Стефан Вълдобрев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
пренаписване на цялата статия |
||
Ред 1:
{{Infobox Личност
| име = Стефан Вълдобрев
| наставка =
| изображение = StefanValdobrev2012.jpg
| големина_на_изображение = 250px
| роден_дата = {{дата на раждане и години|1970|5|20}}
|
| професия = актьор, композитор, музикант, режисьор
| уебсайт = http://www.stefanvaldobrev.com
}}
'''Стефан
В началото на 90-те Вълдобрев се налага основно със своите песни, които се превръщат в масови хитове и го правят изключително популярен на българската музикална сцена<ref name="bnt-maria">{{Cite episode |title=Денят отблизо с Мария - 4 януари 2012 |url=http://bnt.bg/bg/productions/136/edition/19073/denjat_otblizo_s_marija_4_januari_2012 |network=[[Българска национална телевизия|БНТ]] |station=[[БНТ 1]] |airdate=4 януари 2012 |accessdate=20 юли 2013}}</ref><ref>{{cite web|title=Стефан Вълдобрев - където творчеството започва и никога не вършва|url=http://www.avtora.com/news/2012/11/23/stefan_vuldobrev_kudeto_tvorchestvoto_zapochva_i_nikoga_ne_svurshva|website=avtora.com|date=23 ноември 2012|accessdate=7 юли 2013}}</ref>, носейки му поредица от отличия, между тях и двете поредни награди за най-добър изпълнител на [[MM (телевизия)|Телевизия ММ]]. Въпреки това за него приоритетна е актьорскатa кариера и той взима участие в голям брои жанрово разнообразни представления, поставени от някои от най-изтъкнатите български режисьори на сцените на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]], [[Театър „Българска армия“]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]], Ла Страда, [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]], [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичия театър в Пловдив]]. В същото време Вълдобрев проявява траен интерес към театралната и филмова музика, материализирал се в написването на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, които му спечелват признание и професионален престиж<ref name="light">{{Citation |title=Герой|url=http://www.capital.bg/vestnikut/kapital_light/vuv_fokus/2009/03/12/688376_geroi/|newspaper=[[Капитал (вестник)|Капитал Light]]|issue=12 март 2009|accessdate=7 юли 2013}}</ref>. През 2000 год. получава първата си „Златна роза” за филмов дебют за саундтрака към филма [[Пансион за кучета (филм)|„Пансион за кучета“]]. През 2008 год. композира музиката за изключително успешния филм на [[Стефан Командарев]] [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде|„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“]], донсъл на екипа завиден брой международни награди и достигнал до шортлистата за „Най-добър чуждоезичен филм“ на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Американската филмова академия „Оскар“]].
В началото на века, Стефан Вълдобрев постепенно се отдалечава от театралната и музикалната сцена и въпреки, че продължава да играе в значими представления като [[Много шум за нищо|„Много шум за нищо]], [[Братя Карамазови|„Братя Карамазови“]], [[Майстора и Маргарита|„Майстора и Маргарита“]], „Комедия на слугите“, „Евридика“, „Предградие“, „Хамлетмашината“, той взима решение да концентрира услилията си основно в киното. През 2004 год. прави силен дебют във филма на [[Станимир Трифонов]] [[Изпепеляване|„Изпепеляване“]], за който получава втората си „Златна роза“, този път за най-добра мъжка роля.
През 2006 год. Вълдобрев заминава за [[Прага]], където специализира [[кинорежисура]] в Чешката Филмова Академия ФАМУ. След дипломирането си работи върху няколко късометражни проекта, видеоклипове и телевизионния спектакъл [[Тодор Колев|100 години Тодор Колев]]. През 2010 год. прави режисьорския си дебют с документалния филм „Манчестър Юнайтед от Свищов“, който се радва на впечатляващ фестивален и телевизионен път, попадайки в официалната селекция или конкурсната програма на някои от най-престижните световни кино-форуми: IDFA Амстердам, Hot Docs Торонто, Сараево Филм Фест, Загреб Докс, Фестивалът във Варшава, Пазара на [[Кан (кинофестивал)|Кинофестивала в Кан]]<ref name="mmmu">{{cite web|title=My Mate Manchester United - Home|url=http://www.mymatemanchesterunited.com/|website=Манчестър Юнайтед от Свищов - официален уебсайт|accessdate=7 юли 2013}}</ref>.
В края на десетилетието Стефан Вълдобрев отново започва репетиции, включвайки се в трилогията на забележителния млад драматург [[Яна Борисова]] и режисьора [[Галин Стоев]]: „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“. Трите представления на [[Театър 199]] се превръщат в събития за театралния живот на България.
През 2012 год. се случва и друго едно завръщане - след десетгодишно отсъствие от музикалната сцена, Стефан Вълдобрев решава да събере отново групата, с която работи през 90-те, да възобновят концертната си дейност и да започнат работа по нов студиен албум.<ref name="tour2012">{{cite web|title=Стефан Вълдобрев с национално турне и нов клип|url=http://www.avtora.com/news/2012/09/28/stefan_vuldobrev_s_nacionalno_turne_i_nov_klip|website=avtora.com|date=28 септември 2012|accessdate=7 юли 2013}}</ref>
== Ранни години ==
Стефан Вълдобрев е роден в [[Стара Загора]] в семейство на двама машинни инженери - Мария и Костадин Вълдобреви. Майка му е от род на [[Македония (област)|македонски]] бежанци, заселили се в [[Родопи]]те, [[Велинград]]. Родът на баща му е от [[Задбалкански котловини|подбалканското]] село [[Шейново]]. Има по-голяма сестра, Ива.<ref name="btv-tarsise">{{Cite episode |title=Търси се: Стефан Вълдобрев |url=http://www.btv.bg/shows/tarsi-se/videos/video/1643663304-Tarsi_se_Stefan_Valdobrev.html |network=[[bTV]]|airdate=2 юни 2013 |accessdate=20 юли 2013}}</ref>
От малък увлеченията му са свързани с [[футбол]]а и различните видове [[изкуство|изкуства]]. По неговите собствени думи: „Блокът, в който живеех се намираше по средата на един магичен Бермудски триъгълник, в който влизах и се изгубвах - стадиона, цирка и киното. Прекарвах цялото си време там - ритайки топка, обикаляйки между фургоните на лунапарка, виждайки се с приятели, разигравайки сцени от филма, който току що сме гледали. Губехме представа за времето и не забелязвахме кога навън се е стъмнило. Училището беше наблизо, но никога не можа да стане част от този триъгълник”.<ref name="bela">{{cite web|title=За Стефан Вълдобрев светът е по-голям|url=http://www.bela.bg/?page=inner_page&page_id=8&article_id=41&sub_page=4|website=Bela.bg|accessdate=7 юли 2013}}</ref>
