Ан Болейн: Разлика между версии

| родена=ок. [[1501]]/[[1507]]

| починала= [[19 май]] [[1536]]

Ан е дъщеря на сър [[Томас Болейн]] (впоследствие граф на [[Уилтшър]] и граф на Ормонд) и съпругата му -– лейди [[Елизабет Хауърд]] дъщеря на [[Томас Хауърд]] - втори херцог на [[Норфолк]]. Томас Болейн бил уважаван дипломат с усет към чуждите езици. Бил любимец на крал [[Хенри VIII]], който го изпращал на много дипломатически мисии в чужбина. Ан заедно с брат си и сестра си израстват в замъка Хийвър в [[Кент]]. Липсата на енорийски архиви от този период не позволяват да се установи точната рождена дата на Ан Болейн. Съвременните доказателства са противоречиви -– няколко дати са предложени от различни историци. Един италиански архив от 1600 година предполага, че тя е родена през 1499 година, докато зетят на сър [[Томас Мор]] - [[Уилям Ропър]] предлага доста по-късна година - 1512. Въпреки това годината ѝ на раждане се предполага, че е някъде между 1501 и 1507 г. Що се отнася до брат йи&#768; и сестра йи&#768;, за тях също не се знаят датите им на раждане, но изглежда ясно, че сестра ѝ [[Мери Болейн|Мери]] е по-голяма от Ан. Децата на Мери били убедени, че майка им е по-голямата сестра. Повечето историци се съгласяват, че Мери е родена през 1499 г. Брат им [[Джордж Болейн|Джордж]] е роден някъде около 1504 г. Като дете е изпратена във френския кралски двор, където научава [[френски език|езика]] и развива интерес към френската мода, музика и поезия. <ref name=tudorh>{{cite web|url=http://tudorhistory.org/boleyn/|title=Anne Boleyn|accessdate=2008-04-15|publisher=tudorhistory.org/}} {{език икона|en}}</ref>

Академичните спорове за рождената дата на Ан се фокусират върху две ключови години - 1501 и 1507. [[Ерик Айвс]], британски историк и юристконсут, се застъпва за 1501 г., докато [[Рета Уорник]] - американски учен, която е написала биография за Ан, предпочита 1507 г. Ключат се намира в оцеляло писмено доказателсводоказателство -– писмо написано от Ан през 1514 г.<ref>http://www.nellgavin.com/boleyn_links/boleynhandwriting.htm</ref> Написано е на френски до баща йи&#768;, който все още живеел в Англия по времето, в което Ан завършвала образованието си в Холандия. Айвс спори за това, че стилът на писмото и добре развит почерк доказват, че Ан е била на около тринадесет по това време, докато Уорник спори, че многото правописни и граматически грешки показват, че писмото е писано от дете. Според мнението на Айвс, това трябва да е около минималната възраст, в която едно момиче може да стане придворна дама, каквото е била Ан на регентката [[Маргарита Австрийска, дукеса на Савой]]. Това е подкрепено от твърденията на един летописец от XVI век, който пише, че Ан била на двадесет, когато се върнала от Франция. Тези открития са оспорвани от Уорник в няколко книги и статии, но доказателствата не подкрепят напълно друга дата.

Пра-пра родителите на Ан включват кмет на Лондон, дук, граф, две аристократични дами и един рицар. Един от тях -– Джефри Болейн е бил търговец на платове и вълна преди да стане кмет. Родът Болейн произлиза от [[Бликлинг]] в [[Норфолк]], на около 25 километра северно от [[Норич]]. По времето, в което се родила Ан, родът Болейн бил смятан за един от най-уважаваните в английската аристрокрация. Роднините йи&#768; включвали рода Хауърд -– един от превъзходните фамилии в страната; а един от прародителите йи&#768; е крал [[Едуард I]]. Тя със сигурност е с по-благородно потекло от следващите съпруги на [[Хенри VIII]] - [[Джейн Сиймур]] и [[Катрин Пар]].

Бащата на Ан продължил кариерата си като дипломат на Хенри VIII. В Европа, Томас Болейн спечелил много почитатели, включително ерцхерцогиня Маргарет Австрийска, дъщеря на императорът на Свещената римска империя - [[Максимилиан I]]. През този период тя управлявала [[Холандия]] от името на баща си и била толкова впечатлена от Болейн, че предложила на дъщеря му Ан място в домакинството си. Обикновено, едно момиче трябвало да навърши дванадесет за да бъде удостоена с такава чест, но е възможно Ан да е била по-малка, тъй като ерцхерцогинята се обръщала към нея на галено с "la petite Boulin". Ан направила добро впечатление в Холандия с държанието си и прилежността си. Маргарет казвала, че Ан говорела изискано и любезно за момиче на такава възраст и казала на сър Томас Болейн, че дъщеря му била "толкова представителна и любезна, като се има предвид младежката ѝ възраст, че съм повече признателна на Вас за това, че ми я изпратихте, отколто вие на мен". Ан останала при Маргарет от пролетта на 1513 година до момента, в който баща йи&#768; урежда да прислужва на сестрата на Хенри VIII -– Мери Тюдор, кралица на Франция, по време на сватбата ѝ с [[Луи XII]] през октомври 1514 година.

