Монтана: Разлика между версии

[[Климат]]ът е умерено -континентален, със студена [[зима]] и горещо [[лято]]. Средната температура през [[януари]] е –2.2°C, през [[юли]] 21°C. В последните 15–20 години температури от 35–40°C през лятото са обичайно явление.

Първото име на града, дадено му от римляните, е '''Монтанезиум'''. При нахлуването на славянските племена районарайонът на римския град започва да се нарича със славянското име '''Кутловица''', вероятно заради котловината, в която е разположена областта.

Районът около Монтана става част от [[Римска провинция|римската провинция]] [[Мизия|Горна Мизия]] през [[29 г. пр. н. е.]] заради стратегическото си местоположение. Бърдото е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от идващи от север вражески нашествия. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо [[Траки|тракийско]] селище, получава градски права под името '''Монтанензиум''' ({{lang-la|Municipio Montanensium}}), което се превежда буквално като „планинско селище“ (поради непосредствената близост на Балкана). Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след [[Рациария]] ([[Арчар]]). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазиатски заселници. Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със заначтчийствозанаятчийство и лихварство. За покровители на града в духа на [[Елинизъм|елинизма]] са обявени [[Диана]] и [[Аполон]].

Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на [[хуни]]те на [[Атила]] и [[готи]]те. Между 500 и 560 г. [[славяни]]те и [[авари]]те нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района [[славяни]] наричат селището '''Кутловица'''. По времето на [[Първа българска държава|Първото]] и [[Втора българска държава|Второто българско царство]] селището се възстановява и става център на [[епархия]].

След превеземанетопревземането на Кутловица от [[Османска империя|османци]]те селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселена от [[турци]] и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. ПостороениПостроени са две [[джамия|джамии]], [[турска баня]], чешми и нови обществени сгради. [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]] и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу [[Хабсбурги|австрийското]] влияние през следващите XVIII и XIX век.

След [[Освобождение на България|Освобождението]] започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселва в града, са земеделци от района на [[Белимел]] и [[Митровци]]. Следва голяма вълна преселници от Берковско и след 1912 г. — преселници от [[Цариброд]]ско, [[Годеч]]ко, Софийско, [[Троян]]ско, както и от [[Македония]]. След 1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг.

Заедно с притока на население градът преживява икономически разцвет — след 1878 г. се построяват електрическа мрежа, жп гара, поща, болница, дава се началато на панаир и читалище в града. След9След 9 септември 1944 г. са посторенипостроени завод за [[акумулатор]]и, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след В[[втората световна война|тората световна война]] (1946-2009):<ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население - градове в България - „НСИ“]</ref><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“]</ref>

В община Монтана са регистрирани над 2 000 предприятия. Отрасловата характеристика се доминира от машиностроене, електротехника, хранително-вкусова промишленост. С над 50 % дял са фирмите в сферата на търговията и услугите. Предприятията, работещи в областта на хотелиерството и ресторантьорството и промишлеността, са с дялове над 10 %.

Градът се намира на първокласен път [[Европейски път E79|Е79]] [[Видин]] - [[Враца]] - София - [[Кулата]] и главен път 81 ([[Лом]] - София). Връзката на Монтана със София, от която Монтана е силнозависима икономически, е затруднена поради липса на съвременнносъвременно изпълнение на участъка от Път 81 между [[Берковица]] и [[Костинброд]].

Има широка магазинна мрежа от малки и средни магазини. По-големи магазинамагазини за хранителни стоки са от търговските вериги [[Кауфланд]], [[Билла]], [[Лидъл]], [[Т-маркет]] и магазин за техника от веригите [[Техномаркет Европа]], [[Технополис]] и Зора. В града има няколко открити пазара, където се предлага земеделска продукция, произведена в региона.

* [[Нели Рангелова]] (р. 1958) - поппевицапоп певица