Разлика между версии на „Гръцка война за независимост“

редакция без резюме
(махам твърдения без източник)
Междувременно под натиска на общественото мнение в европейските държави за съпричасност към гръцките борци за независимост, се намесват великите сили и изхода от конфликта намира своето бързо разрешение. През 1827 г. в Лондон е приета конвенция в подкрепа на независимостта на Гърция. На 20 октомври 1827 г. съвместна британска, френска и руски ескадра под командването на британския вицеадмирал Едуард Кондрингтон навлиза в гръцки води и в четири часовата [[Наваринско сражение|битка при Наварин]], съюзниците разгромяват обединения турско-египетски флот. След морското сражение, френските войски дебаркират на брега и оказват помощта си за разгрома на османците.
 
След тази победа, съюзниците не предприемат по-нататъшни съвместни действия, насочени към подкопаване на военната мощ на Османската империя, поради настъпили разногласия в лагера относно разделянето на бившите османски владения. Възползвайки се от тази неоценима помощ, Махмуд II през декември 1827 г. (след като е ликвидирал еничарския корпус) обявява война на Русия. Започва [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828-1829 г.]], която завършва с безпрецедентен турски разгром и с подписването на [[Одрински мирен договор (1829)|АдрианополскияОдринския мирен договор]] от 1829 г., с който Османската империя признава независимостта на Гърция.
 
На 3 февруари 1830 г. в Лондон е подписан и Лондонския протокол, по силата на който е официално призната независимостта на Гърция и от международната общност. До средата на 1832 г. е осъществена и демаркацията на границите на новата европейска държава.