Темнишки надпис: Разлика между версии

Той е открит в 1909 г. в близост до училището в кв. [[Темнич]], с. Горни Катун, [[община Варварин]], при гр. [[Крушевац|Крушевец]], [[Расински окръг]] и днес е част от археологическата колекция на Националния музей в [[Белград]].

Еднозначно е датиран от сръбските изследователи по палеографски и езиков анализ на текста като време на създаване към края на 10 или в началото на 11 век <ref>[http://www.narodnimuzej.rs/ucenje-i-zabava/u-fokusu/temnicki-natpis/ ''Темнићки натпис'' (Народни музеј)], Приступљено 25. 4. 2013.</ref><ref>Јован Деретић, ''„[http://www.rastko.org.rs/knjizevnost/jderetic_knjiz/ Кратка историја српске књижевности]“'' ([http://www.rastko.org.rs/knjizevnost/jderetic_knjiz/jderetic-knjiz_01_c.html ''-{I}- Стара књижевност''])</ref> в тогавашните [[Западни български земи|западни земи]] на [[България|Българската държава]]. На мястото от изследванията засега не са открити археологически останки. Паметникът е епиграф от анонимни каменоделци, върху каменна варовикова плоча с размери 19,5 х 19,5 х 5 см <ref>[http://www.turizam-krusevac.org.rs/html/jasika.php Јасика (-{www.turizam-krusevac.org.rs}-)], Приступљено 25. 4. 2013.</ref>. Надписът е c умело изработени конституционни кирилски букви в седем реда. Представлява кратък тксттекст съдържащ имената на десет от [[Свети четиридесетчетирдесет мъченици Севастийски|Светите 40 мъченици Севастийски мъченици]] и молитва към тях да се застъпват пред бога за поставилите надписа. Възможно е, предвид съдържанието и формата на надписа той да е поставен в чест светците и църковния им празник на стар храм или, че е една от четири плочи с имената на всичките св. 40 мъченици, които не всички са открити. Известно е, че строителите на средновековната вяра са вярвали в магическите способности св. Четиридесет мъченици, чиито имена са поставяни на някои части на сградите, като защита от разрушаване. Надписът показва сходство с всички изохронни славяноезични паметници и свидетелства, за най-ранната употреба на кирилицата[[кирилица]]та, ползвана наред с глаголицата[[глаголица]]та в тази ранна епоха.