Юлиан Цабар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 8:
| починал-място = планина Арпаридз или Трахонт, днес [[Геризим]] в [[Самария]], тогава [[Римска империя]]
}}
'''Юлиан Цабар''' е лидер и предводител на непокорните [[самаряни]] в 529 г.
{{факт|Въстанието се вдига заради законите, наложени от византийския император [[Юстиниан Велики]] (527-565) срещу самаряните. Поводът е погромът, извършен от християните на самаряните в [[Бейт-Шеан]]. След като се разнася веста за поражението и подчиняването на юдействащото в Южна Арабия - [[Химярит]]ско царство начело с [[Юсуф Зу Нувас]], се вдига въстанието. При достигането на вестта в [[Скифопол]] (днешен Бейт-Шеан) самаряните нападат града и го изгарят. През май 529 г. въоръжени самаряни въстават в [[Наблус]] и избиват местните християни, включително и тези, които са си променили вярата, защото ги намират за веро- и родоотстъпници.|2013|11|22}}
{{факт|Византийският император Юстиниан обвинява в съучастничество архонта Васа в [[Светите земи]] и го наказва. Юстиниан се обръща за помощ и подкрепа към [[Хасаниди]]те, и през 531 г. [[византийци]]те и [[араби]]те, водени от шейх [[Абу-Кариб]] потушават въстанието, при чието смазване загиват 20 000 души и още толкова са поробени, а Юлиян се оттегля от Наблус в планините на [[Самария]], където е убит в битка. Според [[Теофан Изповедник]], Юлиан бил обезглавен.|2013|11|22}} ▼
{{факт|Последният историк на [[античност]]та [[Прокопий Кесарийски]] (според когото [[менора]]та потънала на дъното на Средиземно море) ни известява, че когато бил издаден закон засягащ и самаряните, безпорядъчно вълнение обхванало Палестина. Тези които живеели в [[Кесария]] и съседните ѝ градове и изповядвали някакви глупави учения и страдали заради безсмислени доктрини се обърнали фалшиво и по [[фарисеи|фарисейски]] в [[християнство]] и под тази маска се помъчили да избегнат непосредствено засягащата ги угроза и опасност да бъдат засегнати от законодателната мярка. Други, които били по разумни и почтени хора, не се считали за недостойни да бъдат верни на това учение християнството, обаче поради обстоятелството, че това не става доброволно, и вбесени от това, променили вярата на бащите си и склонили да приемат [[манихейство]]то и [[политеизъм]]. Селяните като най-прости се обединили и се решили да се вдигнат на въстание, избирайки си за цар един разбойник на име Юлиян, син на Савар. След това били победени в битка в която сто хиляди души били убити, ведно с предводителя им. В резултат от бунта, най-плодородната земя в областта изгубила обработващите я селяни. [[Йоан Малала]] също съобщава за подавянето на бунта, но за 20 хил. първоначални жертви, като заловените бунтовници били продадени като роби в персийските и индийските области. Заради жестокостта си, местния [[дук]]с Теодор Курносий, който отрязъл главата на Юлиан и я изпратил с диадема на август (василевс) на Юстиниан бил отзован. Самаряните се укрили в желязната планина Арпаридз или Трахонт, откъдето сарацините, т.е. арабите Хасаниди ги продали в робство в пресийските и индийските страни. За дукс на Палестина бил изпратен Ириней от [[Антиохия]], защото Юстиниан бил информиран, че стария управител мъстял жестоко на мирното население в областта. Новият дукс веднага се устремил към планините на Самария, и отмъстил жестоко на бунтовниците, избивайки много от тях.|2013|11|22}}▼
▲Юстиниан се обръща за помощ и подкрепа към [[Хасаниди]]те, и през 531 г. [[византийци]]те и [[араби]]те, водени от шейх [[Абу-Кариб]] потушават въстанието, при чието смазване загиват 20 000 души и още толкова са поробени, а Юлиян се оттегля от Наблус в планините на [[Самария]], където е убит в битка. Според [[Теофан Изповедник]], Юлиан бил обезглавен.
▲Последният историк на [[античност]]та [[Прокопий Кесарийски]] (според когото [[менора]]та потънала на дъното на Средиземно море) ни известява, че когато бил издаден закон засягащ и самаряните, безпорядъчно вълнение обхванало Палестина. Тези които живеели в [[Кесария]] и съседните ѝ градове и изповядвали някакви глупави учения и страдали заради безсмислени доктрини се обърнали фалшиво и по [[фарисеи|фарисейски]] в [[християнство]] и под тази маска се помъчили да избегнат непосредствено засягащата ги угроза и опасност да бъдат засегнати от законодателната мярка. Други, които били по разумни и почтени хора, не се считали за недостойни да бъдат верни на това учение християнството, обаче поради обстоятелството, че това не става доброволно, и вбесени от това, променили вярата на бащите си и склонили да приемат [[манихейство]]то и [[политеизъм]]. Селяните като най-прости се обединили и се решили да се вдигнат на въстание, избирайки си за цар един разбойник на име Юлиян, син на Савар. След това били победени в битка в която сто хиляди души били убити, ведно с предводителя им. В резултат от бунта, най-плодородната земя в областта изгубила обработващите я селяни. [[Йоан Малала]] също съобщава за подавянето на бунта, но за 20 хил. първоначални жертви, като заловените бунтовници били продадени като роби в персийските и индийските области. Заради жестокостта си, местния [[дук]]с Теодор Курносий, който отрязъл главата на Юлиан и я изпратил с диадема на август (василевс) на Юстиниан бил отзован. Самаряните се укрили в желязната планина Арпаридз или Трахонт, откъдето сарацините, т.е. арабите Хасаниди ги продали в робство в пресийските и индийските страни. За дукс на Палестина бил изпратен Ириней от [[Антиохия]], защото Юстиниан бил информиран, че стария управител мъстял жестоко на мирното население в областта. Новият дукс веднага се устремил към планините на Самария, и отмъстил жестоко на бунтовниците, избивайки много от тях.
== Източници ==
| |||