Алтернативен синод: Разлика между версии

На 30 септември и 1 октомври 1998 година в "Св. Александър Невски" е проведен Разширен, Надюрисдикционен Всеправославен събор с участието на Предстоятели и представители от всички автокефални и автономни православни църкви, който обявява избора на патриарх Максим за каноничен. Съборът приема разкаянието на митрополит Калиник (възстановен като Врачански митрополит) и "патриарх" Пимен (останал на разположение на Св. Синод с титлата бивш Неврокопски митрополит)<ref>[http://www.pravoslavieto.com/images/illustrations/news_articles/sv_sinod_razkol_faksimile/ssinod_doc4.jpg Ръкопис, без дата, на заявлението, с което митрополитите Панкратий и Калиник се разкайват за разкола и се връщат в каноничната църква.]</ref>.

 

 

В първият ден на 39-то Народно събрание народният представител от НДСВ [[Борислав Цеков]] внася законопроект за вероизповеданията. Законът е приет в края на 2002 година. На 21.07.2004 г., със знанието на президента и министър-председателя и с разрешението на бившия гл. прокурор [[Никола Филчев]], е проведена полицейска акция "Расо", която връща на Св. Синод храмовете, отнети от "алтернативния синод". Разколниците завеждат иск за 200 милиона евро в Европейския съд по човешките права в Страсбург, които държавата да им плати като компенсация за "неправомерното им изгонване от храмовете" на 21 юли 2004 година<ref>[http://www.pravoslavieto.com/docs/razkol_chronology.htm Още по темата за разкола в БПЦ]</ref>.