Уикипедия

Баташка планина: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Планина
'''Баташка планина''' е дял от [[Западните Родопи]]. Има площ около 250 km<sup>2</sup>, голяма част от които са покрити с вековни иглолистни гори и тучни пасища. Дължината и&#768; е 60 км, а широчината — около 15-20 км. Средната надморска височина е 1500 м. На запад граничи с [[Чепинска река]], на юг — с [[Доспатска река]] и [[яз. Доспат]], на изток — с река [[Въча]], на север — с [[Тракийската низина]]. Най–високият връх е [[Голяма Сюткя]] следван от [[Баташки снежник]] и [[Малка Сюткя]]. Попада на територията на [[Община Батак]], [[Пазарджишка област]].
| name = Баташка планина
| other_name =
| photo =
| photo_size =
| photo_alt =
| photo_caption =
| elevation =
| elevation_m =
| elevation_ft =
| elevation_ref =
| prominence =
| prominence_m =
| prominence_ft =
| prominence_ref =
| listing =
| translation =
| pronunciation =
| range = [[Родопи]]{{Br}}([[Западни Родопи]])
| parent_peak = '''[[Голяма Сюткя]] 2185,8''' m
| location = България
| map = България
| map_alt =
| map_caption =
| map_size =
| label =
| label_position =
| lat_d = 41
| lat_m = 53
| lat_s = 44
| lat_NS = N
| long_d = 24
| long_m = 01
| long_s = 18
| long_EW = E
| age =
| region = [[Област Пазарджик]], [[Област Смолян]]
| coordinates = 2
| coordinates_ref =
| grid_ref_UK =
| grid_ref_Ireland =
| topo =
| type =
| volcanic_arc/belt =
| last_eruption =
| first_ascent =
| easiest_route =
}}
'''Баташка планина''' е мощен планински рид с централно местоположение в [[Западните Родопи]], между долините на реките [[Чепинска река|Чепинска]], [[Девинска река|Девинска]] и [[Въча]], на територията на области [[Област Пазарджик|Пазарджик]] и [[Област Смолян|Смолян]].
 
Планината има форма на изпъкнала на юг дъга с дължина около 60 км и ширина до 15-20 км и площ около 250 km<sup>2</sup>. На запад и югозапад долината на [[Чепинска река]] и поредица от високи седловини я отделят от [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкия дял]] на [[Западните Родопи]]. На северозапад и север склоновете и&#768; постепенно потъват в [[Чепинска котловина|Чепинската]] и [[Баташка котловина|Баташката котловина]], а след това долината на [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]] я отделят от рида [[Къркария]] и [[Бесапарски ридове|Бесапарските ридове]]. На изток дълбоката долина на река [[Въча]] я отделя от рида [[Чернатица]], а на юг каньоновидната долина на [[Девинска река]] — от [[Девинска планина]]. Планината се състои от три обосибени части (ридове): на запад Сюткя (най-висок и най-голям), в средата Баташки рид (Снежнижка част) и на североизток [[Равногор (рид)|Равногор]] (най-малък и най-нисък).
Баташка планина се дели на поддялове Сюткя, Снежнишка част, Равногор, Къркария, Градище, Гребенец и Бесапарски хълмове. Богата е на пещери и карстови извори. Климатът е планински с преходноконтинентално влияние. По северните склонове се проявява [[Фьон]]. През този дял протичат реките [[Девинска река|Девинска]], Гашня, [[Стара река (приток на Марица)|Стара река]], Звездица, Равногорска река. Изградени са язовирите [[Батак (язовир)|„Батак“]], „[[Голям Беглик]]“, „[[Беглика]]“, „[[Широка поляна]]“. Почвите са кафяви планинско-горски. Развива се иглолистна&nbsp;— [[бял бор]], [[ела]], [[смърч]] и широколистна растителност&nbsp;— [[бук]], [[леска]].
 