В продължение на седем години Стефан ходи на уроци по [[пиано]], но го чувства по-скоро като задължение. Отказва се и през следващите пет години се отдава на [[Класическа китара|класическата китара]]. По това време започва да проявява интерес и към [[Актьорско майсторство|актьорството]] и решава да се присъедини към Младежки театър „Съвременник“ - самодеен състав в градското [[читалище]], воден от Ради Радев. Читалището не след дълго се превръща във втори дом за него - репетиции на сцената, уроци по китара в мазето, кръжок за поезия на тавана, съчиняване на мелодии за собствените му стихове. На 17 прави актьорскя си дебют с ролята на Краля от [[Шекспир]]овата „Напразни усилия на любовта“<ref name="btv-tarsise"/>, а на 18 годишна възраст изнася и първия си концерт с изцяло авторски песни. Сформира също така и рок група, наречена „Алея Аля“, с която свирят пред приятели и осъществяват няколко полупрофесионални студиини записа.<ref name="monitor">{{Citation |last=Попова|first=Надежда|title=Вълдобрев и хромозомите на изкуството |url=http://www.monitor.bg/article?id=336819|newspaper=Monitor Newspaper|issue=5 май 2012|accessdate=24 юли 2013}}</ref>
През 1984 год. Стефан е приет в [[ГПЧЕ „Ромен Ролан“|Езиковата гимназия]] в родния си град. България все още е страна с [[Тоталитарен режим в България|комунистически режим]], но по това време този тип училища са места с по-либерална атмосфера и по-модерни взаимоотношения между преподаватели и ученици. Скоро учителите забелязват блуждаещия ум на Стефан и липсата на концентрация в час и намират персонален подход, който да провокира по-лесното усвояване на [[Английски език|английския речник]] - най-редовно домашната му работа се състои в това вечер да вади текста на нова песен, да я разучава и на другия ден да я изпее с китарата си пред класа, обяснявайки значението на непознатите думи в нея на съучениците си. Тези почти ежедневни концерти в класната стая се превръщат в доста сериозна и ползотворна школа за него, защото по-късно, когато обикаля [[Българско Черноморие|Черноморските курорти]] и [[Германия]] като уличен музикант, той вече има в репертоара си над 300 световни хита от всеки жанр..<ref>{{cite web|last=Стойкова|first=Антония|title=Стефан Вълдобрев: „Изкарвах пари като уличен музикант“|url=http://www.blitz.bg/article/11792|website=blitz.bg|date=13 май 2012|accessdate=25 юли 2013}}</ref>
През юни 1989 год. Вълдобрев влиза в [[Софийски университет|Софийския университет]] със специалност английска [[филология]],<ref name="kontinent">{{Citation |last=Динова|first=Лилия|title=Стефан Вълдобрев: Всичко трябва да се прави с едно намигване |magazine=[[Континент (вестник)|в. Континент]]|issue=януари 1995}}</ref> но се отказва, когато през септември преминава изпитите в [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театралната академия]] и попада в класа на проф. [[Крикор Азарян]] и [[Тодор Колев]]. Този клас след години ще бъде титулуван като най-успешния за двамата легендарни преподаватели.<ref name="novinar">{{Citation |last=Гигова |first=Ирина|title=Стефан Вълдобрев: Можем да захраним с положителна енергия половин България|url=http://novinar.bg/news/stefan-valdobrev-mozhem-da-zahranim-s-polozhitelna-energiia-polovin-balgariia_MzkyMDsyOA==.html|issue=16 май 2012|accessdate=25 юли 2013}}</ref> Заедно със своите състуденти [[Галин Стоев]], [[Мариус Куркински]], [[Камен Донев]], [[Стефка Янорова]], [[Койна Русева]], [[Касиел Ноа Ашер]], [[Лилия Маравиля]], Лиза Шопова, Стефан Денолюбов, Иван Урумов те стават основна част от Новата вълна на съвременния български театър.<ref name="bnt-maria"/>
==Кариера==
===Актьор в театъра===
[[File:StefanValdobrev PeopleFromOz.JPG|thumbnail|Стефан Вълдобрев в ролята на Сарт, „Хората от Оз“ (2013)]]
Още от края на втори курс Вълдобрев и неговите колеги започват изявите си както на сцената на [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Учебния театър]], така и на професионални сцени от ранга на [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]], [[НДК]] и [[Театрална работилница „Сфумато“]]. Такива катапултиращи представления като „Градът на ангелите“, „Леонс и Лена“, „Дванайсета нощ“, „Агамемнон“, „Чехов Ревю“, „Черна дупка“ (за което получават колективен А’Аскеер за дебют) са само част от продукцията с тяхно участие, която излиза в периода 1991-1993 год. През юни 1993 год. Вълдобрев е назначен в трупата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], но тъй като през есента му предстои отбиване на редовната военна служба, се премества в [[Театър „Българска армия“]]. Там прекарва десет години като взима участие в поредица от значими постановки като „Войцек“, „Опит за летене“, [[Много шум за нищо|„Много шум за нищо“]], „Предградие“, „Евридика“, „Финале гранде“. През 1997 год. трупата на [[Теди Москов]] „Ла Страда“ и [[Театър „Българска армия“]] започват партньорство, което води до продуцирането на три изключително успешни представления. Стефан става част от актьорския състав на хитовете [[Майстора и Маргарита|„Майстора и Маргарита“]], „Комедия на слугите“ и „Фантасмагории“, които се радват на завиден зрителски успех и през следващите пет години биват представяни на най-значимите Европейски театрални форуми, включително и фестивала в [[Авиньон]].<ref name="public-republic">{{cite web|last=Лазарова|first=Ваня|title=Пролетна среща със Стефан Вълдобрев |url=http://www.public-republic.com/magazine/2009/04/18325.php|website=public-republic.com|date=17 април 2009|accessdate=25 юли 2013}}</ref>
2007 год. се оказва повратна в театралната му кариера. След известно отсъствие от сцената Вълдобрев се завръща като актьор на свободна практика за едно продължително и много плодотворно сътрудничество с режисьора [[Галин Стоев]] и забележителния млад драматург [[Яна Борисова]]. Спектаклите на [[Театър 199]] „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“ се превръщат в събития за театралния живот на България и биват многократно награждавани за най-добро представление, най-добър текст и най-добър режисьор.<ref>{{cite web|title=Хората от Оз - дълго любовно писмо без адресат|url=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5670291|website=vesti.bg|date=8 април 2013|accessdate=25 юли 2013}}</ref>
===Актьор в киното===
[[File:StefanValdobrev BurningOut.jpg|thumbnail|Вълдобрев по време на снимките на филма [[Изпепеляване|„Изпепеляване“]] (2003)]]
