Жоужан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 27 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q155361 (translate me)
раздел за наименование
Ред 1:
'''Руран''' или ''жужанЖоужан''(на [[китайски език{{lang-zh|китайски]] 柔然|пинин=Róurán}}) е конфедерация от монголоезични [[номади|номадски]] племена, разположени по северните граници на [[Китай]] от края на [[4 век]] до края на [[6 век]].
 
Наименованието ''жужан'' вероятно е китайска транскрипция на самонаименованието на този народ. В китайските източници за тях се използват и обидните имена '''жужу''' (茹茹, буквално „храна за животни“) и '''жуанжуан''' ((蠕蠕, буквално „пълзящи насекоми“). Според [[Живко Войников]] названието "жужани" (Róurán) 柔然, 茹茹, 蠕蠕, се възстановява по следния начин: Йероглиф 柔, съвр.форма róu, в епохата Хан nәw, в епохата Вей ńiw, епохата Тан ńәw, значение: мек, слаб, нетраен. Йероглиф 然, съвр.форма rán, в епохата Хан nan, Вей, Тан ńen, значение: съгласявам се, одобрявам. Възстановка: „ńiw-ńen”. При втората форма е използван йероглиф 茹, съвр.форма rú, в епохата Хан ń(h)a, Вей, Тан ń(h)o, значение: сплетени корени, вид блюдо, храна. Възстановка: „ń(h)o-ń(h)o”. И трита варианта отразяват етноним звучал като „нюнен”, „нхонхо” или „нхоннхон”. Според Е.Хелимски това е тунгусоманджурското племе нанайци - nānńu, nāńu, nāńī, nānaj, етнонимът е производен на nā - земя, местност. (Ср.Словарь Тунгусо-Маньчж. Яз., том-1,стр.572­573) Названието отразява прамонголското *nökör, средновековен монголски nokor, nūkәr, халха-монголски nöxör, бурятски nüxer, калмикски nökŗ, ордоски nöγör, дагурски nugur – млад мъж, редови войн, свободен човек, стопанин, съпруг, приятел, заето в солонски nuhö, и еднозначното в пратунгусоманджурски *ń(i)ari, евенкски nirawī, евенски, орокски ńarị, нанайски nịŕa, солонски nirō, чжурчженски nerma – млад мъж, стопанин, съпруг, приятел, в средновековен корейски narná- храбрец, чувашки śarmъk – млад мъж, древнотюркски (караханидски) jezne – зет, а в кумикски nёgеr – редови войн, телохранител е директна монголска заемка. (Ср. Слов.Тунг.-Матьчж. Яз., том -1,стр.599,609),(Старостин -Алтайская этимология)
 
Сведенията за управляващия елит на Жужанския съюз са оскъдни, но според ''[[Вейшу]]'' те произлизат от [[сянби]]. В края на 4 век жужаните завладяват земите на днешна [[Монголия]] и [[Централна Азия]], както и части от [[Сибир]] и [[Манджурия]]. Честите нашествия оказват силно влияние на съседните страни, въпреки че жужанската държава е унищожена около [[560]] от нов съюз на [[тюркути|тюрки]]те, начело с харизматичния род [[Ашина]], и китайските династии [[Северна Ци]] (Бей Ци) и [[Северна Джоу]] (Бей Джоу).
 
== Наименование ==
Наименованието ''жужан'' вероятно е китайска транскрипция на самонаименованието на този народ. В китайските източници за тях се използват и обидните имена '''жужу''' (茹茹, буквално „храна за животни“) и '''жуанжуан''' ((蠕蠕, буквално „пълзящи насекоми“).
 
Наименованието ''жужан'' вероятно е китайска транскрипция на самонаименованието на този народ. В китайските източници за тях се използват и обидните имена '''жужу''' (茹茹, буквално „храна за животни“) и '''жуанжуан''' ((蠕蠕, буквално „пълзящи насекоми“). Според [[Живко Войников]] названието "жужани" (Róurán) 柔然, 茹茹, 蠕蠕, се възстановява по следния начин: Йероглиф 柔, съвр.форма róu, в епохата Хан nәw, в епохата Вей ńiw, епохата Тан ńәw, значение: мек, слаб, нетраен. Йероглиф 然, съвр.форма rán, в епохата Хан nan, Вей, Тан ńen, значение: съгласявам се, одобрявам. Възстановка: „ńiw-ńen”. При втората форма е използван йероглиф 茹, съвр.форма rú, в епохата Хан ń(h)a, Вей, Тан ń(h)o, значение: сплетени корени, вид блюдо, храна. Възстановка: „ń(h)o-ń(h)o”. И трита варианта отразяват етноним звучал като „нюнен”, „нхонхо” или „нхоннхон”. Според Е.Хелимски това е тунгусоманджурското племе нанайци - nānńu, nāńu, nāńī, nānaj, етнонимът е производен на nā - земя, местност. (Ср.Словарь Тунгусо-Маньчж. Яз., том-1,стр.572­573) Названието отразява прамонголското *nökör, средновековен монголски nokor, nūkәr, халха-монголски nöxör, бурятски nüxer, калмикски nökŗ, ордоски nöγör, дагурски nugur – млад мъж, редови войн, свободен човек, стопанин, съпруг, приятел, заето в солонски nuhö, и еднозначното в пратунгусоманджурски *ń(i)ari, евенкски nirawī, евенски, орокски ńarị, нанайски nịŕa, солонски nirō, чжурчженски nerma – млад мъж, стопанин, съпруг, приятел, в средновековен корейски narná- храбрец, чувашки śarmъk – млад мъж, древнотюркски (караханидски) jezne – зет, а в кумикски nёgеr – редови войн, телохранител е директна монголска заемка. (Ср. Слов.Тунг.-Матьчж. Яз., том -1,стр.599,609),(Старостин -Алтайская этимология)
 
== Свързване с аварите ==