Разлика между версии на „Демокрит“

20 135 байта изтрити ,  преди 7 години
м
Премахнати редакции на Vasilena Palasheva (б.), към версия на Nk
м (Премахнати редакции на Vasilena Palasheva (б.), към версия на Nk)
}}
 
'''Демокрит''' от Абдера (470/460 – 370/366 или 350 г. пр. Хр.) е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[философия|философ]], последовател на [[Левкип]] и систематизатор на [[атомизъм|атомизма.]] Той е основоположник на античната атомистична философска школа и основател на хелиоцентричния възглед за Вселената, остро противопоставящ се на господствуващия по неговото време геоцентричен възглед.
 
Неговите философски принципи във физиката са съществуването на атома и празното пространство, както и движението на атомите, на което се основава възникването на света и познанието. Има около 60 съчинения, които се занимават с физика, математика, астрономия, етика, музика. Запазени са фрагментарно.
 
Демокрит е роден в Абдера, Тракия. Годината на раждане е 460 пр.н.е. [[Аполодор]], който е вероятно по-надежден от [[Трасил]], според който е роден десет години по–рано. Баща му бил много богат. Демокрит похарчил наследството си, за да утоли жаждата си за знания. Пътувал е до Азия, дори стигнал Индия и Етиопия. Живял е в Египет 5 години. Той сам казва, че никой друг не е пътувал, не е виждал толкова страни и не е срещал толкова учени от самия него. Също така хвали познанията на египетските математици. След като се връща в родната си страна, той започва да се занимава с физика. Пътува из Гърция, за да обогати знанието за страната си. Той познава много гръцки философи и ги споменава в текстовете си, и понеже е богат, купува текстовете им. [[Левкип]], откривателя на атомизма, оказва най-голямо влияние над него. Той може да се е познавал със Сократ, но Платон не го споменава, а Аристотел казва, че е пред-сократов. Демокрит умира на 90 години, около 370 г. пр. н. е., но някои пишат, че е живял до 104 г.
Тъй като неговият роден град е бил полис, разположен не в гръцките, а в тракийските владения, и тъй като още в най-ранна възраст той остро се сблъскал с духовната ограниченост на своите съграждани, още в древността е бил широко разпространен афоризмът, че “Демокрит е най-яркото доказателство, че най-великите мъже на човечеството се раждат в обществото на най-големите глупци”.
 
Според Демокрит езикът е вторичен : "думата е сянка на делото" <ref>Диоген Лаерций, ''Животът на Философите'', кн.IX(7):'''37'''</ref>.
Демокрит е също така философ, при оценката на делото, на когото в различните епохи са били извеждани на преден план различни акценти: така, за класическата древност той е бил преди всичко “физик”, за късната античност с най-висока популярност са се ползвали неговите етически съчинения, в Новото време е акцентувано върху неговото атомистично учение, а до неотдавна той е бил разглеждан преди всичко като натурфилософ
 
==Биография==
 
===Произход и семейство===
Демокрит е роден в Абдера, Тракия. Годината на раждане е 460 пр.н.е. [[Аполодор]], който е вероятно по-надежден от [[Трасил]], според който е роден десет години по–рано. Дамасип, бащата на Демокрит, е бил йонийски преселник, прогонен от родните си места от персийските завоеватели и потърсил убежище в основания от гръцки преселници град Абдера, намиращ се на тракийското крайбрежие, недалеч от устието на река Неста (Места), в самата дълбока периферия на културните гръцки центрове. Той е бил изключително богат, а аборигенното население, сред което е отишъл да живее, по онова време се е славело като най-глупавото гръцко население. Все пак, обаче, тъй като през VІ-V век пр. Хр. през този град са започнали да минават важни търговски пътища, в него бил формиран не само търговски, но и високоинтелектуален елит, и там са живеели и работели великите Демокрит, Левкип, Прогатор и Хипократ.В литературата се приема, че в дома на неговия баща е гостувал самият персийски цар Ксеркс.
 
===Ранни години===
Според древните исторически източници още като малък Демокрит се е проявявал като склонен към дълбоки размишления, за постигането, на които е имал обичая да се уединява, включително и в пещери и пустинни места, поради което от ранна възраст заобикалящите го започнали да се отнасят към него като към умопобъркан. За това, че уединяването му съвсем не е било патологично бягство от хората, говори и фактът, че използувайки голямото богатство на баща си, Демокрит е бил предприел далечни и продължителни пътешествия във Вавилон, Персия, Египет и други източни страни, където в продължение на осем години изучавал постиженията на източната култура и наука. Пътувал е до Азия, дори стигнал Индия и Етиопия. Живял е в Египет 5 години. Той сам казва, че никой друг не е пътувал, не е виждал толкова страни и не е срещал толкова учени от самия него. Също така хвали познанията на египетските математици. След като се връща в родната си страна, той започва да се занимава с физика. Пътува из Гърция, за да обогати знанието за страната си.
 
==Учение и творчество==
Демокрит познава много гръцки философи и ги споменава в текстовете си, и понеже е богат, купува текстовете им. [[Левкип]], откривателя на атомизма, оказва най-голямо влияние над него. Той може да се е познавал със Сократ, но Платон не го споменава, а Аристотел казва, че е пред-сократов. Известно е, също така, че той е бил ученик и приятел на Левкип, че е слушал беседите на Сократ, и че се е оплаквал, че е останал незабелязан от атинската културна среда.
 
