Чернатица: Разлика между версии

редакция без резюме
(шаблон)
No edit summary
{{Планина
'''Чернатица''' е един от най-обширните и най-красиви планински дялове в западните Родопи. Ограден е от реките Въча, Чепеларска (Чая), Широколъшка река и долината на река Марица. Най-високият връх в дяла е [[Голям Персенк]] (2091).
| name = Чернатица
| other_name =
| photo =
| photo_size =
| photo_alt =
| photo_caption =
| elevation =
| elevation_m =
| elevation_ft =
| elevation_ref =
| prominence =
| prominence_m =
| prominence_ft =
| prominence_ref =
| listing =
| translation =
| pronunciation =
| range = [[Родопи]]{{Br}}[[Западни Родопи]]
| parent_peak = '''[[Голям Персенк]] 2094,5''' м
| location = България
| map = България
| map_alt =
| map_caption =
| map_size =
| label =
| label_position =
| lat_d = 41
| lat_m = 48
| lat_s = 56
| lat_NS = N
| long_d = 24
| long_m = 32
| long_s = 34
| long_EW = E
| age =
| region = [[Област Пловдив]], [[Област Смолян]]
| coordinates = 2
| coordinates_ref =
| grid_ref_UK =
| grid_ref_Ireland =
| topo =
| type =
| volcanic_arc/belt =
| last_eruption =
| first_ascent =
| easiest_route =
}}
'''Чернатица''' е третият по мощност и височина планински рид в [[Западните Родопи]], разположен в северната им част, между долините на реките [[Въча]] и [[Чепеларска река|Чепеларска]], на територията на области [[Област Пловдив|Пловдив]] и [[Област Смолян|Смолян]].
 
Рида има форма на голяма, изпъкнала на запад дъга с дължина около 70 км и ширина 25 км. На изток долината на [[Чепеларска река]] го отделя от [[Добростански рид]] и [[Радюва планина]], а на запад дълбоката проломна долина на река [[Въча]] — от [[Баташка планина]] и североизточното ѝ разклонение [[Равногор (рид)|Равногорски рид]]. На юг долината на [[Широколъшка река]] го отделя от рида [[Мурсалица]], а чрез седловината Пампорово се свързва [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]]. На север склоновете му стръмно се спускат към [[Горнотракийската низина]]. Северната част на рида се разделят от [[Първенецка река|Първенецка]] (Тъмръшка река) на два отделни рида — на запад Върховръшки и на изток [[Белочерковски рид|Белочерковски]].
===Външни препратки===
* [http://chernatica.hit.bg/ повече информация за този Родопски планински дял]
 
Билото на рида е плоско с надморска височина 1500-2000 м със слабо откроени изолирани върхове: [[Голям Персенк]] (2094,5 м), [[Малък Персенк]] (2073,9 м), [[Модър]] (1991,9), Свети Илия (1705,4 м). Западните и източните му склонове са стръмни и резчленени от дълбоките долини на къси планински реки, притоци на [[Въча]] и [[Чепеларска река]], а северните му стъпаловидно се спускат към [[Горнотракийската низина]]. Изграден е предимно от [[гнайс]]и и по-малко от терциерни вулканити — [[риолит]]и, а в северната периферия — от старотерциерни седименти. Отводнява се от десните притоци на [[Въча]] — [[Широколъшка река|Широколъшка]], Лясковска, Чурековска и др., [[Първенецка река|Първенецка]] (Тъмръшка река, десен приток на [[Марица]]) и левите притоци на [[Чепеларска река]] — Забърдовска, Ореховска, [[Луковица (река)|Луковица]] и др. В западното подножие, в района на село [[Михалково]] бликат естествено газирани минерални извори. Климатът е планински, а почвите са плитки кафяви горски. Обрасъл е дъбови, букови и иглолистни гори.
[[Категория:Родопи]]
 
