Фридрих Шилер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор.
Ред 96:
 
== Живот ==
Шилер е роден в [[Марбах]], [[Вюртемберг]] (в Югозападна Германия, в областта около [[Щутгарт]], бивша [[Швабия]]). Син е на военния лекар Йохан Каспар Шилер. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на [[Карл Ойген]], херцог на Вюртемберг, влиза в Карлсшуле Щутгарт (елитна военна академия, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи [[медицина]].
 
Докато е в елитното училище, той тайно чете [[Жан-Жак Русо|Русо]] и [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]] и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса „''Die Räuber''“ („Разбойници“), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление ''"[[Бурни устреми]]"''.
Ред 106:
След представлението на „Разбойници“ в [[Манхайм]] през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и идва през [[Лайпциг]] и [[Дрезден]] във [[Ваймар]] през 1787 г. Шилер се заема с изучаването на древногръцката литература и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област. С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по [[история]] и [[философия]] в [[Йена (град)|Йена]] и се вдълбочава в трудовете на [[Имануел Кант]], които упражняват трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.
 
Шилер се преселва трайно във Ваймар през 1799 г. и там Гьоте го убеждава да се върне към драматургията. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават [[ВаймарскиНемски национален театър|Ваймарския театър]], който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги Шилер получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Шилер остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна [[туберкулоза]].
 
В чест на поета литературни и културни награди ''"Фридрих Шилер"'' учредяват през 1920 г. швейцарската фондация ''"Шилер"'', през 1954 г. град [[Манхайм]], а през 1955 г. провинция [[Баден-Вюртемберг]].
Ред 146:
Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.
Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,
Ала жената владее  — и нека! - единствено с чар.
 
Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,
Ред 162:
 
== Медицински трудове ==
Малко известен факт е, че наред с работите си по етика и естетика, Шилер като лекар е оставил и научни произведения, свързани с медицината, и по-специално с душевните болести. Той е създателят на концепцията за психофизиологията, изложена в трактата му за придобиване на докторска степен ''"За философията на физиологията"'', както и в ''"По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа"'' (''Versuch über den Zusammenhang der thierschen Natur des Menschen mit seiner geistigen, Stuttgart, 1780)''. В резултат на медицинската практика в областта на психичните заболявания у Шилер възниква идеята за лечебното действие на (творческия) труд и той за първи път формулира понятието занимателна''трудова терапия'' (''BeschāftigungsttherapieBeschāftigungstherapie'').
 
== Библиография ==