Религия на Месопотамия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{сливане|Митология на Месопотамия}}
махам твърдения без източник; факт
Ред 3:
'''Месопотамската религия''' обхваща политеистичните религиозни вярвания и практики на различните народи които са живели в Месопотамия в [[древност]]та, т.е. някъде между началото на [[4 хилядолетие пр.н.е.]] - до началото на нашата ера, а това са [[шумери]]те, [[акадци]]те, [[гутеи]]те, [[вавилонци]]те, [[касити]]те, [[еламити]]те, [[хурити]]те, [[асирийци]]те, [[халдеи]]те, [[меди]]те и [[перси]]те, последвани от [[македони]]те и [[елини]]те.
 
{{факт|Религията на Месопотамия наследила и се формирала изцяло и почти без изключения на основата на [[шумеро-акадска митология|шумеро-акадската митология]] с нейния [[пантеон]]. [[Саргон Велики]] успял да обедини под акадската източносемитска власт и да централизира в едно властта и култа на [[Шумер]] с неговите градове. Това обединение не просъществувало дълго, но било достатъчно да трасира по-нататъшния път на развитие - централизация на управлението и култа. Това се случило и процеса бил финализиран окончателно по времето на аморейска [[Вавилония]] начело с [[Хамурапи]]. Във Вавилон бил издигнат [[Храм на Езагила|храмът на върховният бог-покровител на града и страната]] - [[Мардук]], а [[Етеменанки]] засвидетелствал силата и могъществото на [[вавилонска религия|вавилонската религия]] с нейния култ към върховния бог.|2013|11|19}}
{{факт|През тези повече от четири хилядолетия, религията на Месопотамия има сложна, но не много разнообразна история. Основна характеристика на месопотамските вярвания е липсата на [[абстракция]], какъвто е случаят в модерните общества. Месопотамските вярвания са твърде земни, антропоморфни и изключително смътни по отношение на вярванията в задгробен живот, прераждането и свързаните понятия като [[страшен съд]] и т.н.|2013|7|30}}
 
{{факт|Каситското управление на Вавилон по съществото си не променило нищо в култа към Мардук. Всички последвали династии и царе на Вавилон, и като цяло в Месопотамия, изцяло се съобразявали с изградената [[митология на Месопотамия|религиозна традиция и възникнал пантеон]], като само променяли частично съобразно интереса си йерархията на боговете. Това статукво придължило и по времето на [[Новоасирийско царство|Новоасирийското]] и [[Нововавилонско царство|Нововавилонското]] царства и било частично изменено едва по времето на [[Ахемениди]]те.|2013|11|19}}
{{факт|Преоткриването на религията на Древна Месопотамия започва посредством археологическите разкопки започнали от деветнадесети век. Те последвали библеистичните изследвания и проучвания от преди. Най-голям тласък в разкриването и проучването й дало разчитането на [[клинописно писмо|клинописното писмо]] на народите от Месопотамия, както и откриването на [[библиотека на Ашурбанипал|библиотеката на Ашурбанипал]].|2013|7|30}}
 
{{факт|В Месопотамия изпърво е засвидетелствана тенденцията към централизация на култа във Вавилон, макар за разлика от [[Древен Египет]] при [[Ехнатон]] да не са правени опити за въвеждането на [[монотеизъм]]. Месопотамия е родина и люлка на античните [[гностицизъм]], [[манихейство]] и [[зурванизъм]].|2013|11|19}}
Религията на Месопотамия наследила и се формирала изцяло и почти без изключения на основата на [[шумеро-акадска митология|шумеро-акадската митология]] с нейния [[пантеон]]. [[Саргон Велики]] успял да обедини под акадската източносемитска власт и да централизира в едно властта и култа на [[Шумер]] с неговите градове. Това обединение не просъществувало дълго, но било достатъчно да трасира по-нататъшния път на развитие - централизация на управлението и култа. Това се случило и процеса бил финализиран окончателно по времето на аморейска [[Вавилония]] начело с [[Хамурапи]]. Във Вавилон бил издигнат [[Храм на Езагила|храмът на върховният бог-покровител на града и страната]] - [[Мардук]], а [[Етеменанки]] засвидетелствал силата и могъществото на [[вавилонска религия|вавилонската религия]] с нейния култ към върховния бог.
 
Каситското управление на Вавилон по съществото си не променило нищо в култа към Мардук. Всички последвали династии и царе на Вавилон, и като цяло в Месопотамия, изцяло се съобразявали с изградената [[митология на Месопотамия|религиозна традиция и възникнал пантеон]], като само променяли частично съобразно интереса си йерархията на боговете. Това статукво придължило и по времето на [[Новоасирийско царство|Новоасирийското]] и [[Нововавилонско царство|Нововавилонското]] царства и било частично изменено едва по времето на [[Ахемениди]]те.
 
В Месопотамия изпърво е засвидетелствана тенденцията към централизация на култа във Вавилон, макар за разлика от [[Древен Египет]] при [[Ехнатон]] да не са правени опити за въвеждането на [[монотеизъм]]. Месопотамия е родина и люлка на античните [[гностицизъм]], [[манихейство]] и [[зурванизъм]].
 
Вавилонската религия е първата систематизирана с централизиран култ, макар че още в [[шумеро-акадска митология|шумерската митология]] се наблюдават такива процеси къмто "великата троица" - [[Ану]], [[Енки]] и [[Енлил]]. Вавилонската религия оказала най-значимо влияние върху [[юдаизъм|юдаизма]] като цяло, въпреки краткостта на [[вавилонски плен|вавилонския плен]] - но не по смисъл и проникновеност.<ref>{{cite book |last= Токарев |first= Сергей |authorlink= Сергей Токарев |title= Религията в историята на народите; Религиите на древните народи от Предна Азия; Религията на народите от Месопотамия, стр. 213-220 |year= 1983, София |publisher= Народна младеж }}</ref>