Николай Боев: Разлика между версии

През 1963 г. по инициатива на проф. Георги Паспалев, Боев е поканен да чете леции по [[зоогеография]] и специален курс по орнитология в Билогическия факултет в Софийския университет, което прави в продължение на 5 години.

 

 

Пак по това време (1963-1965 г.) като уредник в музея той изготвя план за "постепенна модерна реорганизация", въвежда нов тип на експониране в биогрупи и "малки макетни диорами", провежда инвентаризация и значително допринася за обогатяването на музейните колекции с нови препарати. Продължава работата си по съставянето на "Български зоологичен речник", който смятал да послужи за изготвянето на българската зоологична номенклатура, каквато и до днес все още няма изградена. Към 1968 г. той вече е събрал над 2000 български народни названия на птиците (средно по 6 имена за всеки вид) и още много други за останалите животни. По подобие на труда си за изчезването на [[бобър]]а у нас <ref> Боев, Н. 1958. Очерк върху изчезването на бобъра у нас и съседните страни. Изв. на ЗИМ-БАН, 7: 433-456.</ref>. Към 1968 г. Боев е почти готов с публикуването на работите си за [[тур]]а и [[елен лопатар]]. Те обаче остават непубликувани.