През първите години на 90-те Вълдобрев има множество телевизионни изяви, свързани най-вече с [[Българската национална телевизия]] и нейната култова студентска програма [[Ку-ку]]. Въпреки успехите на малкия екран, мечтата му е за сериозни роли в киното и той постепенно навлиза във филмовия свят, приемайки в началото епизодични участия в чуждестранни продукции, снимащи се у нас. Първата му по-значителна роля идва през 2000 год., когато изиграва лукавия комунистически активист Попадамчев в българо-македонската продукция на [[Костадин Бонев]] [[Подгряване на вчерашния обед|„Подгряване на вчерашния обед“]]. Следва главна роля на непохватен журналист, влюбен в приятелката на братовчед си, в комедийната игрална новела [[Среща|„Среща“]]. 2004 год. е годината на големия му пробив с главната роля в [[Изпепеляване|„Изпепеляване“]] на [[Станимир Трифонов]] - любовна драма, ситуирана в следвоенна България. Изпълнението му на романтичния италиански доктор Енрико Корса, разделен насила от българската си съпруга и изпратен в [[концентрационен лагер]], от където по-късно избягва, е оценено от критиката като „вглъбено, въздействащо и деликатно“<ref>{{Citation |last=Димитрова|first=Геновева|title=Воля за кино, разговор с Вера Найденова|newspaper=[[Култура (вестник)|в. Култура]]|issue=брой 35, 24 септември 2004}}</ref> и му печели наградата „Златна роза“ за най-добър актьор. През 2007 год. играе в българо-американския политически трилър „Размени“ (Trade Routes), изпълнявайки ролята на Митко - експерт по политически предизборни кампании. Използвайки шанса да снима два епизода с изявения италиански актьор [[Серджо Кастелито]], Вълдобрев прави кратка поява в италианската ТВ драма от 2007 год. „Пилотът“ (L'aviatore), влизайки в ролята на италиански евреин, спасен от фашистко преследване.
През 2008 год. си сътрудничи с режисьора [[Стефан Командарев]] в неговия високо оценен филм [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде|„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“]], изигравайки ролята на българския емигрант в италиански бежански лагер Стоян. Филмът се радва на богата фестивална кариера, печели множество награди и номинации, има кино-разпространение в 72 държави и достига до шорт-листа за най-добър чуждоезичен филм на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Американската филмова академия „Оскар“]]. Година по-късно Вълдобрев играе главна роля в [[Стъклената река|„Стъклената река“]] на [[Станимир Трифонов]]. Образът му е на отшелника Отец Петър - подлагащ вярата си на изпитание свещеник, който се опитва да разгадае тайната на свитък с [[Богомили|Богомилски]] ръкописи и пресича пътищата си с появилата се в селото френска изследователка Елен Тибо. През 2012 год. Вълдобрев играе главната роля в комедията [[Миграцията на паламуда|„Миграцията на паламуда“]] - роуд муви на режисьора [[Людмил Тодоров]]. Вълдобрев е бедният и мечтателен художник на икони Симо, който заедно със своя приятел и съселянин намира всевъзможни странни начини да се справя с живота, тръгвайки на тъжно-смешно пътуване до [[Черно море]] и обратно. Критиката определя филма като „една от най-фините комедии на съвременното българско кино“.<ref>{{cite web|last=Желева|first=Павлина|title=FNE at Golden Rose FF 2012: Competition: Migration of the Belted Bonito|url=http://www.filmneweurope.com/news/bulgaria/103989-fne-at-golden-rose-ff-2012-competition-migration-of-the-belted-bonito/menu-id-147|website=filmneweurope.com|date=11 октомври 2012|accessdate=25 юли 2013}}</ref>
===Композитор в киното и театъра===
Още като студент в [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Театралната академия]] Вълдобрев е канен да композира за почти всяко представление, в което играе.<ref name="kontinent"/> Това директно потапяне в творческия процес му помага за трупането на солиден опит. До края на своето дипломиране той вече има зад гърба си музиката за десетина представления. Неговата работа привлича внимание и особено след номинацията за А’Аскеер ’93 за музиката му към спектакъла „Дванайсета нощ“ той започва да получава множество покани за композиторски изяви на професионалната театрална сцена.<ref name="light"/> Оттогава до днес Вълдобрев е автор на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, получавайки за произведенията си горещи отзиви, награди и номинации.
През 1999 год. [[Режисьор|кино-режисьорът]] [[Стефан Командарев]] го кани за композитор на дебютния си филм [[Пансион за кучета (филм)|„Пансион за кучета“]]. Вълдобрев пише както оркестровите теми, така и музиката и текста за шест песни, изпълнени от някои от най-изявените алтернативни групи по това време: [[Уикеда]], [[Анимационерите]], Стейн, Babyface clan, [[Инфинити]]. Работата му донася наградата за дебют на Националния фестивал за игрално кино „Златна роза“. Парчетата биват издадени в първия български филмов [[саундтрак]], който по-късно се радва на изключителен успех,<ref>{{Citation |last=Ненова|first=Надежда|title=Музиката изпревари нов български филм |magazine=[[24 часа|в. 24 часа]]|issue=28 март 2000}}</ref> а пилотната „Аз ли съм или не съм“, изпълнена от Стефан и Арабел Караян се превръща в една от класическите филмови песни на съвременното българско кино.<ref>{{cite web|title=Стефан Вълдобрев: Човек е по-голям от целия свят|url=http://news.bgnes.com/view/1006537|website=bgnes.com|date=18 май 2012|accessdate=10 август 2013}}</ref> Две години след това Командарев и Вълдобрев си сътрудничат отново в документалния проект „Азбука на надеждата“. През 2009 год. тяхното партньорство кулминира в игралния хит на режисьора [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде|„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“]]. Базиран на [[роман]]а-[[бестселър]] на немския писател от български произход [[Илия Троянов]] и с [[Мики Манойлович]] в главната роля, филмът печели множество зрители и международни награди, влизайки в шорт-листа за [[Награди на филмовата академия на САЩ|„Оскар“]] за чуждоезичен филм. След 2008 год. Вълдобрев започва да получава поредица покани за участие в европейски филмови копродукции,<ref name="dnevnik">{{Citation |last=Стефанова|first=Мая|title= Стефан Вълдобрев, актьор: Младите сега са страхотни, нищо че външно не показват чувства|url=http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/02/26/1763103_stefan_vuldobrev_aktyor_mladite_sega_sa_strahotni/|newspaper=[[Дневник|в. Дневник]]|issue=26 февруари 2012|accessdate=29 юли 2013}}</ref> композирайки музиката за значителен брой игрални и документални филми като чешките „Мънисто“ (Kulicky), „Убийство по чешки“ (Killing the Czech Way), „Любов в гробницата“ (Love in the Grave), „Историята на господин Ласка“ (Otazky pana Laski), норвежкия „Можеш ли да говориш?“ (Can You Talk?) и словенския „Шоково състояние“ (State of Shock). През 2013 год. създава партитурите за историческия сериал на [[Българската национална телевизия]], третиращ темата за [[Евреи#Спасяване на българските евреи през Втората световна война|спасяването на българските евреи]] [[Недадените|„Недадените“]]. Тъй като мащабите стават все по-големи, а сроковете в киното - твърде кратки, Стефан успява да събере и стикова компактен екип от съмишленици, като най-тясна е връзката му с неговия колега Веселин Караатанасов, с който сътрудничи върху оркестрациите.
