Босна (рид): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bin im Garten (беседа | приноси)
м Coordinates
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Босна|Босна}}
{{Планина
[[Картинка:Strandzha-dinev-2.jpg|мини|дясно|300п|Поглед към Странджа от връх Папия]]
| name = Босна
'''Босна''' е [[рид]] в планината [[Странджа]], най-северното от трите ѝ основни била, разположен изцяло на територията на [[България]].
| other_name =
| photo = Strandzha-dinev-2.jpg
| photo_size =
| photo_alt =
[[Картинка:Strandzha-dinev-2.jpg|мини|дясно|300п| photo_caption = Поглед към Странджа от връх Папия]]
| elevation =
| elevation_m =
| elevation_ft =
| elevation_ref =
| prominence =
| prominence_m =
| prominence_ft =
| prominence_ref =
| listing =
| translation =
| pronunciation =
| range = [[Странджа]]
| parent_peak = '''Папия 501,4''' m
| location = България
| map = България
| map_alt =
| map_caption =
| map_size =
| label =
| label_position =
| lat_d = 42
| lat_m = 06
| lat_s = 42
| lat_NS = N
| long_d = 27
| long_m = 50
| long_s = 49
| long_EW = E
| age =
| region = [[Област Бургас]]
| coordinates = 2
| coordinates_ref =
| grid_ref_UK =
| grid_ref_Ireland =
| topo =
| type =
| volcanic_arc/belt =
| last_eruption =
| first_ascent =
| easiest_route =
}}
'''Босна''' е [[най-северният планински рид]] в планинатана [[Странджа]], най-северното от трите ѝ основни била, разположен изцяло на територията на [[България]] в [[Област Бургас]].
 
Ридът се простира от запад на изток на около 65 км, а ширината му достига до 25 км. Разположен е между долините на реките [[Велека]] на юг и [[Факийска река]] на запад. На север склоновете му плавно се спускат към [[Бургаска низина|Бургаската низина]], а на изток достигат до черноморското крайбрежие. Като части от рида се смятат и северните му разклонения — рида [[Росен баир]] и [[Медни рид]] и изолираното възвишение [[Китка (рид)|Китка]].
Ридът има формата на дъга, разположена в посока запад-изток от граничния връх Кервансарай (42°5'26"N 27°4'15"E ) до връх [[Папия]] (42°6'42"N 27°50'48"E ) над село [[Варвара (Област Бургас)|Варвара]] на [[Черно море|черноморското]] крайбрежие. От юг на Босна е разположена долината на река [[Велека]] с областта [[Хасекия]], а от север [[Факийска река|Факийската река]]. Най-висок връх е Папия (502 [[метър|метра]]) в източната част на рида. Други високи върхове са Босна (454 метра) и Зевак (451 метра) в централната му част. Като част от Босна се смятат и уединените северни ридове [[Росен баир]], [[Бакърлък]] и [[Узунджа баир]].
 
Билото му е плоско и слабо нахълмено с надморска височина 350-450 м, над което се издигат ниски заоблени върхове. Най-високата му точка връх '''Папия''' (501,4 м) се издига в най-източната му част, на 2,3 км северно от село [[Бродилово]]. Други по изразителни върхове са: Енихчиите (491,6 м, на 2 км югоизточно от село [[Варовник]]), Свети Илия (461,3 м, в централната му част), Босна (453,9 м, на 2 км северно от село [[Бяла вода (Област Бургас)|Бяла вода]]) и др. Изграден е предимно от варовици, пясъчници и пирокластични материали. В северна си част (в Медни рид) се разработват находища на медни руди. Климатът е преходносредиземноморски. От рида водят началото си десните притоци на [[Факийска река]] — [[Даръдере (река)|Даръдере]] и др., реки вливащи се директно в [[Черно море]] — [[Изворска река]] (влива се в [[Мандра (язовир)|Мандренското езеро]]), [[Ропотамо]], [[Дяволска река]], [[Китенска река]] (Караагач) и др. и малки леви притоци на река [[Велека]]. Почвите са канелени горски, жълтоземни подзолисти, лесивирани и планосоли. Покрит е с гъсти широколистни гори, като преобладават: [[дъб]], [[източен бук]], лавровишна и [[странджанска зеленика]], а от животинските видове са разпространени [[дива свиня]], [[благороден елен]], [[чакал]].
От Босна извират реките [[Изворска река|Изворска]] (Дъбрава или Кайнарджа), [[Ропотамо]] (под името Церовска река), [[Дяволска река|Дяволската река]] и [[Караагач (река)|Караагач]] от северна страна, Стремница, Еленица както и няколко други малки притока на Велека от южна.
 
