Разлика между версии на „Джон Милтън“

44 байта изтрити ,  преди 8 години
Премахната редакция 5930972 на 77.70.85.115 (б.)
No edit summary
(Премахната редакция 5930972 на 77.70.85.115 (б.))
Джон Милтън е роден на [[9 декември]] [[1608]] г. в [[Лондон]], [[Англия]]. Бащата на Милтън, Джон Милтън Старши (ок. 1560 – 1647 г.) се премества в [[Лондон]] около 1583 г. след като неговият баща, Ричард Милтън, който е [[католик]], го лишава от наследство щом открива, че синът му е [[протестант]]. Около 1600 г. бащата на поета се оженва за Сара Джефри (1572 – 1637 г.). Семейството живее на Бред Стрийт в Чийпсайд, близо до [[Катедрала Сейнт Пол|катедралата "Св. Павел"]]. Бащата работи като писар. Той е и композитор на църковна музика, като същата любов към нея изпитва и синът. Финансовото състояние на семейството позволява на Джон младши да изучава класически езици, първо в къщи, а после и в училището към "Св. Павел".
 
През 1625 г. Милтън е приет в [[Кеймбриджки университет|Кеймбридж]]. Година по-късно е наказан, тъй като участва в скандал с учителя си Уилям Чапъл. Може би именно по време на краткото си завръщане в Лондон, той прави първите си стъпки в поезията. Връщайки се в университета, Милтън получава нов наставник - Натаниел Тови. Въпреки това той не е доволен от начина на обучение и няма много приятели. В Кеймбридж композира „Утринта"Утринта на Рождество Христово;", 25.XII.1629 г.
 
През 1632 г. Милтън се връща в Лондон, където прекарва няколко години в усърден труд - изследователски и композиторски. Неговата поема "On Shakespeare" e издадена същата година. От този период са „L"L'Allegro„Allegro" и „Il"Il Penseroso„Penseroso". В 1637 г. умира майка му. Месеци по-късно същата участ сполетява неговия близък приятел Едуард Кинг, който се удавя. През ноември Милтън композира елегията „Lycidas„"Lycidas", публикувана в мемориално издание в Кеймбридж, 1638 г.
 
Според обичая по онова време Милтън заминава на пътешествие из Европа през пролетта на 1638 г. Пристига във [[Флоренция]] през есента, където вероятно среща [[Галилео Галилей]], който по това време е арестуван по заповед на [[Инквизиция]]та. В [[Рим]] Милтън гостува на кардинал Барберини, племенник на папата и посещава Ватиканската библиотека. В [[Неапол]] Милтън среща Джовани Батиста, биограф. На него посвещава „Mansus;"Mansus". С дълбока тъга научава за смъртта на още един скъп приятел, Чарлс Диодати. Поради слуховете за гражданска война в Англия, решава да се върне у дома през юли 1639 г. Малко след това композира „Epitaphium"Epitaphium Damonis;", поема на латински в памет на Диодати.
 
Писателят се установява в Лондон,където започва да обучава племенниците си, като по-късно приема за ученици и деца на по-знатни жители на града. [[Английска революция|Гражданската война]] назрява - [[Чарлс I]] нахлува в Шотландия през 1639 г., а Парламентът е свикан година по-късно. Милтън започва да пише памфлети с политическа и религиозна тематика - „За"За Реформацията„Реформацията" е публикуван 1641 г.
 
През пролетта на 1642 г. Милтън се жени за Мери Пауъл, седемнайсетгодишна, а той на тридесет и четири, но връзката им е нещастна и Мери го напуска. Това провокира автора да напише "Трактати за развода", където говори за развод, продиктуван от несъвместимостта между съпрузите като отделни личности. През 1643 г. Милтън публикува "Правило и ред на развода", чието второ издание излиза 1644. През същата година Милтън издава и "Оценката на Мартин Бусър относно развода". "Трактати за развода" причинява недоволство в управлението и сред духовенството, които дават на писателя прозвището "Милтън разведения".
 
В края на 1644 г. Милтън публикува "Areopagitica", като пропагандира свободата на словото. Пише и монографията "За образованието". Следващата година създава „Тетрахордон"Tetrachordon иand Коластерион„Colasterion" и "Поемите на господин Джон Милтън".
 
Авторът смята да се ожени отново за Мери Пауъл. Тяхната дъщеря се ражда през 1646 г. В 1647 г. умират бащата и тъстът му.