[[Музикален стил|Музикалният стил]] на Стефан Вълдобрев е трудно да бъде рамкиран и варира успешно в зависимост от основата на драматургичния текст или сценария. С течение на времето или според жанровите изисквания на дадена постановка или филм, Вълдобрев създава широк диапазон произведения - от лирични, ноктюрни сюити до балкански хора и духови ритми, от класически партитури за симфоничен оркестър или струнни квартети до етно-ембиънт пиеси,<ref>{{Citation |title=Далече от личните теми с актьора Стефан Вълдобрев |magazine=сп. Ревю|issue=брой 3, 2005}}</ref> често привнасяйки ироничен привкус в използването на цигански мотиви, семпли джазови идиоми или циркови теми, базирани на додекафонията и абсурда. Артистични движения като Ню Романтисизъм, Постминимализъм или Уърлд Мюзик оказват определено влияние върху неговото творчество. Но ако трябва да се формулира някакъв основен отличителен белег за работата му, може би това е почти задължителната употреба на ясен и зпомнящ се лайтмотив в мнозинството от неговите композиции.<ref>{{Cite episode |title=Приключенията на Илияна Бойчева - 9 май 2001 |station=[[Тангра (радио)|Радио Тангра]] |date=9 май 2001}}</ref>
Въпреки, че познанията му идват главно от дванадесетте години [[пиано]], [[класическа китара]] и [[Теория на музиката|солфеж]], Стефан успява да изгради механизъм за дълготрайно професионално сътрудничество с някои от най-изтъкнатите български музиканти, джаз, рок и етно банди, класически оркестри и диригенти. Той често споделя мнението, че определено чувства липсата на академично музикално образование, но я компенсира с предимството да е актьор, композиращ за свои колеги актьори на сцената или на екрана. „В крайна сметка, ако си имал верните учители и те са били перфектни в дадена област на изкуството (какъвто беше моят случай), те могат да те научат на законите на изкуството по начин, който е приложим за всяка артистична сфера. Защото законите на изкуството са универсални. За мен няма разлика дали вая образ, композирам музика или пиша поезия за моите песни - всичко се свежда до умението да разказваш истории, да комуникираш правилно, да споделяш мисли и емоции. Да вълнуваш хората, представяйки им видения от твоя собствен свят“.<ref name="dnevnik"/>
===Поп изпълнител===
[[File:StefanValdobrev TheUsualSuspects.JPG|thumbnail|Вълдобрев с групата си „Обичайните заподозрени“ (2012)]]
Стефан започва да създава песни, когато е на 17. В началото той по-скоро измисля с китарата си мелодии за своята [[поезия]]. На 19-годишна възраст изнася първия си солов концерт, който включва само негови авторски песни.<ref name="musicspace">{{cite web |title=Музикална кариера на Стефан Вълдобрев |date=13 януари 2013|url=http://www.musicspace.bg/pop/muzikalna_kariera_na_stefan_valdobrev|website=musicspace.bg|accessdate=25 юли 2013}}</ref>
Паралелно с това през 1988 год. заедно с Младен Бобев и Пламен Чернев създават групата „Алея Аля“, която в стилово отношение изпълнява смесица от [[Психеделична музика|психаделичен]] [[арт рок]] с [[ню уейв]] и [[Народна музика|етно]] елементи. Те свирят основно за съученици и приятели и правят няколко полупрофесионални студийни записа, но в последствие лентите, за съжаление се изгубват. Групата се разпада две години по-късно, когато Стефан заминава за [[София]], където е приет да учи актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.<ref name="musicspace"/>
В началото на 90-те улиците на София са изпълнени с екзалтация, революционен дух и усещане за свобода - перфектната среда за създаването на [[рок музика]]. Появяват се много нови имена и групи, които донасят свежа енергия, а концертният живот и издателската дейност вече не са под държавния контрол на току-що колабиралия комунистически режим. Въпреки крайно натоварената учебна програма в Театралната академия, Стефан никога не изоставя страстта си към пеенето и има огромно желание да се включи в зараждащата се нова музикална сцена.<ref name="light"/>
Така решава да пробва и първия си професионален запис в звукозаписното студио на НАТФИЗ. Песента се нарича „Май“ - едно ню уейв парче с алтернативно звучене, което през същата 1992 год. прави премиерата си в ефира на [[Българското национално радио]], включено в плейлистата от популярния музикален редактор Ана-Мария Тонкова.<ref>{{Cite episode |title=Сутрешен блок Стартер - 20 февруари 2005 |station=[[БГ радио]] |date=20 февруари 2005}}</ref>
Година по-късно вече като част от екипа на студентска програма Ку-ку той създава песента „Кино“, която се превръща в неговия първи запис, издаден на звуков носител, влизайки в дебютната им касета „Ръгай чушки в боба“.<ref name="light"/>
През 1993 год. Ку-ку решават да продуцират първия му самостоятелен албум и Вълдобрев започва усилена подготовка за това събитие. Тъй като вече е професионален актьор с роли, ангажименти и сериозни намерения в областта на киното и театъра, Стефан си дава сметка, че ще му е трудно да поддържа свой постоянен бенд, затова решава да покани за записите опитни и изявени гост-музиканти. Редица изпълнители като Георги Дончев, [[Теодосий Спасов]], [[Иво Папазов|Иво Папазов-Ибряма]], [[Цветан Недялков]], Калин Вельов, [[Ивайло Крайчовски]], Иво Казасов взимат участие в сесиите осъществени във Второ тонстудио на БНТ, но трима от тях оформят бъдещото ядро на едно плодотворно и дългогодишно сътрудничество в записването на албуми и изнасяне на концерти пред публика - [[китарист]]ът на [[ФСБ]] [[Иван Лечев]], [[Стоян Янкулов]] - [[Ударни инструменти|ударни и перкусии]], Веселин Веселинов (Еко) - [[Бас китара|бас]], [[контрабас]]. По-късно през 1999 год. се присъединява и втората [[китарист|китара]] в лицето на младия талант Мирослав Иванов, който е част от групата и до днес.<ref name="3moreta">{{cite web |last=Турийска|first=Гери|title=Стефан Вълдобрев на три морета |date=22 март 2012|url=http://www.programata.bg/?p=35&l=1&c=1&id=511|website=programata.bg|accessdate=24 юли 2013}}</ref>
