Разлика между версии на „Ан Болейн“

м
форматиране: 8x й→ѝ, 3x интервали, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js)
м (Робот: Преместване на 62 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q80823.)
м (форматиране: 8x й→ѝ, 3x интервали, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js))
| други титли=Маркиза на Пембрук
| кръщене=
| родена=ок. [[1501]]/[[1507]]
| място на раждане= [[Англия]]
| починала= [[19 май]] [[1536]]
| място на смъртта=[[Тауър]], [[Лондон]], [[Великобритания]]
| погребана=
== Биография ==
=== Ранни години ===
Ан е дъщеря на сър [[Томас Болейн]] (впоследствие граф на [[Уилтшър]] и граф на Ормонд) и съпругата му - лейди [[Елизабет Хауърд]] дъщеря на [[Томас Хауърд]] - втори херцог на [[Норфолк]]. Томас Болейн бил уважаван дипломат с усет към чуждите езици. Бил любимец на крал [[Хенри VIII]], който го изпращал на много дипломатически мисии в чужбина. Ан заедно с брат си и сестра си израстват в замъка Хийвър в [[Кент]]. Липсата на енорийски архиви от този период не позволяват да се установи точната рождена дата на Ан Болейн. Съвременните доказателства са противоречиви - няколко дати са предложени от различни историци. Един италиански архив от 1600 година предполага, че тя е родена през 1499 година, докато зетят на сър [[Томас Мор]] - [[Уилям Ропър]] предлага доста по-късна година - 1512. Въпреки това годината ѝ на раждане се предполага, че е някъде между 1501 и 1507 г. Що се отнася до брат йи&#768; и сестра йи&#768;, за тях също не се знаят датите им на раждане, но изглежда ясно, че сестра ѝ [[Мери Болейн|Мери]] е по-голяма от Ан. Децата на Мери били убедени, че майка им е по-голямата сестра. Повечето историци се съгласяват, че Мери е родена през 1499 г. Брат им [[Джордж Болейн|Джордж]] е роден някъде около 1504 г. Като дете е изпратена във френския кралски двор, където научава [[френски език|езика]] и развива интерес към френската мода, музика и поезия. <ref name=tudorh>{{cite web|url=http://tudorhistory.org/boleyn/|title=Anne Boleyn|accessdate=2008-04-15|publisher=tudorhistory.org/}} {{език икона|en}}</ref>
[[File:Mary Boleyn.jpg|thumb|upright|Сестрата на Ан, [[Мери Болейн]]]]
 
Академичните спорове за рождената дата на Ан се фокусират върху две ключови години - 1501 и 1507. [[Ерик Айвс]], британски историк и юристконсут, се застъпва за 1501 г., докато [[Рета Уорник]] - американски учен, която е написала биография за Ан, предпочита 1507 г. Ключат се намира в оцеляло писмено доказателсводоказателство - писмо написано от Ан през 1514 г.<ref>http://www.nellgavin.com/boleyn_links/boleynhandwriting.htm</ref> Написано е на френски до баща йи&#768;, който все още живеел в Англия по времето, в което Ан завършвала образованието си в Холандия. Айвс спори за това, че стилът на писмото и добре развит почерк доказват, че Ан е била на около тринадесет по това време, докато Уорник спори, че многото правописни и граматически грешки показват, че писмото е писано от дете. Според мнението на Айвс, това трябва да е около минималната възраст, в която едно момиче може да стане придворна дама, каквото е била Ан на регентката [[Маргарита Австрийска, дукеса на Савой]]. Това е подкрепено от твърденията на един летописец от XVI век, който пише, че Ан била на двадесет, когато се върнала от Франция. Тези открития са оспорвани от Уорник в няколко книги и статии, но доказателствата не подкрепят напълно друга дата.
 
Пра-пра родителите на Ан включват кмет на Лондон, дук, граф, две аристократични дами и един рицар. Един от тях - Джефри Болейн е бил търговец на платове и вълна преди да стане кмет. Родът Болейн произлиза от [[Бликлинг]] в [[Норфолк]], на около 25 километра северно от [[Норич]]. По времето, в което се родила Ан, родът Болейн бил смятан за един от най-уважаваните в английската аристрокрация. Роднините йи&#768; включвали рода Хауърд - един от превъзходните фамилии в страната; а един от прародителите йи&#768; е крал [[Едуард I]]. Тя със сигурност е с по-благородно потекло от следващите съпруги на [[Хенри VIII]] - [[Джейн Сиймур]] и [[Катрин Пар]].
 
=== Холандия и Франция ===
Бащата на Ан продължил кариерата си като дипломат на Хенри VIII. В Европа, Томас Болейн спечелил много почитатели, включително ерцхерцогиня Маргарет Австрийска, дъщеря на императорът на Свещената римска империя - [[Максимилиан I]]. През този период тя управлявала [[Холандия]] от името на баща си и била толкова впечатлена от Болейн, че предложила на дъщеря му Ан място в домакинството си. Обикновено, едно момиче трябвало да навърши дванадесет за да бъде удостоена с такава чест, но е възможно Ан да е била по-малка, тъй като ерцхерцогинята се обръщала към нея на галено с "la petite Boulin". Ан направила добро впечатление в Холандия с държанието си и прилежността си. Маргарет казвала, че Ан говорела изискано и любезно за момиче на такава възраст и казала на сър Томас Болейн, че дъщеря му била "толкова представителна и любезна, като се има предвид младежката ѝ възраст, че съм повече признателна на Вас за това, че ми я изпратихте, отколто вие на мен". Ан останала при Маргарет от пролетта на 1513 година до момента, в който баща йи&#768; урежда да прислужва на сестрата на Хенри VIII - Мери Тюдор, кралица на Франция, по време на сватбата ѝ с [[Луи XII]] през октомври 1514 година.
 
