Лешояд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
Лешоядите в България са четири вида: Белоглавият (с неопределена глава и шия, обитава високопланинските скали), Черният (черно оперение и бяла глава, обитава планините, предпланините и равнините), Египетският (той е най — дребният от българските лешояди, обитава скалисти проломи и обезлесени планински склонове), и накрая брадатият орел или брадатият Лешояд (той е много рядък, среща се все още на Сините камъни (край Сливен) на някои места в Рила и Пирин) Освен с прясно живо месо Лешоядите се хранят и с влечугии дребни животни. Те са предимно полезни птици в природата – прочистват я от труповете. В България са под закрила. Лешоядите се наричат и месоядни животни, които се хранят с мърша, прясно живо месо – хиени.
Всички лешояди имат слаба размножителна способност - снасят по 3-4, а някои - и по 1-2 яйца и то не всяка година. Половата им зрялост настъпва късно - при някои видове дори на 4-тата година. Нуждаят се от обширни открити пространства, които да облитат в търсене на храна - труп на умряло животно. <ref>Боев, З. 1990. Ще опазим ли крилатите санитари?. - в. "Софийски университет", бр. 10 (467) / Юни 1990: 7.</ref>В недалечното минало лешоядите били много по-широко разпространени на територията на днешна България.<ref>Боев, Н., Т. Мичев 1980 а. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. - В: Регионелен симп. по проект 8-МАБ "Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд" - ЮНЕСКО, 20-24.10.1980, Благоевград. Сборник материали, С.</ref>В България са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа. Възрастта им според палеоорнитолога проф. Златозар Боев е на повече от 2 млн. г.<ref>Боев, З. 2010. В България са открити най-древните останки от лешояди в Стария Свят. – Български елен, 5: 6-9.</ref>
== Източници ==
<references />
| |||