Първоначално проектът е насочен към [[Алтернативен рок|по-алтернативно рок]] звучене, а в стилово отношение парчетата са еклектична смес от [[гръндж]], [[ню уейв]], [[джаз]] и [[фолклор|етно]]. Но в крайна сметка един неочакван „участник“ поема лидерството и хвърля мощната си сянка върху останалите песни в албума. „О-о-обичам те, мила“ - музикална шега, създадена от Стефан и неговия колега и приятел [[Камен Донев]] на връщане от театрално турне във [[Виена]], когато изтощени от дългото и отегчително пътуване с автобуса, те взимат връзка ключове и гребенче и започват да редят безкрайни рими върху три акордовата структура на тази популярна бригадирска мелодия. Когато се прибират в София Стефан прави аранжимента, като включва в записа и беквокалите на група състуденти от НАТФИЗ. Сред тях се откроява характерният глас на [[Мая Бежанска]], който става емблематичен за песента.<ref name="monitor"/> Въпреки, че тази хумореска е тотално различна като стил от всичко останало, тя е толкова запомняща се и лесно запеваема, че придобива светкавична и огромна популярност и продуцентите решават да кръстят на нейното име албума, който по-късно достига 130 000 тираж.<ref name="kontinent"/>
Този голям успех почти задължава Стефан, Камен и Мая да повторят посоката и през 1996 год. те се събират за още един съвместен проект - албумът „Революция“. Песните в него са базирани на български, балкански или цигански фолклор. Вълдобрев използва множество етно мотиви и инструменти, но вплетени деликатно в съвременен китарен саунд и леко ироничен музикален контекст.<ref name="jenata">{{Citation |last=Куманова|first=Рослава|title=Любимецът на тинейджърките е женен за ученическата си любов |magazine=сп. За жената|issue=брой 6, юни 2001}}</ref>Революция отново се превръща в бест-селър, от който излизат хитовете „Работа“, „Ивана“, „Ще ходиме на Варна“ и „Либе Тудоро“. Междувременно Вълдобрев издава колекция със свои театрални инструментални произведения наречена „Една нощ в театъра“.
1998 год. се оказва повратна във всяко отношение за него. След тоталният успех на сингъла „Рай“, продуциран от [[Театър „Българска армия“]] за реклама на спектакъла [[Много шум за нищо|„Много шум за нищо“]], Стефан чувства необходимост да се върне отново към поп и рок посоката, с която започва соловата си кариера. През октомври той приключва работа и пуска на пазара новия си албум „…към“, който се превръща в най-големия му професионален и комерсиален връх досега, оглавявайки всички национални чартове,<ref name="valdobrev-formula">{{Citation |last=Дремджиев|first=Веселин|title= Формулата „Вълдобрев“|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/1999/04/24/250000_formulata_vuldobrev/|newspaper=[[Капитал (вестник)|в. Капитал]]|issue=24 април 1999|accessdate=25 юли 2013}}</ref> изстрелвайки в ефира пет мега хита - „Рай“, „Едно“, „Към“, „Да“ и „Вълк“ и носейки на Вълдобрев наградите за най-добър изпълнител и най-добър албум на Годишните музикални награди на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]]. В музикално отношение „…към“ маркира една съществена и голяма промяна в развитието на Стефан и групата. Саундът и аранжиментите са пределно изчистени, въздействащи и абсолютно адекватни на актуалните тенденции от края на 90-те доминирани от [[бритпоп]]а и [[Алтернативен рок|алтернативния рок]]. Боравенето с етно-мотиви е използвано по много деликатен и ненатрапчив начин като те обикновено са загатнати или много тънко преплетени в предимно китарната звукова среда.<ref>{{Citation |title= Вълдобрев записва „слънчев албум“|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/1998/07/04/245415_vuldobrev_zapisva_slunchev_album/|newspaper=[[Капитал (вестник)|в. Капитал]]|issue=4 юли 1998|accessdate=10 август 2013}}</ref> Такъв е примерът с песента „Едно“, съчетаваща дилейните китари на [[Иван Лечев]] с гласа на народната певица Снежка Борисова.<ref name="valdobrev-formula"/> И до днес албумът „…към“ се смята от мнозина за един от най-значимите и влиятелни поп албуми на съвременната музикална сцена.<ref name="musicspace"/>
През следващите няколко години кариерата на Стефан Вълдобрев бележи перманентен възход. Той концертира активно, прави турнета за всеки от албумите си и създава общо 12 хита, изкачили се до номер едно в българските класации. Същевременно не спира да разширява диапазона на стиловите си търсения. Заедно с Арабел Караян и [[Инфинити]] през 1999 год. представя [[трип-хоп]] [[балада]]та „Аз ли съм или не съм“ от саундтрака на филма [[Пансион за кучета (филм)|„Пансион за кучета“]]. Песента добива огромна популярност, а през същата година Вълдобрев дублира наградата си за най-добър изпълнител на Музикалните награди на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]]. Като следствие на всичко това представителството на музикалния гигант Юнивърсал Мюзик за България Вирджиния Рекърдс му предлага договор и той става първия български артист в техния каталог.
