Разлика между версии на „Фенолфталеин“

м
редакция без резюме
м
м
[[Image:Phenolphthalein.jpg|thumb|right|300px|Фенолфталеин в [[основа|алкална среда]] ]]
 
'''Фенолфталеинът''' (C<sub>20</sub>H<sub>14</sub>O<sub>4</sub>) е безцветно кристално вещество с точка на топене 262°С и плътност 1,3. Той е типичен основен индикатор. Разтворът на фенолфталеина в [[алкохол]] се използва (в аналитичната химия) за индикатор на алкална среда — получава хиноидна структура на единия фенолен пръстен (добива тъмновиолетово-червен, "малинов" цвят) в присъсътвието на алкални хидроксиди (pH>9,6), а след това в кисела среда се възстановява солевата безцветна форма. Намира приложение също така при производството на багрила, а в медицината — като слабително средство. Открит е от [[Адолф фон Байер]] през 1871 г. Получава се чрез взаимодествие на [[фталов анхидрид]] с [[фенол]].
 
{| class="wikitable" style="margin: 1em auto 1em auto; text-align: center;"
18 730

редакции