Никола Парапанов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратка към Телятинов, Андон Малчев ще да е рода на Алексо Поройлията |
|||
Ред 17:
{{Цитат|Но ето пристигна блага вест: „България мобилизирана!“. Ние подскочихме от радост и братски се разцелувахме. Ето дойде и дълго лелеяният славен час на една кървава борба за правда и свобода! Омърлушеното и изплашено българско население, което беше подложено на такъв жесток терор, сега надигна уши, а турското се умърлуши.<ref>Парапанов, Никола. Освобождението на град Петрич, в. Български доброволец, бр.1-2, януари-февруари 1936 г., в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр.7 или [http://www.focus-news.net/?id=f22347 Освобождението на Петрич, Спомени на Никола Парапанов.]</ref>}}
При обявяването на [[Балканска война|Балканската война]] през октомври 1912 година, четата му - партизански взвод № 3 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], извършва нападения върху турски военни подразделения и обози, прекъсва телефонни и телеграфни линии. На 16/29 октомври 1912 година с четата си атакува град [[Петрич]] и го освобождава. Определен е за военен комендант на града и сформира околийско управление в състав [[Иван Телятинов]], [[Тодор Стоянов (просветен деец)|Тодор Стоянов]], [[Стоян Трушков]], [[Иван Ангов|Иван Тодоров]] и Андон Малчев.<ref>Бъчварова, Димитрина. Хроника на героизма, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр. 15.</ref> От март 1913 година е командир на 15-а щипска дружина на Опълчението, с която участва в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 539, 892.</ref>
{| class="wikitable collapsible collapsed"
| |||