Източно-западна схизма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17:
През [[1054]] г. настъпва и разделението по същество. Католически обреди са отречени като покварени, а католическите църкви в Константинопол принудително затворени. В Рим папа [[Лъв IX]], вече на смъртен одър, изпраща в Константинопол помирителна мисия, оглавена от [[кардинал]] [[Хумберт (кардинал)|Хумберт]]. След тримесечно напразно очакване патриархът да ги удостои с аудиенция, кардинал Хумберт издава от името на папата [[була]] за отлъчване на [[Михаил Керуларий]] от църквата. В нея са изброени обвинения на папата към Михаил Керуларий и Източната църква — че били препокръствани католиците, че свещениците се женели, че не се отлъчват онези, които носят бради и т.н.
 
Разделението на двете църкви бива затвърдено и от един исторически факт век и половина по-късно, когато на 13 април 1204 г. кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход]] превземат Константинопол. Това е станало по молба на претендента за император по онова време, [[Алексий IV Ангел]], син на детронирания византийски император [[Исак II Ангел]]. В замяна на възстановяването му на престола, последният обещава на кръстоносците 200 000 марки, провизии за похода им и 10 000 човека войска. След като те превземат града и го възтановяват на престола обаче, Исак ІІIV Ангел не успява да събере обещаните средства, а населението на града се разбунтува и го детронира. Вследствие на това, след две години лагеруване пред стените на града под непрекъснатите нападениявизантийски от византийцитенабези, кръстоносците решават да го нападнат и да си вземат обещаното насила. ВторотоТова второ нападение също е успешно и кръстоносците разграбват византийската столица, подлагайки населението на клане и безчестие. Папата отлъчва кръстоносците, участвали в това дело, въпреки че скоро след това отново ги приема в Църквата. Като причина за превземането на Константинопол не бива да бъде отминат и съвсем неотдавнашният погром, претърпян от западните християни, жители на Константинопол в края на ХІІ век, в резултат на който от ръцете на византийците загубват живота си няколко десетки хиляди души, главно венецианци и генуезци.
 
== Опити за обединение ==