|
'''Синтезатор''' или '''Кийборд''' е клавишен музикален инструмент, подобен на пианото, но базиран на електронни начала за извличане на звук. Кийбордът е снабден с различни звуци и ефекти, чрез които може да променя звученето си в широк диапазон (от класическо пиано до църковен орган, или ударни инструменти). Използва се в почти всички музикални жанрове и стилове, най-вече в [[рок]], [[поп музика|поп]] и [[електронна музика|електронната музика]].
Аналоговите синтезаторите се раждат по случайност през 1876г. (горе-долу по време на Априлското въстание) от ръцете на физика Елиша Грей докато разработва първия телефон. Тяхното семейство e тестовo лабораторно оборудване за експерименти с електричество (мисли си за Франкенщайн). Практически синтезаторите нямат нищо музикално в природата си. По своята конструкция eлектрическият музикален синтезатор генерира звук чрез манипулирането на елeктрическо напрежение и преминаването му през филтри. Поради неестествените звуци, раждани от тези машинa, в началото към тях има само научен интерес. През 50-те години на следващия век в академичните среди продължават да конструират причудливи модули и конфигурации с идеята да се роди инструмент, който да има характеристиките на своите есетествени тонови братя, а и дори да пресъздава човешка реч.
От друга страна авангардни композитори като Карлхайнц Щокхаузен са впечатлени от възможностите за пълен контрол над характеристиките на звука на своите произведения. Идеите да се създава музика без наличието на класически инструменти, с изцяло различно звучене и нейното изпълнение без живи музиканти зараждат концепцията за ново изкуство – електронна музика.
Но всичко това остава твърде далеч от редовите музиканти до 1964г., когато Робърт Муг представя първия модел Moog, който дава възможност за лесна употреба и е под формата на клавишен интструмент. Размерът му обаче е колкото малка библиотека, или голям американски хладилник. Последван e от подобрения и с появата си Minimoog става хит сред музикантите с простата си употреба. Не след дълго специфичния му звук навлиза в музикалните класации. Първите комерсиално произведени синтезатори са монофонични – т.е. способни да издават само по един тон. Чак в средата на 70-те се появяват машини способни да възпроизвеждат повече от един тон заедно (акорди). И така синтезаторът става още по-равностоен на акустичните музикални инструменти. С малката подробност, че е способен да възпроизвежда звук наподобяващ всички тях и в същото време да създава изцяло нови звуци.
През 80-те нещата за синтезаторите се променят бурно. Добавят се нови и нови възможности. Лесно става синтезаторите да се свръзват помежду си да бъдат управлявани чрез универсален протокол наречен MIDI. Първата машина основана на FM синтез е пусната в продажба през 1981 - Yamaha's GS1. С развитието на електрониката и навлизането на микропроцесорите идват и нови типове синтез, който бележат преминаването от аналогово генерирания звук към такъв създаден цифрово. В PCM синтеза например, се използват малки части от запис на акустични инструменти, а във Физически моделиращия синтез се използват алгоритми, с които математически се пресъздават инструментите и физическите свойства, чрез които те произвеждат звук. Новите чипове заменят по-големите и скъпи аналогови машини и дават възможност за масово производство на достъпни модели, които стават част от почти всяко студио.
Съвременната електронна музика най-често разчита на поколение синтезатори, които моделират характеристиките на аналоговите си предшественици чрез цифрово преубразуване на сигнал или са изцяло софтуерно създадени.
== Външни препратки ==
*[http://www.wku.edu/~smithch/music/glossnew.htm#k Classical Music Navigator: Glossary]
| 