През 2000 год. Вълдобрев отново прави рязък и драматичен завой и постепенно се насочва към създаването на по-неконвенционални и нерадиофонични песни. Докато работи по записването на своя шести студиен албум „Пропаганда, Хромозоми, Силикон“, той започва да се увлича по експериментирането със звуци, [[секвенсер]]и, [[Семплер (музикален инструмент)|семпли]], китарни ефекти, ритъм [[лууп|луупове]].<ref name="jenata"/> Стреми се да постигне по-твърд [[индъстриъл]] звук, а композициите са по-многопластови, с по-разчупени хармонии и по-тъмни окраски. Текстовете засягат широк спектър от социални, философски и политически теми и се занимават с анализирането на [[контракултура]]та на едно зараждащо се [[Консуматорско общество|хипер-консуматорско общество]].<ref>{{Citation |title=Стефан Вълдобрев: Скоростта на живота ни е голяма |magazine=сп. Teenager Love|issue=брой 21, 24 амй 2001}}</ref> Албумът е неочаквано елитарен, ревютата варират от сдържани до умерени и въпреки, че от него излизат значими песни като „Пропаганда“, „Силикон“, „ЕксплоАдирам“ и „Хромозоми“, той не успява да достигне звездния статус на предишните продукции.<ref>{{Citation |title=Монокъл: Стефан Вълдобрев|url=http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2001/06/09/209331_monokul/|newspaper=[[Капитал (вестник)|в. КапитЕл]]|issue=9 юни 2001|accessdate=25 юли 2013}}</ref>
През 2001 год. Стефан решава да се отдаде основно на своята актьорска кариера и напуска за дълго музикалната сцена. Ако не се броят двете бутикови издания на „Оpus Theatrale 1“ и „Оpus Theatrale 2“, съдържащи солиден брой композиции, писани за театъра, за почти десетилетие той издава само три сингъла, които са, както сам се изразява, „да го поддържат във форма“.<ref name="3moreta"/> Два от тях са свързани с Музикалните награди на [[БГ Радио]] - през 2006 год. радиото продуцира песента „Фойерверк“, а на церемонията през 2009 год. Стефан изпълнява „Бряг с цвят най-зелен“, представяйки на широката публика младата бъдеща соул сензация [[Рут|Рут Колева]]. Песента промотира току що излезлия на пазара саундтрак на [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде|„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“]].
През този период Вълдобрев прави редки, но събитийни концертни изяви, акцентирайки основно на своята театрална и филмова музика, с оркестър съставен от 15 джаз, етно и класически музиканти, между които Михаил Йосифов, Вили Стоянов, Атанас Хаджиев, Ирина Стоянова, Милен Кукошаров, Михаил Живков, Никола Дамянов. През 2007 год. получава поредното си признание - номинация за Най-добър изпълнител на десетилетието от [[MM (телевизия)|Музикалната телевизия MM]].
През 2012 год. Стефан решава да събере отново в оригиналния ѝ състав старата си банда и под името „Обичайните заподозрени“ започват отново звукозаписна дейност („Хеликоптер“ и „Сняг над Сахара“) и изнасят повече от 25 концерта в клубове, зали и открити пространства.<ref name="tour2012"/>
===Филмов режисьор===
[[File:StefanValdobrev MyMateManchesterUnited.jpg|thumbnail|По време на снимките на „Манчестър Юнайтед от Свищов“ (2008)]]
В перода 2006-2007 год. Вълдобрев заминава за [[Прага]], където специализира [[режисьор|кино-режисура]] в Чешката филмова академия ФАМУ. Там той създава няколко късометражни филма, включва се в уъркшопа на [[Милош Форман]], посещава лекциите на Отакар Вавра и Яромир Шофр. През 2007 год. се дипломира с късометражния „Скрито“ - филм, който бележи началото на едно сътрудничество и приятелство с изявения млад мексикански оператор Антонио Риестра.<ref name="monitor"/>
Когато се прибира в София, решава да започне работа върху [[документален филм|документалния]] проект „Манчестър Юнайтед от Свищов“. Лентата, заснета от операторите Крум Родригес и Орлин Руевски, разказва за „странната човешка мечта да бъдеш кръстен на любимия си отбор и пренася зрителя в света на един строителен работник и колоритните му приятели, създавайки вълнуващ портрет на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|днешна България]] с нейните неспокойни, лутащи се хора, толкова разочаровани от своето ежедневие, че духом живеят или на друго място, или в друго време. Историята започва от [[Свищов]], проследява битката на героя със системата, отвежда ни до [[Олд Трафорд|стадион Олд Трафорд]] при неговия идол [[Димитър Бербатов]] и завършва на брега на [[Дунав]], поставяйки въпроса за собствената ни идентичност, за това кои сме и какви искаме да бъдем“.<ref>{{cite web|title=My Mate Manchester United - Synopsis|url=http://acrossworks.com/mymatemanchesterunited/synopsis.html|website=Манчестър Юнайтед от Свищов - официален уебсайт|accessdate=24 юли 2013}}</ref>
„Това е филм за Театъра на мечтите, който всички ние обитаваме. И ме радва мисълта, че именно в „Манчестър Юнайтед от Свищов“ Димитър Бербатов направи филмовия си дебют. Имайки предвид професионалния му интерес към киното, бих подпомогнал всякак една негова бъдеща актьорска кариера“, споделя Стефан Вълдобрев.<ref>{{cite web|title=Манчестър Юнайтед от Свищов - на най-големия документален фестивал в света |date=17 октомври 2011|url==http://gong.bg/view_article.php?article_id=231357|website=[[gong.bg]]|accessdate=17 ноември 2013}}</ref>
Първоначално стартиран от [[Станимир Трифонов]] и Филмова Студия „Време“, проектът минава през доста трудности, преди да бъде финализиран успешно от продуцента Драгомир Керанов с подкрепата на Александър Врабевски и Десислав Дионисиев.<ref>{{Cite episode |title=Денят започва с култура - 4 май 2012 |url=http://bnt.bg/bg/productions/121/edition/22634/denjat_zapochva_s_kultura_4_maj_2012 |network=[[БНТ]] |station=[[БНТ 1]] |date=4 май 2012 |accessdate=24 юли 2013}}</ref>
На 10 март 2011 год. филмът има своята официална премиера в програмата на [[София Филм Фест]]. Следва богат международен фестивален живот, две награди, множество номинации и участия в конкурса или официалната селекция на 21 престижни световни форума, между които ИДФА Амстердам, Хот Докс Торонто, Загреб Докс, Сараево Филм фест, Филмовият фестивал във Варшава, Пазарът на [[Кан (кинофестивал)|Кинофестивала в Кан]].<ref name="mmmu"/>
През 2010 год. Вълдобрев получава покана от своя учител [[Тодор Колев]] да режисира сценичната и телевизионната версия на юбилейния му концерт „100 години Тодор Колев“ в Зала 1 на [[НДК]].
По това време те започват работа и по съвместен [[игрален филм|игрален филмов проект]], базиран върху трагикомичен разказ по действителен случай от 70-те години.<ref name="3moreta"/> За съжаление Тодор Колев напуска този свят преди сценарият да бъде финализиран и продукцията готова за снимки.
