Малкълм Гладуел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Isobel (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Isobel (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 66:
„Повратната точка“ е обявена за една от най-добрите книги на десетилетието от потребителите на Amazon.com, а също и от ''The A.V. Club'', ''[[Гардиан|The Guardian]]'' и ''[[Таймс|The Times]]''. Това е и петата най-продаваща се книга в Barnes and Noble, която не е художествена литература. „Проблясък“ е книгата, която влиза в класацията на ''Fast Company'' за най-добрите бизнес книги за 2005 г. Тя също така попада и в топ 5 на любимите книги на потребителите на Amazon за 2005 г. и в топ 50 на любимите книги в Amazon за последното десетилетие. „Проблясък“ присъства и в класацията на ''The Christian Science Monitor'' за най-добри книги за 2005 г., които не са художествена литература. „Изключителните“ е номер едно бестселър в класацията на ''[[Ню Йорк Таймс|The New York Times]]'' цели 11 седмици, книгата е 8-ма в класацията на ''[[Тайм (списание)|Time]]'' за 2008 г. и в 50-те най-добри книги, обявени от ''San Francisco Chronicle'' за 2008 г.
 
''[[Форчън (списание)|Fortune]]'' описва „Повратната точка“ като впечатляваща книга, която кара читателя да погледне на света по различен начин. The Daily Telegraph определя книгата като „чудесно нетрадиционно проучване на този трудно разбираем феномен – социалната епидемия“. В ревюто си за „Проблясък“ ''The Baltimore Sun'' нарича Гладуел „най-оригиналния американски журналист от Том Улф насам<ref>[http://articles.baltimoresun.com/2005-01-16/entertainment/0501150024_1_malcolm-gladwell-subject-medical-matters The Bright Stuff], The Baltimore Sun, 16 януари 2005 г. {{ref-en}}</ref>. Фарад Манджу от ''Salon'' оценява книгата като „истинско удоволствие. „Проблясък“ е една от най-добрите творби на Гладуел – очертава доста изненадващи прозрения за света, в който живеем, и за самите нас.“<ref>[http://www.powells.com/review/2005_01_14.html „Проблясък: лекотата на мисълта“], www.powells.com, 14 януари 2005 г. {{ref-en}}</ref> ''[[The Economist]]'' определя „Изключителните“ като „завладяващо четиво с важно послание“.<ref>[http://www.economist.com/node/12758320 Пътят към успеха: Как постигнах това?], www.economist.com, 11 декември 2008 г. {{ref-en}}</ref> Дейвид Лионард пише в ''[[Ню Йорк Таймс|The New York Times]]'': „При наличието на широк избор от [[литература]], Малкълм Гладуел е в най-голяма степен близо до това, което днес възприемаме като уникален талант“ и допълва, че „Изключителните“ „кара читателят да се размишлява над засегнатите находчиви теории с дни“.<ref>[http://www.nytimes.com/2008/11/30/books/review/Leonhardt-t.html?_r=0 Шанс и обстоятелства], ''The New York Times'', 28ноември 2008 г. {{ref-en}}</ref> Иън Семпъл пише в ''[[Гардиан|The Guardian]]'' „Книгите на Гладуел са обединение на внушителното изкуство на Гладуел. Проучванията на Гладуел се отличават с дълбочина и ясни аргументи, но това, което е впечатляващо е широкия кръг от обекти, към който са приложени тези проучвания“.<ref>[http://www.theguardian.com/books/2009/oct/17/what-the-dog-saw-gladwell-review „Какво видя кучето“ от Малкълм Гладуел - най-голямата сила на Гладуел е в това да накара своите читатели да се замислят], ''The Guardian'', 17 октомври 2009 г.{{ref-en}}</ref>
 
Критиката към Гладуел е насочена най-вече към факта, че той е журналист, а не изследовател, а в резултат работата му е твърде опростена. The New Republic нарича последната глава на „Изключителните“ „неподлежаща на критичен прочит“ и допълва, че Гладуел вярва, че „една перфектна история доказва безмислието на едно правило“. Гладуел също е критикуван, че набляга върху различни истории като доказателства, а не върху проучвания, с които да подкрепи заключенията си. Морийн Ткачик и [[Стивън Пинкър]] подлагат на съмнение подхода на Гладуел. Независимо, че хвали атрактивния стил и съдържание в книгите на Гладуел, Пинкър обобщава, че Гладуел е „мини гений, който по не много остроумен начин показва рисковете, произтичащи от статистическата логика“ и също така го обвинява, че използва „най-добрите и софистицирани, но невярни противопоставяния“ в книгата „Изключителните“.
 
==Източници==