Билните части се издигат на 1800-2000 м и имат плосък релеф с единични изолирани върхове: '''[[Голяма Сюткя]]''' (2185,8 м), [[Баташки снежник]] (2081,9 м), [[Малка Сюткя]] (2078,7 м) и др. Средна надморска височина около 1500 м. Изградена е от [[гнайс]]и, [[гранит]]и, [[мрамор]]и и олигоценски [[риолит]]и. Широко развитие имат карстовите форми: пещери ("[[Снежанка (пещера)|Снежанка]], Лепеница и др.)", карстови и минерални извори ([[Брацигово]]). Климатът е планински с преходноконтинентално влияние. По северните склонове се проявява [[Фьон]]. от планината водят началото си два големи десни притока на [[Марица]] — [[Чепинска река|Чепинска]] (с десния си приток [[Мътница (приток на Чепинска река)|Мътница)]] и [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]] (с десния си приток [[Равногорска река]]) и левите притоци на [[Въча]] — [[Девинска река]] и [[Гашня]]. В южната част на планината, в горното течение на [[Девинска река]] са изградени язовирите "[[Голям Беглик]]", "[[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]]", "Тошков чарк" и "Малък Беглик", водите на които са включени в Баташкия водносилов път, а по течението на река [[Въча]] са язовирите "[[Кричим (язовир)|Кричим]]", "[[Въча (язовир)|Въча]]" и "[[Цанков камък]]". Почвите са кафяви планинско-горски. Покрита е гъсти иглолистни&nbsp;— [[бял бор]], [[ела]], [[смърч]] и и по-малко широколистни гори&nbsp;— [[бук]], [[леска]]. За защита на биоразнообразието са изградени резерватите „[[Беглика]]“, „[[Дупката]]“, „[[Купена]]“, „[[Мантарица]]“ и подддържан резерват „[[Изгорялото гюне]]“. Планината предлага идеални условия за отдих и туризъм. Летовища "Св. Константин", "[[Атолука]]", "Розовски вриз", "[[Цигов чарк]]", "Ливадите" и др.. Хижи: "Беглика", "Добра вода", "Ловна", "Снежанка", "Техеран".
За защита на биоразнообразието са изградени резерватите „[[Беглика]]“, „[[Дупката]]“, „[[Купена]]“, „[[Мантарица]]“ и подддържан резерват „[[Изгорялото гюне]]“.
 
В планината и по нейните склонове и подножия са разположени 6 града [[Батак]], [[Брацигово]], [[Девин]], [[Костандово]], [[Кричим]], [[Пещера (град)|Пещера]] и [[Ракитово]] и 9 села: [[Дорково]], [[Жребичко]], [[Козарско]], [[Нова махала (Област Пазарджик)|Нова махала]], [[Равногор]], [[Розово (Област Пазарджик)|Розово]], [[Селча]], [[Стоманево]] и [[Фотиново (Област Пазарджик)|Фотиново]]
 
През планината и по чат от нейните подножия преминават участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:
* От север на юг, през средата на планината от град [[Пещера (град)|Пещера]] до язовир "[[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]]", на протежение от 45,4 км — участък от второкласен път № 37 [[Ябланица]] — [[панагюрище]] — [[Пазарджик]] — [[Доспат]] — [[Барутин]];
* Южно от язовир "[[Батак (язовир)|Батак]]", от [[Батак]] до [[Ракитово]], на протежение от 11,8 км — участък на третокласен път № 376 [[Батак]] — гара Костандово.
* В североизточната част на планината, от [[Пещера (град)|Пещера]] до [[Батак]] през [[Брацигово]], на протежение от 41,6 км — целият участък на третокласен път № 377 [[Пещера (град)|Пещера]] — [[Брацигово]] — [[Батак]]. Участъкът от пътя между село [[Равногор]] и ДГС "Борово" не е изграден и представлява горски път без трайна покривка.
* По цялото западно подножие на планината, по долината на [[Чепинска река]], от [[Велинград]] до ДГС "Каратепе", на протежение от 26,9 км — участък на третокласен път № 843 [[Велинград]] — [[Сърница]] — [[Доспат]].
 
== Вижте още ==
* [[Списък на планините в България]]
 
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-34-84|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-084.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-61|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-061.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-73|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-073.jpg|scale=1:100000}}
 
== Източници ==
* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 196.
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 31. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
[[Категория:Планини в България]]
[[Категория:Родопи]]
[[Категория:Западни Родопи]]
{{гео-мъниче}}
[[Категория:Област Пазарджик]]
{{България-мъниче}}
[[Категория:Област Смолян]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Баташка_планина“.