Неофит Бозвели: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
неофут със неофит
Ред 10:
}}
 
'''Неофит БозвелиБзвели''', наричан също '''Неофит Хилендарец''', е [[България|български]] [[духовник]], един от водачите на националното просветно и църковно движение през [[Възраждане]]то.
 
== Биография ==
Неофит Бозвели е роден през [[1785]] година в [[Котел]]. Замонашва се в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] около 1810 година, след което започва да пътува като [[таксидиот]].<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 133-134 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> През 1813 година се намира в [[Свищов]], където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност.<ref name="радев"/> Посещава за кратко [[Сърбия]] и след това се установява в [[Велико Търново|Търново]]. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.
 
През 1839 година българите кур за цска
През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за [[Цариград]] пратеници са подкупени от служителите на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. За митрополит на Търново е назначен друг грък на име [[Неофит Византиос]], а Бозвели е определен за негов [[протосингел]]. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Обвинен в неподчинение, през април 1841 година той е заточен в [[Света гора]].<ref name="радев"/> Той остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и в манастира [[Дионисият]].<ref name="радев"/> През това време активно си кореспондира с други църковни дейци като поп [[Андрей Робовски]] от [[Елена (град)|Елена]], лясковския архимандрит Максим и др., насърчавайки ги да не изоставят борбата, а да полагат усилия до крайния успех. <ref>[http://elena.acstre.com/subsection-503-sybitiya-9.html Официален сайт на Община Елена: Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането]</ref>
 
През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за [[Цариград]] пратеници са подкупени от служителите на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. За митрополит на Търново е назначен друг грък на име [[Неофит Византиос]], а Бозвели е определен за негов [[протосингел]]. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Обвинен в неподчинение, през април 1841 година той е заточен в [[Света гора]].<ref name="радев" /> Той остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и в манастира [[Дионисият]].<ref name="радев" /> През това време активно си кореспондира с други църковни дейци като поп [[Андрей Робовски]] от [[Елена (град)|Елена]], лясковския архимандрит Максим и др., насърчавайки ги да не изоставят борбата, а да полагат усилия до крайния успех. <ref>[http://elena.acstre.com/subsection-503-sybitiya-9.html Официален сайт на Община Елена: Приносът на еленчани в църковната борба през Възраждането]</ref>
 
След заточението си той се установява в Цариград. Преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на [[Висока порта|Високата порта]]. Дейността на Бозвели в столицата на [[Османска империя|Османската империя]] и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 година до второ негово заточение в Света гора – в Хилендарския манастир и във [[Велика Лавра|Великата Лавра]].