В рида Чернатица са изградени и функционират множество хижи, почивни станции, летовица и други пунктове за отмора, спорт и туризъм, природни, архитектурни и исторически забележителности.
{{България-мъниче}}
* Хижи: "Върховръх", "Бряновщица", "Чурен", "Модър", "Равнища", "Здравец", "Чернатица", "Руен", "Бяла черква", "Персенк", "Кабата", "Чудните мостове", "Изгрев" и други общо 17 на брой.
{{гео-мъниче}}
* Летовища: "Студенец", "Бяла черква".
* Манастири: Кукленски (югозападно от град [[Куклен]]), Горноводенски "Свети Кирик" (южно от кв. Горни Воден на Асеновград), "Св. Георги Победоносец" (южно от село Белащица), "Св.св. Петър и Павел" (в летовище "Бяла черква").
* Природни, архитектурни и исторически забележителности: [[Чудните мостове]] (Еркюприя), Человешката пещера (западно от село [[Орехово]]), [[Ситовски надпис]] и крепостта Щутград (северно от село [[Ситово (Област Пловдив)|Ситово]], [[Асенова крепост]] (южно от [[Асеновград]]), село [[Косово (Област Пловдив)|Косово]], Момона крепост (южно от село [[Устина]]), крепостта Заград (източно от село [[Забърдо]]).
* Курорт: [[Нареченски бани|Нареченски минерални бани]], [[Пампорово]], [[Мечи чал]].
 
В планината и по нейните склонове и подножия са разположени 5 града [[Асеновград]], [[Кричим]], [[Куклен]], [[Перущица]] и [[Чепеларе]] и 39 села: [[Бачково]], [[Беден]], [[Белащица]], [[Бойково]], [[Брезе (Област Смолян)|Брезе]], [[Брестник]], [[Брестовица (Област Пловдив)|Брестовица]], [[Върбово (Област Смолян)|Върбово]] [[Гълъбово (Област Пловдив)|Гълъбово]], [[Дедово]], [[Добралък]], [[Дряновец (Област Смолян)|Дряновец]], [[Забърдо]], [[Зорница (Област Смолян)|Зорница]], [[Извор (Област Пловдив)|Извор]], [[Косово (Област Пловдив)|Косово]], [[Кукувица (село)|Кукувица]], [[Лилково]], [[Лясково (Област Пловдив)|Лясково]] (Област Пловдив), [[Лясково (Област Смолян)|Лясково]] (Област Смолян), [[Малево (Област Смолян)|Малево]], [[Марково (Област Пловдив)|Марково]], [[Михалково]], [[Нареченски бани]], [[Орехово]], [[Осиково (Област Смолян)|Осиково]], [[Първенец (село)|Първенец]], [[Руен (Област Пловдив)|Руен]], [[Ситово (Област Пловдив)|Ситово]], [[Скобелево (Област Пловдив)|Скобелево]], [[Сливово (Област Смолян)|Сливово]], [[Студенец (Област Смолян)|Студенец]], [[Устина]], [[Хвойна (село)|Хвойна]], [[Храбрино]], [[Цар Калоян (село)|Цар Калоян]], [[Чурен]], [[Широка лъка]] и [[Яврово]].
 
Във вътрешността на рида и по източното, южното и западното му подножие преминават участъци от 3 пътя от Държавната пътна мрежа:
* По източното му подножие, по долината на [[Чепеларска река]] от [[Асеновград]] до село [[Проглед]], на протежение от 59,3 км — участък от второкласен път № 86 [[Пловдив]] — [[Асеновград]] — [[Смолян]] — ГКПП "Елидже";
* По долината на [[Първенецка река|Първенецка]] (Тамръшка река) и десният ѝ приток Лилковска река, между селата [[Първенец (село)|Първенец]] и [[Лилково]], на протежение от 26,8 км — участък на третокласен път № 862 [[Пловдив]] — [[Първенец (село)|Първенец]] — [[Лилково]];
* По западното и южното му подножие, по долината на река [[Въча]] и притока ѝ [[Широколъшка река]], от село [[Стойките]] до град [[Кричим]], на протежение от 78,9 км — участък от третокласен път № 866 [[Смолян]] — [[Девин]] — [[Стамболийски (град)|Стамболийски]].
 
== Вижте още ==
* [[Списък на планините в България]]
 
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-35-61|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-061.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-62|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-062.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-73|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-073.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-74|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-074.jpg|scale=1:100000}}
 
== Източници ==
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 536. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
[[Категория:Планини в България]]
[[Категория:Родопи]]
[[Категория:Западни Родопи]]
[[Категория:Област Пловдив]]
[[Категория:Област Смолян]]