Никола Жеков (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
Никола Жеков е роден през 1880 година в Стара Загора, тогава в Източна Румелия. Той е от рода на [[Михаил Жеков|Михаил]] и [[Георги Жеков (революционер)|Георги]] Жекови, участници в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] от 1875 година, организирано от [[Стефан Стамболов]]. Като ученик в Самоковското железарско училище Никола Жеков участва в основаването на [[Таен македонски революционен кръжок Трайко Китанчев|Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“]], заедно с [[Никола Дечев]] и други.
След като завършва училището Никола Жеков става четник първо при [[Михаил Апостолов]] - Попето, а след това при [[Христо Чернопеев]], а от пролетта на 1902 година е войвода е определен за радовишки околийски войвода. След едно сражение в района му през юли 1902 година избухва [[Радовишка афера|Радовишката афера]], като за около два месеца турските власти арестуват и изтезават българи от околните села, но без особен резултат<ref>Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.253-254.</ref>. В началото на 1903 година е четник при Христо Чернопеев. През месец май е ранен в ръката и върнат в България за лечение, като придружава свещеноиконом Тома Николов Христов – поп Тома, преминаващ нелегално през Прилепско, Тиквешко, Радовишко, Струмишко, Беровско и Горно-Джумайско (Благоевградско) и пренасящ в София решенията на Смилевския конгрес.
След лечението Никола Жеков е определен за околийски войвода на Радовишко. Четите са сформирани и в готовност. При започването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] войводите Никола Жеков, Христо Чернопеев, [[Петър Самарджиев]], [[Делчо Коцев]], капитан [[Георги Тренев]] и [[Панайот Байчев]] минават с четите си от [[Кюстендил]] в [[Саса]] на 28 август 1903 година. Четата на Жеков води сражения на 4, 5 и 6 септември при селата [[Оризари (Община Кочани)|Витоша]], [[Ново село (Община Кочани)|Ново село]], [[Мишино]] в [[Кочани|Кочанско]]. [[Картинка:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|дясно|мини|250п|Войводите на съвещание в Осоговския балкан. Седнали от ляво на дясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], [[Христо Чернопеев]], [[Андрей Христов]], [[Тодор Христов (Велес)|Тодор Христов]]. Прави от ляво на дясно: Никола Жеков, [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]] и куриерът [[Никола Сарафов]].]]
Line 36 ⟶ 37:
|}
Жени се за дъщерята на един от ятаците си в Струмица и се завръща да живее в България - първоначално в Стара Загора, а в края на 1922 година се премества със семейството си в София.
През 1948 година заедно с още двама съмишленици основава Вътрешна българска революционна организация (ВБРО). И тримата са арестувани, съдени от Народния съд и с присъда от месец ноември 1948 година за „подравянето и отслабването на установената власт чрез преврат и революционна дейност”, както и брошури и позиви „против чужди държави” (СССР и политиката му в България) Никола Костов Жеков е осъден на строг доживотен тъмничен затвор, глоба от 500 000 лева и конфискация на цялото имущество. Умира на 7 март 1949 година в Сливенския затвор. Името му е изтрито от историческите учебници.
С решение № 745 на Върховния съд от 8 октомври 1991 година Никола Костов Жеков и съратниците му са признати за невинни и оправдани.
==Бележки==
| |||