Велийшко-Виденишки дял: Разлика между версии

Билните му части са заравнени, плоски, на височина 1450-1600 м над които се издигат заоблените гърбици на отделни върхове. Най-високата му точка е връх [[Сребрен]] (Гюмюшчал, 1900,5 м), от северното и южното подножие на който водят началото си реките [[Чепинска река|Чепинска]] и [[Девинска река|Девинска]]. Други по-високи върхове са: Каинчал (1811,0 м, {{coord|41|31|25|N|24|17|37|E|}}) в най-южната му част, на гръцка територия на 200 м от гранична пирамида № 230; [[Велийца]] (1715,3 м, {{coord|41|58|42|N|23|45|45|E|}}) в най-северната му част, западно от село [[Чолакова]]; [[Виденица]] (Гьоз тепе, 1652,5 м, {{coord|41|36|34|N|24|16|51|E|}}) в южната му част, южно от село [[Змеица]]. Югозападните му склонове са къси, по-стръмни и ограничени от разседната ограда на долината на река [[Доспат (река)|Доспат]] и [[Доспатска котловина|Доспатската котловина]]. Североизточните склонове са изтеглени, удължени и разчленени от долинната мрежа на началните притоци на реките [[Чепинска река|Чепинска]], [[Девинска река|Девинска]] и [[Въча]]. Изграден е от [[гнайс]]и и [[гранит]]и на северозапад, а на югоизток — от терциерни риолити. От него водят началото си реките [[Чепинска река|Чепинска]] и [[Въча]] (с притоците си [[Девинска река|Девинска]] и Триградска река) от басейна на [[Марица]] и реките [[Златарица (река)|Златарица]] и [[Доспат (река)|Доспат]] (с притока си [[КараджадереСърнена река]]) леви притоци на [[Места]]. На [[Доспат (река)|Доспат]] е изграден [[Доспат (язовир)|язовир „Доспат”]], а в горното течение на [[Девинска река|Девинска]] – язовирите „[[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]]”, „[[Голям Беглик]]” и „Беглика”. Преоладават кафявите горски почви. Обрасъл е с гъсти иглолистни гори от [[бял бор]], [[ела]] и [[смърч]], по-малко широколистни гори – най-вече [[бук]] и обширни пасища.