Фридрих Хайек: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
подреждане, добавки по ен: |
м fixing dead links |
||
Ред 77:
Получил малко признание през по-голямата част от своята кариера, Хайек привлича отново вниманието през 80-те и 90-те, когато в Съединените щати и Великобритания идват на власт десни [[неолиберализъм|неолиберални]] правителства. [[Маргарет Тачър]], министър-председател на Великобритания от 1979 г. до 1990 г., е открит привърженик на трудовете на Хайек. Малко след като става лидер на [[Консервативна партия (Обединено кралство)|Консервативната партия]], тя ''„посегна към куфара и извади една книга. Това беше ''Конституция на свободата'' от Фридрих фон Хайек. Прекъсвайки [говорителя], тя вдигна книгата, за да я видят всички. «Това», каза строго тя, «е каквото вярваме», и тръшна книгата на масата.“''<ref>{{cite book | last = Ranelagh | first = John | year = 1991 | title = Thatcher's People: An Insider's Account of the Politics, the Power, and the Personalities. | publisher = HarperCollins | location = London}}</ref>
Хайек пише есе, озаглавено ''„Защо не съм консерватор“''<ref>[http://web.archive.org/20020317164528/www.geocities.com/ecocorner/intelarea/fah1.html Why I Am Not a Conservative]</ref>, включено като приложение към ''„Конституция на свободата“'', в което той критикува [[консерватизъм|консерватизма]] за неспособността му да се пригоди към променящата се действителност и да предложи позитивна политическа програма. Критиката му е насочена главно към европейския консерватизъм, който често се противопоставя на [[капитализъм|капитализма]], смятайки го за заплаха за обществената стабилност и традиционните ценности.
От друга страна, Хайек е близък с американската консервативна политическа и икономическа философия. Защитата му на [[класически либерализъм|класическия либерализъм]] е подвластна на консервативното влияние и е повлияна от критиката на рационализма на [[Едмънд Бърк]].
| |||