Във вътрешността на рида и по неговите склонове са разположени 27 села: [[Близнак (село)|Близнак]], [[Богданово (Област Бургас)|Богданово]], [[Бродилово]], [[Българи (Област Бургас)|Българи]], [[Бяла вода (Област Бургас)|Бяла вода]], [[Варовник]], [[Велика (Област Бургас)|Велика]], [[Визица]], [[Вършило]], [[Габър (село)|Габър]], [[Граматиково]], [[Евренозово]], [[Заберново]], [[Звездец]], [[Зидарово]], [[Изгрев (Област Бургас)|Изгрев]], [[Индже войвода (село)|Индже войвода]], [[Калово]], [[Кондолово]], [[Кости]], [[Крушевец]], [[Младежко]], [[Ново Паничарево]], [[Писменово]], [[Тракийци]], [[Фазаново]] и [[Ясна поляна]].
Почвите са [[жълтоземни почви|жълтоземни]], лесивирани и планосоли. От растителните видове са разпространени: [[дъб]], [[източен бук]], [[лавровишна]], [[странджанска зеленика]], а от животинските видове — [[дива свиня]], [[благороден елен]], [[чакал]].
 
През рида Босна преминават участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:
През рида минава шосето свързващо [[Бургас]] с [[Малко Търново]]. По билото на Босна минава част от границата между [[Източна Румелия]] и [[Османска империя|Османската империя]] от 1878 до 1908 и между България и Османската империя от 1908 до 1913 година.
* От север на юг, между село [[Крушевец]] и мостът на река [[Велека]], на протежение от 29,2 км ридът се пресича от участък от първокласен път № 9 ГКПП "Дуранкулак" — [[Варна]] — [[Бургас]] — ГКПП "Малко Търново";
* В източната му част, от североизток на югозапад, от град Царево до мостът на река [[Велека]], на протежение от 39,2 км ридът се пресича от участък от второкласен път № 99 [[Бургас]] — [[Приморско]] — [[Царево]] — [[Малко Търново]];
* По билото на рида, в централната му част, на протежение от 25,5 км преминава целият участък от третокласен път № 907;
* По билото на рида, в западната му част, на протежение от 29 км преминава участък от третокласен път № 908.
 
През рида минава шосето свързващо [[Бургас]] с [[Малко Търново]]. По билото на Босна минавае минавала част от границата между [[Източна Румелия]] и [[Османска империя|Османската империя]] от 1878 до 1908 и между България и Османската империя от 1908 до 1913 година.
 
Голяма част от рида (основно южната) попада в природния парк "[[Странджа (природен парк)|Странджа]]". В него са разположени и няколко биосферни резервата и защитени местности: "[[Силкосия]]" (северно от село [[Кости]]), "[[Тисовица]]" (в североизточните му склонове), "[[Парория]]" (между селата [[Заберново]] и [[Калово]]), "Тясна река" (южно от село [[Вършило]]) и "Раков дол" (по долината на [[Факийска река]]).
 
В най-западната му част, на около 4 км източно от село [[Голямо Буково]] е разположен Голямобуковският манастир.
 
== Вижте още ==
* [[Списък на планините в България]]
 
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-35-67|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-067.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-68|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-068.jpg|scale=1:100000}}
 
== Източници ==
<references />
* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 339.
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 59. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
[[Категория:Планини в България]]
[[Категория:Странджа]]
[[Категория:Област Бургас]]