== Социална активност ==
Годината 1989, когато Стефан попада в Театралната академия е знакова за цяла [[Източна Европа]]. Току-що случилото се [[Народна република България#Събития от 1989|рухване на комунистическия режим в България]] не е достатъчно за гражданите и те настояват за истински и необратими [[демокрация|демократични]] реформи. Вълдобрев става активна част от надигащото се студентско недоволство през следващите няколко години белязани от масови протести, улични барикади, бунтове и блокади на [[Народно събрание|Парламента]].<ref name="light"/> През 1990 год. студентите организират Национална [[Окупация|окупационна]] [[стачка]], която принуждава наскоро избрания президент [[Петър Младенов]] да подаде оставка. На следващата година нова двумесечна окупационна стачка води до оставката на министър-председателя [[Андрей Луканов]].
През 1998 год. Вълдобрев става част от комитета по организирането на първата визита на [[Президент на Съединените американски щати|американски президент]] в България и взима участие в концерта за [[Бил Клинтън]] на [[Храм-паметник „Свети Александър Невски“|пл. Александър Невски]].
В нощта на 31 декември 2006 год. Вълдобрев е водещ на грандиозния осемдесет-хиляден концерт на [[Княз Александър І (площад в София)|пл. Александър Батенберг]], отбелязващ [[Присъединяване на България към ЕС|влизането на България в Европейския съюз]].
== Личен живот ==
През 1996 год. Стефан се жени за Яна, която е [[адвокат]] по професия. С нея се познават отдавна и учат заедно в [[ГПЧЕ „Ромен Ролан“|Езиковата гимназия]] в [[Стара Загора]]. През 1998 год. се ражда дъщеря им Мария. В лятото на същата година Стефан преживява много тежка автомобилна катастрофа, която почти му коства живота и го оставя обездвижен за дълъг период от време.<ref name="biograph">{{Citation |last=Бачурова|first=Антоанета|title=Стефан Вълдобрев - Аз ли съм или не съм |magazine=сп. Biograph|issue=брой 9, май 2012}}</ref>
== Филмография ==
===Актьор===
{| class="wikitable sortable"
|-
! Година !! Филм !! Роля !! Бележки
|-
| 1997 || Тайнственият спътник || Шварц || телевизионен филм
|-
| 1999 || Кървав спорт IV || Джилс || игрален филм
|-
| 2002 || [[Подгряване на вчерашния обед]] || Попадамчев || игрален филм
|-
| 2003 || [[Среща]] || Журналистът || телевизионен филм
|-
| 2003 || Pas de Trois || Любовникът || късометражен филм
|-
| 2004 || [[Изпепеляване]] || Енрико Корса || игрален филм<br/>Награда за най-добър актьор - Национален филмов фестивал „Златна роза“
|-
| 2007 || Размени || Митко || игрален филм<br/>Номинация за най-добър екип - Фестивал за независими филми в Лос Анджелис
|-
| 2008 || Бягство към свободата - Авиаторът || Беглецът || телевизионен филм
|-
| 2008 || [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]] || Стоян || игрален филм<br/>Шортлист за „Най-добър чуждоезичен филм“ на Американската филмова академия „Оскар“.
|-
| 2010 || Убий ме отново || Съпругът || късометражен филм
|-
| 2010 || [[Стъклената река]] || Отец Петър || игрален филм
|-
| 2012 || [[Миграцията на паламуда]] || Симо || игрален филм<br/>Номинация за най-добър филм от Българската филмова академия
|-
| 2013 || [[Недадените]] || Буко Леви || телевизионен сериал
|-
| 2013 || Потъването на Созопол || || игрален филм<br/>в продукция
|}
===Композитор===
{| class="wikitable sortable"
|-
! Година!! Филм !! Бележки
|-
| 1994 || Измислици-Премислици || телевизионен сериал
|-
| 1996 || Синдбад || игрален филм
|-
| 1996 || Зеления таралеж ||телевизионен филм
|-
| 1997 || Гнездото || телевизионен филм
|-
| 1997 || Хубав живот || игрален филм
|-
| 2000 || [[Пансион за кучета]] || игрален филм<br/>Награда за дебют - Национален филмов фестивал „Златна роза“
|-
| 2001 || [[Сламено сираче]] ||телевизионен филм
|-
| 2003 || Азбука на надеждата ||документален филм
|-
| 2003 || Камера, завеса ||телевизионен сериал
|-
| 2003 || Кратки истории || документален филм
|-
| 2004 || [[Къщата (филм, 2004)|Къщата]] ||телевизионен филм
|-
| 2008 || Мънисто || игрален филм
|-
| 2008 || Огън и вода ||телевизионен филм
|-
| 2008 || [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде]] || игрален филм
|-
| 2010 || Сънувам старци || документален филм
|-
| 2010 || Убийство по чешки || документален филм
|-
| 2011 || Манчестър Юнайтед от Свищов ||документален филм
|-
| 2011 || Можеш ли да говориш? || късометражен филм
|-
| 2011 || Шоково състояние || игрален филм
|-
| 2012 || Любов в гробницата || документален филм
|-
| 2013 || Историята на господин Ласка || документален филм
|-
| 2013 || [[Недадените]] || телевизионен сериал
|-
| 2013 || Съдилището || игрален филм
|}
===Режисьор===
{| class="wikitable sortable"
|-
! Година!! Филм !! Бележки
|-
| 2002 || Хромозоми ||музикален видеоклип
|-
| 2006 || Хана ||късометражен филм
|-
| 2007 || Скрито ||късометражен филм
|-
| 2009 || 100 години Тодор Колев ||телевизионен филм
|-
| 2011 || Манчестър Юнайтед от Свищов ||документален филм<br/>Специална награда - Филмов фестивал в Алмати, Казахстан<br/>Награда за най-добър филм-портрет - Филмов фестивал в Минск, Беларус<br/>Номинация за най-добър документален филм - Филмов фестивал Загреб Докс<br/>Номинация за най-добър документален филм - Филмов фестивал във Варшава, Полша
|-
| 2012 || Хеликоптер ||музикален видеоклип
|}
== Театър ==
===Актьор===
{| class="wikitable sortable"
|-
! Година!! Пиеса !! Театър !! Бележки
|-
| 1992 || Градът на ангелите || [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ]] ||
|-
| 1993 || Дванадесета нощ || [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]] ||
|-
| 1993 || Черна дупка || [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ]] || Награда А’Аскеер за дебютен спектакъл
|-
| 1994 || Агамемнон || [[Национален дворец на културата]] ||
|-
| 1994 || Войцек || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 1995 || Опит за летене || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 1997 || [[Много шум за нищо]] || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 1997 || [[Майстора и Маргарита]] || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 1998 || Една любов на Жуан || [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]] ||
|-
