Дибич произхождае от семействотосин на пруски офицер -– аристократ от [[Силезия]]. Завършва рано кадетско училище в [[Берлин]]. Преселва се в [[Русия]] още 16-годишен при баща си, преминал на руска служба, и е зачислен като младши офицер в гвардейския Семьоновски полк. Като такъв участва в [[Битка при Аустерлиц|Аустерлицкото сражение]] през 1805, а до края на войната с [[Наполеон I|Наполеон]] през 1807 си печели [[полковник |полковнишки]] чин. По време на [[Френско нашествие в Русия|Наполеоновото нашествие в Русия]] през 1812 година служи като обер-квартирмайстер (началник-щаб) на корпуса на генерал [[Пьотър Витгенщайн]], който прикрива направлението към [[Санкт Петербург]]. За участието си в сраженията при Клястици и Полоцк получава званието генерал-майор. Допринася за успешния завършек на войната, убеждавайки командването на [[Кралство Прусия|пруските]] войски (по това време формален съюзник на Наполеон), да не се месят в бойните действия в полза на отстъпващите французи. Командва авангарда на Витгенщайн в сражението на река Березина. Участва (като началник на корпусния щаб) и в походите в Германия и Франция, завършили с окончателния разгром на Наполеон през 1814 година.<ref name="shishov-diebitsch"/>
