Грамофон: Разлика между версии

[[Картинка:EdisonPhonograph.jpg|мини|ГрамофонътФонографът на Едисън]]

За изобретател на предшественика на грамофона - [[фонограф]]а (предшественик на грамофона), се счита [[Томас Едисон]], който построявапатентова работещ модел през [[1878]] г., показан пред публика няколко месеца по-рано - в края на предишната година. Независимо от него, теория на грамофона създава и френският учен [[Шарл Кро]], който обаче не построявауспява да представи работещ модел. През [[1887]] год. американският изобретател [[Емил Берлинер]] развива идеята на Кро и изработва първия в света работещ грамофон. През [[1893]] г. на пазара се появяват първите [[грамофонна плоча|грамофонни плочи]], които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 оборота[[оборот]]а в [[минута]]. Три години по-късно, [[ебонит]]ът, от който са били изработвани плочите, е заменен с [[шеллак]]. Това намалява собствения шум на носителя. Съвременните грамофонни плочи са изработвани от [[поливинилхлорид]]. Той на практика нямане добавя свой шум.

Разликата между грамофон и фонограф е в носителя - фонографът ползва [[цинк]]ови цилиндри, грамофонът - дискове[[диск]]ове от [[ебонит]]. Различават се и в принципа на нанасяне на браздата[[бразда]]та. Фонографът използва дълбочинно нанасяне на браздата, докато при грамофона (както и при днешните устройства) - механичната [[бразда]] се дълбае широчинно.

И при двете устройства принципът на работа е еднакъв: [[мембрана]] улавя звуковите вълни, и като трепти с тяхната честота - дълбае бразда върху даден носител, с помощта на метален резец. При възпроизвеждането движещата се в браздата игла трепти и предава механичното трептене на мембрана.

Резонаторна фуния в малко по-късните модели усилва звуците, издавани от мембраната. (вВ съвременните грамофони грамофонната игла предава механичното [[трептене]] на [[пиезокристал]] или [[намотка]], които го преобразуват в [[електрически ток]]. Той, от своя страна, се усилва с помощта на нискочестотен (звуков) [[усилвател]] и се възпроизвежда от [[високоговорител]]). Първите модели фонографи са имали гумени слушалки.

Грамофоните са имали значително по-силен звук (заради широчинното нанасяне на браздата), както и по-голяма продължителност на живот на носителите. Продължителността на записите е приблизително 4 минути. По-късно тази продължителност се удвоява, в резултат на двустранното записване на [[грамофонна плоча|плочите]]. Запис на диск при битови условия не е бил възможен. За сметка на това е било възможно отпечатването на неограничен брой копия на дадена плоча. Това помага на устройството да се популяризира и да измести фонографа.

За разлика от грамофона, фонографът е ползван за документални, а не за битови записи. При фонографа не е било възможно изработването на повече от едно копие на даден запис. Но записът е бил лесен и достъпен за потребителите, поради това фонографът е използван дълго време, паралелно с грамофона. Звукът на фонографа е бил сравнително слаб и носителите са имали относително кратък живот.