Дентикул: Разлика между версии

Класическите дентикули са гладки и с равна дебелина. Обикновено са разположени в лента в горната част на [[сграда]]та, а ширината им е равна на ширината на пространството под [[гейсон]]а. Поради това много често имат формата на [[квадрат]].<ref name="What"/> При най-добрите примери на класическата [[архитектура]] ширината на дентикула е равна на 2/3 от неговата височина и тогава формата му се превръща в правоъгълна. В тези случаи разстоянието между два съседни дентикула е равно на 1/3 от височината му, което, от своя страна, се равнява на 1/6 от [[диаметър]]а на [[колона]]та при основата и&#768;.<ref name="Glossary"/> Това разстояние варира, но задължително е доста по-малко от ширината му, като най-често е равна на половината от нея.<ref name="Brit"/> Разпределението на тези елементи по цялата дължина на фасадата се изчислява предварително, за да се завърши в края при ъгъла на покрива с цял дентикул, а не с част от него, което е естетически неприемливо.<ref name="What"/>

Дентикулът е един от най-разпрострънените декоративни елементи, срещани в [[Романска архитектура|романската архитектура]] и по време на италианския [[Ренесанс]]. В преддверието на [[Света София (Константинопол)|катедралата „Св. София“]] в [[Константинопол]] дентикулите и разстоянията между тях са с еднаква ширина. Дентикулите са скосени отгоре надолу и имат чисто декоративни функции. Този вид обработка е известен под името [[Венеция|венециански]] дентикули, койтои всъщност е копиран за първш път в [[Италия]] от катедралата в Константинопол. Венецианските дентикули обаче са ползвани главно за декорация на [[арки]], аркади или са свързани в поредица, наподобяваща гръцки [[Меандър|меандри]].<ref name="Brit"/>

Друг тип дентикули са тези, които са декорирани с [[Релеф (скулптура)|релефни]] правоъгълници в средата на горната, или долна част на всяка плочка. В други случаи могат да имат само лек прорез в централната си горна част и тогава приличат повече на меандри. Пример за този вид са дентикулите в [[Бани на Диоклециан|Баните на Диоклециан]] в [[Рим]]. Понякога са обработени с по-прости или по-сложни релефи.<ref name="Glossary"/>

Във [[Византия|византийската]], и особено във венециано-византийската архитектура, често се срещат дентикули, чиято ширина е равна на междините между тях, а самата плоскост на тези междини е скосена отдолу нагоре. В този случай видимият профил на дентикулите се превръща в правоъгълен триъгълник. Този тип дентикули се срещат и в някои [[Франция|френски]] сгради от този период, но много по-рядко.(4)<ref name="Glossary"/>