Изгонване на евреите от Португалия

Изгонването на евреите от Португалия се осъществява въз основа на кралски декрет от 5 декември 1496 г. Евреите редом с мориските се задължават да напуснат страната до края на октомври 1497 г.

До 15-ти век редица евреи заемат видно място в португалския политически и най-вече икономически живот. Сред тях се откроява Исак Абрабанел, койте е ковчежник на партугалския крал Афонсу V. До изгонването им, евреите имат и много активна роля в португалската култура, като и държат репутация на дипломати и търговци.

Изгонването на евреите от Португалия е силно повлияно от цялостния процес на Пиренейския полуостров по завършването на осемвековната реконкиста. Непосредствено преди излизането на кралският декрет на Мануел I, евреите са изпъдени от съседна Испания, като същевременно португалският крал постановява, че всички евреи в страната трябва да приемат християнството или да напуснат страната. Цял набор от закони демонстрира желанието на краля напълно и завинаги да изкорени юдейството от Португалия.

Избухват погроми в редица португарски градове, а в Лисабон през 1506 г. са избити около 2000 евреи. Учредява се португалската инквизиция, а португалските евреи по правило поемат към отведморските португалски колонии, както и към Амстердам, Солун, Цариград (Истанбул), Франция, Мароко, Бразилия, Кюрасао и Антилите. В някои от тези места, присъствието им все още е забележимо и през 21 век.

Най-известните португалски евреи, произхождащи от марански семейства, са Барух Спиноза и Давид Рикардо.

Правото за изповядване на юдаизма е възстановено в Португалия ведно с приемането на първата бразилска Конституция от 1824 г., а първата синагога след изгонването на евреите от страната, е открита в Лисабон в началото на 20 век - 1904 г.

Вижте също

• История на евреите в Португалия
• Светата инквизиция
• Аутодафе
• Светото дете от Ла Гуардия