Във Франция, Ан била придворна дама на кралица Мери, а след това на петнадесетгодишната кралица [[Клод Френска]], при която остава почти седем години. В домакинството на кралството, тя завършва обучението по френски и започва да се интересува от мода и религиозна философия. Тя се запознава с френската култура и етикет. Образованието на Ан във Франция се доказало в по-късните години, вдъхновявайки редица нови тенденции сред дамите и придворните в Англия, като също така може да е било средство при сблъсъка на краля с културо-разтърсващите пречки с папството. Ерик Айвс прави догадки, че Ан може би е била с евангелистки убеждения и силен вътрешно-духовен живот.

Ан запленявала всички със силния си чар, въпреки че има различни мнения за привлекателността ѝ. [[Марино Сануто]], който видял Ан, когато Хенри VIII срещнал Франсоа I в Кале през октомври 1532 година я описал като "не една от най-красивите жени на света. Тя е със среден ръст, с мургава кожа, дълга шия, широка уста, не много повдигнати гърди... с очи, които са черни и красиви". [[Саймън Грийн]] писал на [[Мартин Бюсър]] през септември 1531 година, че Ан била "млада, красива с доста тъмна кожа". Най-влиятелното описание на Ан, но най-ненадеждното, било написано от католическия пропагандист и полемист [[Никола Сандер]] през 1586 година -– половин век след смъртта на Ан: "Ан Болейн беше доста висока, с черна коса, с кръгло лице и бледа кожа, сякаш страдаща от жълтеница. Говори се, че имала щръкнал зъб под горната устна и шест пръста на дясната си ръка. Имаше огромна бучка под брадичката и за да я скрие носеше рокли покриващи шията ѝ... Беше красива, с хубава уста." Сандер обвинява Ан за отказването на Хенри VIII от Католическата църква и пишейки петдесет години след смъртта и се стреми да я демонизира. Описанието на Сандер допринася за това, което биографът Ерик Айвс нарича "чудовищната легенда" за Ан Болейн. Въпреки, че тези детайли са измислица, те са създали представата за външността на Ан в някой съвременни учебници.

Опитът на Ан във Франция я прави силно вярващ християнин според новата традиция на ренесанския хуманизъм. Въпреки, че на по-късен етап защитава позицията на реформист заявявайки, че папството оказва покварно влияние върху християнството, нейните консервативни наклонности могат да се забележат в молитвите йи&#768; към [[Дева Мария]]. Европейското образование на Ан приключва през 1521 година, когато баща йи&#768; я призовава да се върне в Англия. Тя отплавя от Кале през януари 1522 г.

== В двора на Хенри VIII: 1522 - 1533 ==

В опит да се разреши спорът за собствеността и имотите на Графство Ормонд, Ан трябвало да се омъжи за ирландският си братовчед [[Джеймс Бътлър]], който бил със седем години по-голям от нея и който живеел в английския двор. Седмият граф на Ормонд починал през 1515 година, оставяйки дъщерите си Маргарет Болейн и Ан Сейнт Лийджър като наследници. В Ирландия пра-правнукът на третия граф -– сър Пиърс Бътлър оспорил завещанието и заявил претенции върху графството. Той вече притежавал замъкът Килкени - наследсвеното седалище на графовете. Сър Томас Болейн като син на най-голямата дъщеря, смятал, че титлата му принадлежи и се оплакал на своя шурей, дукът на Норфолк, който говорил с крал Хенри по въпроса. Хенри страхувайки се, че скандалът може да прерасне в гражданска война в Ирландия, решил да разреши въпроса като уговори съюз между синът на Пиърс - Джеймс и Ан Болейн. Тя щяла да дари наследството си от Ормонд като зестра и така да приключи разправията. Планът се провалил, вероятно защото сър Томас се надявал на по-добър брак за дъщеря си или защото той самият желаел титлата. Каквато и да е била причината, преговорите по брака били прекъснати. По-късно Джеймс Бътлър се оженил за лейди Джоан Фитцджералд, дъщеря и наследница на Джеймс Фитцджералд, 10-ти граф на Дезмонд и Ейми О'Браян.