Вируси: Разлика между версии

Втората хипотеза е известна с името „Теория на побеснелите гени“. Според нея вирусите представляват генетични структури на инфектираната клетка. При еволюцията си те придобили автономност и собствени гени осигуряващи им възможност да съществуват самостоятелно като запазват зависимостта си от клетката.

 

[[Файл:Virus Replication.svg|дясно|мини|Схема на вирусната репликация]]

Вирусната обвивка съдържа няколко копия от белтък, който се свързва — абсорбира специфично от отделни клетъчни рецептори на клетката гостоприемник. Дадена клетка може да бъде инфектирана от определен вирус само ако има рецептори за него. След прикрепването на вируса към клетката при някои вируси в цитоплазмата навлиза само вирусната НК (както е при фагите), в други случаи навлизат и белтъци от вътрешната обвивка на вируса. От цитоплазмата вирусната НК се пренася в ядрото, където с помощта на клетъчни ензими се [[транскрибира]]. Новосинтезираната вирусна [[иРНК]] отива в цитозола и се транслира от рибозомите на клетката. Вирусните белтъци, които се синтезират от клетката гостоприемник, се делят на три категории: [[инхибиторни белтъци]], които спират синтезата на клетъчната ДНК, РНК и белтъци [[специфични вирусни ензими]], които осигуряват вирусната [[репликация]], и [[структурни вирусни белтъци]], които изграждат нови вирусни частици.