Сирийци: Разлика между версии
Редакция без резюме |
(Няма разлика)
|
Версия от 22:26, 6 ноември 2013
Сири́йците са съвременния народ населяващ територията на Сирия и Ливан. В хода на Втората световна война, през 1943 г., Сирия се сдобива със суверенитет. В периода между двете световни войни, след османското владичество над територията, е учреден френски мандат в Сирия и Ливан. Счита се, че именно в този период, всред сирийското население се заражда т.нар. национално самосъзнание, ведно с идеята за т.нар. Велика Сирия. [1].
Днес сирийците се считат за част от арабския народ и са основното население на Сирия. Общата им численност възлиза на около 20 млн. [2]. Повечето сирийци (около 90 %) са мюсюлмани. Говорят сирийски арабски диалект.
Етническият произход на сирийския народ е нееднороден. Още в древността, поради кръстопътното положение на страната, на мястото се появяват различни народи, оставили следи в културната история на Древна Сирия. На мястото й се намира т.нар. левантийски коридор. В древността страната е населена предимно от семитски племена. Пред античността, по времето на елинизма, се наблюдава засилен имиграционен индоевропейски натиск. С арабското завоюване на Сирия, настъпва нов процес на арабизация всред местното население. Предходно, местните общуват предимно на арамейски, койне и сирийски език.
Днес 80% от сирийските мюсюлмани са сунити, а останалите - шиити. Сред християните преобладават маронитите и православните, но има й гръкокатолици, якобити, несториани и дори протестанти. Сред сирийците се наблюдава силно разслоение и племенно деление. [3].
Източници
- ↑ Майбаум Х. Сирия — перекресток путей народов : путешествие в историю и современность / Майбаум Ханс ; Ханс Майбаум; [сокр. пер. с нем. Т. С. Райской; отв. ред. Г. М. Бауэр и Р. Г. Ланда; авт. послесл. и примеч. Р. Г. Ланда] ; АН СССР, Ин-т востоковедения. — М. : Наука, 1982. С. 56
- ↑ Оценка Департамента народонаселения ООН, на 2010 год.
- ↑ Родионов М. А. Сирийцы // Народы и религии мира / Глав. ред. В. А. Тишков. М.: Большая Российская Энциклопедия, 1999. с 315