Дентикул: Разлика между версии

Според [[Витрувий]] дентикулите са се появили като заместници на челата на ребрата при дървения [[покрив]]. В най-изразена форма те са приложени в йонийските храмове на [[Мала Азия]], в [[Ликия|ликийски]] [[Гробница|гробници]] и [[Портик|портици]] и в гробници на [[Персия]], където представляват отчетливо възпроизвеждане в камък на предходните дървени конструкции. Най-ранните дентикули са намерени в гробницата на [[Дарий I|Дарий]], строена през около [[500 г. пр.н.е.]] Те са изрязани в [[скала]]та, на която е възпроизведен портикът на двореца му.<ref name="Brit">{{en икона}} [http://eb11.co.uk/index.php?p=DENTIL30685-h.htm Encyclopedia Britannica/Dentil]</ref>

Дентикулите са характерни най-вече за Йонийския архитектурен стил, но се ползват още при Коринтския и Композитния стил. Те са подредени под долната част на корниза в правилна редица, близо един до друг и с малки междинни отстояния. Визуално се появяват точно под линията на покрива, и обикалят от всичките му страни. Напомнят за равно подредени зъби и затова понякога този архитектурен елемент се нарича зъборез.(2)<ref name="What"/>

Класическите дентикули са гладки и с равна дебелина. Обикновено са разположени в лента в горната част на сградата[[сграда]]та, а ширината им е равна на ширината на пространството под гейсона[[гейсон]]а. Поради това много често имат формата на [[квадрат]].(2)<ref name="What"/> При най-добрите примери на класическата архитектура ширината на дентикула е равна на 2/3 от неговата височина и тогава формата му се превръща в правоъгълна. В тези случаи разстоянието между два съседни дентикула е равно на 1/3 от височината му, което, от своя страна, се равнява на 1/6 от диаметъра[[диаметър]]а на колоната[[колона]]та при основата и&#768;.(4)<ref name="Glossary"/> Това разстояние варира, но задължително е доста по-малко от ширината му, като най-често е равна на половината от нея.(3)<ref name="Brit"/> Разпределението на тези елементи по цялата дължина на фасадата се изчислява предварително, за да се завърши в края при ъгъла на покрива с цял дентикул, а не с част от него, което е естетически неприемливо.(2)<ref name="What"/>

== Византия и италиански Ренесанс ==

Дентикулът е един от най-разпрострънените декоративни елементи, срещани в романската архитектура и по време на италианския Ренесанс. В преддверието на катедралата „Св. София“ в Константинопол дентикулите и разстоянията между тях са с еднаква ширина. Дентикулите са скосени отгоре надолу и имат чисто декоративни функции. Този вид обработка е известен под името венециански дентикули, който всъщност е копиран за първш път в Италия от катедралата в Константинопол. Венецианските дентикули обаче са ползвани главно за декорация на арки, аркади или са свързани в поредица, наподобяваща гръцки меандри.(3)<ref name="Brit"/>

Друг тип дентикули са тези, които са декорирани с релефни правоъгълници в средата на горната част на всяка плочка. В други случаи могат да имат само лек прорез в централната си горна част и тогава приличат повече на меандри. Пример за този вид са дентикулите в Баните на Диоклециан в Рим. Понякога са обработени с по-прости или по-сложни релефи(4).<ref name="Glossary"/>