Февруарска революция (1917): Разлика между версии

Революцията започва в началото на месец февруари с няколко стачки и демонстрации на петроградските работници. На 22 февруари (стар стил) най-голямата фабрика обявява стачка. Стачкуващите са уволнявани и някои магазини са затворени, което води до неподчинения и в други фабрики. В следващите дни стачката се разпространява из целия град и напрежението бързо се покачва. Жителите скандират: „край на войната и край на едноличната власт”. По този повод сблъсъците с полицията, която не може да ги удържи, завършват с много човешки жертви, защото демонстрантите се въоръжават, като плячкосват полицейските щабове. На 25 февруари, след три днидена на бунтовническа анархия, царят изпраща батальон, който трябва да потуши размириците. В началото теса избиватизбити много демонстранти, но скоро, симпатизирайки на тълпата, се присъединяват към тях, като им помагат за въоръжението. Същото прави и полицията. Царят първоначално отказва да повярва на доклада на Розенко (председател на Думата) и отхвърля, че масовиямасовият проблем се разраства. В телеграмата до царя Розенко пише: „Столицата е в хаос. Управлението е неспособно да реагира. Транспортната инфраструктура е разрушена, запасите от храна и гориво са напълно изчерпани. Има безразборна стрелба по улиците. Спешно трябва да се сформира ново правителство. Не трябва да се отлага, защото последиците ще са фатални”фатални“.

Въпреки предупреждението, царят, който е в главната квартира на фронта, отказва да приеме заплахата. На 1 март решава да се качи на влака за Петербург, защото децата му са болни от рубеола. След затрудненото пътуване главнокомандващите на армията, под натиска на ситуацията, му предлагат да абдикира от престола и той го прави на 2 март (15 март по нов стил). Обявява за свой заместник брат си, Михаил Александрович, който обаче отказва и обявява, че ще вземе този пост само при мнозинство в управляващия парламент.

По-късно царят и семейството му са арестувани и след няколко години са жестоко убити по времето на „червения терор”терор“, когато управляващите болшевики се стремят да заличат всички следи от руското монархично минало.

Властта се взема от временно управление на княз [[Георги Лвов]], последван от [[Александър Керенски]] след безредиците през юли. Временното управление е съюз от либерали и социалисти, който цели да прокара политически реформи, създавайки демократично избираема изпълнителна и законодателна власт. Временното правителство се проваля в продължителния си неуспех да притисне болшевиките. Петербургският съвет и други съветски движения във всички големи градове се противопоставят на министър-председателя Керенски. Той е изправен срещу 2 страшни опонента -– гражданите и болшевиките. Неспособността на Временното правителство да излезе от кризата предизвиква „Августовския пуч“ на главнокомандващия армията генерал-майор Лавър Корнилов. Накрая Керенски се оказва безпомощен пред проблемите на Русия. Притиснат е отдясно от аферата Корнилов и отляво от болшевиките, както и от страните от Алианса, които искат Русия да продължи войната срещу Германия. По този начин се стига до [[Октомврийската революция]].