За еврейския въпрос: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 12 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q230307.
Ред 6:
 
== Резюме ==
Есето на Маркс е едно от най-спорните му произведения, като за възгледите изказани в него съществуват различни често коренно противоположни гледища. Маркс не е изцяло съгласен с тезата на Бауер, че при една светска държава "религията няма повече да играе важна роля в социалния живот", и като пример дава проникването на религията в Съединените щати, където, за разлика от Прусия, няма [[държавна религия]]. В анализа си Маркс разглежда "светската държава" на Бауер като държава която не е против религията, а всъщност гоя предполага. За Маркс, който се движи в есето си отвъд въпроса за религиозната свобода, истинско безпокойство в анализа на Бауер поражда "политическата еманципация". Маркс достига до заключението, че докато за физическите лица тя може да бъде само "духовна", "политическата" в една изцяло светска държава може да бъде обвързана с материални ограничения върху свободата на икономическото неравенство, предположение, залегнало по-късно в основата на неговата критика на капитализма.
 
Някои коментатори върху есето и отношението на Маркс към еврейския въпрос, и по-специално в заключителната му част, се приемат като [[Антисемитизъм|антисемитски]] ([[антиюдаизъм|антиюдаистични]]), но сериозната [[критика]] отхвърля този възглед даже и само на формално основание - термина "антисемитизъм" е с по-късна поява - от 1879 г.<ref>{{cite book