| 1999 || И ни дай сенките || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2000 || Предградие || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2001 || Хоровод || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2001 || Комедия на слугите || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2002 || Евридика || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2002 || Финале гранде || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2003 || Метеор || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2004 || Фантасмагории || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2005 || [[Братя Карамазови]] || [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичен театър Пловдив]] ||
|-
| 2007 || Малка пиеса за детска стая || [[Театър 199]] ||
|-
| 2008 || Хамлетмашината || [[Театър „Българска армия“]]<br/>Theater Rampe Stuttgart<br/>Theatre National du Luxembourg ||
|-
| 2009 || Приятнострашно || [[Театър 199]] ||Награда А’Аскеер за най-добро представление
|-
| 2011 || Син портокал || [[Театър 199]] ||
|-
| 2013 || Хората от Оз || [[Театър 199]] ||
|}
===Композитор===
{| class="wikitable sortable"
|-
! Година!! Пиеса!! Театър!! Бележки
|-
| 1992 || Градът на ангелите || [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ]] ||
|-
| 1992 || Чехов-ревю ||[[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]] ||
|-
| 1993 || Дванадесета нощ || [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]] ||Номинация А’Аскеер за оригинална музика
|-
| 1993 || Черна дупка || [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ]] ||
|-
| 1994 || Падането на Икар || [[Театрална работилница „Сфумато“|Сфумато]]||
|-
| 1994 || Персифедрон || [[Театър „Българска армия“]]||
|-
| 1995 || Лоренцачо || Национален театър Битоля||
|-
| 1996 || Лонг плей || [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]] ||
|-
| 1997 || [[Много шум за нищо]] || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 1998 || Една любов на Жуан || [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]] ||
|-
| 1998 || Хенрих IV || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 1999 || И ни дай сенките || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 1999 || Буре барут || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2000 || Троил и Кресида || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2000 || Средиземноморци || [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]] ||
|-
| 2000 || Хероините || [[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Драматичен театър Варна]] ||
|-
| 2002 || Финале гранде || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2003 || Буре барут || Московски драматичен театър ||
|-
| 2003 || [[Криворазбраната цивилизация]] || [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“|[Драматично-куклен театър Шумен]] ||
|-
| 2003 || Метеор || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2003 || Нощта преди горите || [[Театър „София“]] ||
|-
| 2003 || Четвъртата сестра || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2005 || Почивен ден || [[Народен театър „Иван Вазов“]] ||
|-
| 2005 || Фигури при влюбен поет || [[Театрална работилница „Сфумато“|Сфумато]] ||Награда Икар за оригинална музика
|-
| 2005 || Без контрол || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2005 || [[Януари (пиеса)|Януари]] || [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]] ||
|-
| 2006 || [[Трамвай Желание]] || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2006 || Змей || [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“|[Драматично-куклен театър Шумен]] ||
|-
| 2006 || [[Комедия от грешки]] || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 2006 || Госпожа Министершата || Divadlo Disk ||
|-
| 2007 || Мнимият болен || Klicperovo divadlo ||
|-
| 2008 || Госпожа Министершата || Mestske divadlo Most ||
|-
| 2008 || [[Много шум за нищо]] || Национален театър Битоля ||
|-
| 2011 || Работно време || [[Народен театър „Иван Вазов“]] ||
|}
== Дискография ==
===Албуми===
{| class="wikitable sortable"
|-
! Година!! Албум !! Бележки
|-
| 1994 || О-о-обичам те, мила! ||
|-
| 1995 || Една нощ в театъра ||
|-
| 1996 || Революция ||
|-
| 1998 || …към ||Награда на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]] за най-добър албум<br/>Награда на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]] за най-добър изпълнител 1998<br/>Награда на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]] за най-добър изпълнител 1999
|-
| 2000 || Пансион за кучета ||саундтрак
|-
| 2001 || Пропаганда, хромозоми, силикон ||Номинация на [[БГ радио]] за най-добър изпълнител<br/>Номинация на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]] за най-добър рок/алтернативен албум
|-
| 2003 || Opus Theatrale ||
|-
| 2006 || Opus Theatrale 2 ||
|-
| 2008 || Светът е голям и спасение дебне отвсякъде ||саундтрак
|}
===Сингли===
{| class="wikitable sortable"
|-
! Година!! Сингъл !! Бележки
|-
| 1997 || Едно & Рай ||
|-
| 2006 || Фойерверк ||
|-
| 2010 || Бряг с цвят най-зелен <small>(с [[Рут]])</small> ||
|-
| 2012 || Хеликоптер ||
|}
===Турнета===
{| class="wikitable sortable"
|-
! Година!! Турне!! Бележки
|-
| 1996 || Турнето „Революция“ ||
|-
| 1999 || Турнето „…към“ ||
|-
| 2000 || Mason's Tour ||
|-
| 2012 || Турнето с Обичайните заподозрени||
|}
===Видеоклипове и музикални филми===
{| class="wikitable sortable"
|-
! Година!! Клип/филм !! Бележки
|-
| 1994 || О-о-обичам те, мила! ||
|-
| 1994 || Алиса реге ||
|-
| 1995 || Работа ||
|-
| 1996 || Ивана ||
|-
| 1997 || Рай ||
|-
| 1998 || Едно ||
|-
| 1998 || …към ||
|-
| 1999 || Вълк ||
|-
| 1999 || Да ||
|-
| 1999 || Корем на пингвин ||
|-
| 2000 || Аз ли съм или не съм? <small>(с Арабел Караян)</small>||
|-
| 2001 || Пропаганда ||
|-
| 2001 || Силикон ||
|-
| 2002 || ЕксплоАдирам ||
|-
| 2002 || Хромозоми ||
|-
| 2006 || Фойерверк ||
|-
| 2009 || Backgammon Dice ||
|-
| 2012 || Хеликоптер ||
|}
==Източници==
{{reflist|colwidth=25em}}
== Външни препратки ==
* [http://www.stefanvaldobrev.com/ Официален уебсайт]
* {{IMDb name|0883769|Стефан Вълдобрев}}
{{DEFAULTSORT:Вълдобрев, Стефан}}
[[Категория:Родени през 1970 година]]
[[Категория:Старозагорци]]
[[Категория:Български актьори и актриси]]
[[Категория:Български музиканти]]
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Български
| |||