Във Франция, Ан била придворна дама на кралица Мери, а след това на петнадесетгодишната кралица [[Клод Френска]], при която остава почти седем години. В домакинството на кралството, тя завършва обучението по френски и започва да се интересува от мода и религиозна философия. Тя се запознава с френската култура и етикет. Образованието на Ан във Франция се доказало в по-късните години, вдъхновявайки редица нови тенденции сред дамите и придворните в Англия, като също така може да е било средство при сблъсъка на краля с културо-разтърсващите пречки с папството. Ерик Айвс прави догадки, че Ан може би е била с евангелистки убеждения и силен вътрешно-духовен живот.
 
Ан запленявала всички със силния си чар, въпреки че има различни мнения за привлекателността ѝ. [[Марино Сануто]], който видял Ан, когато Хенри VIII срещнал Франсоа I в Кале през октомври 1532 година я описал като "не една от най-красивите жени на света. Тя е със среден ръст, с мургава кожа, дълга шия, широка уста, не много повдигнати гърди... с очи, които са черни и красиви". [[Саймън Грийн]] писал на [[Мартин Бюсър]] през септември 1531 година, че Ан била "млада, красива с доста тъмна кожа". Най-влиятелното описание на Ан, но най-ненадеждното, било написано от католическия пропагандист и полемист [[Никола Сандер]] през 1586 година - половин век след смъртта на Ан: "Ан Болейн беше доста висока, с черна коса, с кръгло лице и бледа кожа, сякаш страдаща от жълтеница. Говори се, че имала щръкнал зъб под горната устна и шест пръста на дясната си ръка. Имаше огромна бучка под брадичката и за да я скрие носеше рокли покриващи шията ѝ... Беше красива, с хубава уста." Сандер обвинява Ан за отказването на Хенри VIII от Католическата църква и пишейки петдесет години след смъртта и се стреми да я демонизира. Описанието на Сандер допринася за това, което биографът Ерик Айвс нарича "чудовищната легенда" за Ан Болейн. Въпреки, че тези детайли са измислица, те са създали представата за външността на Ан в някой съвременни учебници.
 
Опитът на Ан във Франция я прави силно вярващ християнин според новата традиция на ренесанския хуманизъм. Въпреки, че на по-късен етап защитава позицията на реформист заявявайки, че папството оказва покварно влияние върху християнството, нейните консервативни наклонности могат да се забележат в молитвите йи&#768; към [[Дева Мария]]. Европейското образование на Ан приключва през 1521 година, когато баща йи&#768; я призовава да се върне в Англия. Тя отплавя от Кале през януари 1522 г.
[[File:King Henry and Anne Boleyn Deer shooting in Windsor Forest.jpg|thumb|right|Картина от началото на ХХ век изобразяваща ловът на сърни на Ан Болейн и краля]]
 
== В двора на Хенри VIII: 1522 - 1533 ==
 
В опит да се разреши спорът за собствеността и имотите на Графство Ормонд, Ан трябвало да се омъжи за ирландският си братовчед [[Джеймс Бътлър]], който бил със седем години по-голям от нея и който живеел в английския двор. Седмият граф на Ормонд починал през 1515 година, оставяйки дъщерите си Маргарет Болейн и Ан Сейнт Лийджър като наследници. В Ирландия пра-правнукът на третия граф - сър Пиърс Бътлър оспорил завещанието и заявил претенции върху графството. Той вече притежавал замъкът Килкени - наследсвеното седалище на графовете. Сър Томас Болейн като син на най-голямата дъщеря, смятал, че титлата му принадлежи и се оплакал на своя шурей, дукът на Норфолк, който говорил с крал Хенри по въпроса. Хенри страхувайки се, че скандалът може да прерасне в гражданска война в Ирландия, решил да разреши въпроса като уговори съюз между синът на Пиърс - Джеймс и Ан Болейн. Тя щяла да дари наследството си от Ормонд като зестра и така да приключи разправията. Планът се провалил, вероятно защото сър Томас се надявал на по-добър брак за дъщеря си или защото той самият желаел титлата. Каквато и да е била причината, преговорите по брака били прекъснати. По-късно Джеймс Бътлър се оженил за лейди Джоан Фитцджералд, дъщеря и наследница на Джеймс Фитцджералд, 10-ти граф на Дезмонд и Ейми О'Браян.
 
Мери Болейн, по-голямата сестра на Ан Болейн, по-рано била извикана от Франция в края на 1519 г., уж заради връзките ѝ с френския крал и придворните му. През февруари 1520 г. в Гринуич тя се омъжила за Уилиам Кари, нисш благородник, в присъствието на Хенри VIII - скоро след като Мери Болейн станала любовница на английския крал. Историците спорят за бащинството на едното или дори за двете деца на Мери Болейн от Хенри, които били родени по време на брака ѝ с Уилям Кари. Хенри не е признал нито едно дете, с изключение на сина си Хенри Фитцрой - незаконнороденият му син от Елизабет Блънт, лейди Толбойс.