Демокрит е бил преди всичко всеотдайно погълнат от научните си занимания и сам е отбелязал, че пред персийския престол предпочита научните си изследвания. Аристотел подчертава, че той е бил един от най-енциклопедичните умове на древния свят. Написал е около 70 трактати, които са тематично групирани в пет раздели – физика, математика, етика, техника и музика; във връзка с това още в древността той е бил наричан “петобоец във философията”, което несъмнено е представлявало своеобразно популярно признание, подобно на признанието на победителите на Олимпийските игри, които също така са се състезавали по пет дисциплини (борба, бягане, скок, копие и диск).
 
Така докато произведенията на авторите с т. нар. идеалистическа ориентация, като Платон, са напълно запазени, то произведенията на Демокрит са били унищожени още в древността и до потомството са достигнали само някои фрагменти; докато идеалистически ориентираният Платон е бил превъзнасян в продължение на повече от две хилядолетия, то произведенията на рационалистически ориентирания Демокрит са били обречени на почти строго наложена цензурна забрава; при това като своеобразна форма на “отърваване” от неговата най-дълбока същност, човечеството е наложило стратегията на интерпретирането и представянето му изключително като натурфилософ, при което обществено-политическите му възгледи са или почти напълно игнорирани, или, в краен случай, засягани бегло, повърхностно и фрагментарно, и в историята на обществено-политическата мисъл той фактически отсъства.
 
==Социално-политическите възгледи ==
Още през V век пр. Хр. е било обърнато специално внимание именно на социално-политическите възгледи на Демокрит. Първият автор, който е направил това, е бил Йоанн Стобейски (от гр. Стоба, транспортен и търговски център край Вардар в Македония) - гръцки философ и писател, издал четиритомна “Антология”, в която включил фрагменти от произведенията на 500 гръцки поети, прозаици и философи. А последният автор, който е направил най-пълното събиране на стигналите до наши дни фрагменти от социално-политическите възгледи на Демокрит, е С. Я. Лурие.
 
==Философия==
Несъмнено философията на '''Демокрит''' е била исторически и логически свързана с предшествуващите го материалистически учения, но за разлика от тях неговата философия е преди всичко антимитологична и системно-цялостно изградена и обоснована (докато предшествуващата го философия е била във висока степен митологична и несистемна). Главният принцип, залегнал в неговата философия, е за т. нар.'''''исономия,''''' свеждащ се до схващането за еднаквата или равната обективна реалност на битието и на небитието, при което самото битие той е схващал не като целокупна действителност, неразличима в своите конкретни качествени образувания, а като обективна реалност и материално единство на всичко съществуващо.
 
===Принцип за атомите===
В основата на нещата са атомите („атом” от старогръцки – „неделим”). Атомите са безкрайно малки, неделими, неразрушими и вечни частици. Те нямат нито цвят, нито мирис, нито вкус. Различават се само по три белега:
 
1. Форма (както „Х” от „У”).
 
2. Големина (както „Х” от „х”).
 
3. Положение (както „ХУ” от „УХ”).
 
Светът е съставен от Атоми (битие) и Пустота (небитие). Атомите са в постоянно движение, което няма начало и няма край. Атомите се сблъскват един в друг и се сплитат в огромни съвкупности от атоми, които ние виждаме като тела, вещи. Качествата на вещите – цвят, мирис, вкус, звук – възникват от въздействието на съвкупност от атоми върху нашите сетива. Сладкият вкус се поражда от големи и кръгли атоми, киселият вкус – от грапави, а соленият – от ъгловити. Топлото е резултат от нахлуването на бързи и кръгли атоми в нащите сетива, а студеното – от тяхното разбягване навън. Ние можем да видим нещата, защото образът е дина обвивка от атоми, която се отделя от повърхността на предмета и достига до очите ни. Душата се състои от много фини, гладки и кръгли атоми. В космоса има множество светове.
 
Атомистите са отричали целесъобразността, разумната уредба в света и са приемали една сляпа механистична закономерност и необходимост: всичко в света произлиза не с оглед на план и на крайни цели, а поради присъщите на материята свойства и сила, поради механични движения.
 
===Първични и вторични предмети ===
Демокрит различава два вида качества на предметите /наречени по-късно първични и вторични/. Едните безусловно принадлежат на предметите без оглед на възприемащия ги човек. Те са: форма, големина, тежина, твърдост. Другите пък се дължат на обективни свойства на материята, но зависят и от възприемания ги субект и неговите сетивни органи. Те са: температура, вкус, цвят и миризма на предметите.
 
===Човекът и природата<ref># Блогът на известния български правозащитник, юрист и депутат - проф. Янко Николов Янков-Вельовски : http://iankov.blogspot.com/2007/08/blog-post_228.html
# http://goodstuff.hit.bg/Demokrit.htm
# http://svyat.com/%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82-460-360%D0%B3/
</ref>===
Във философията на Демокрит човекът встъпва като “индивид”, като “обществен атом” и като “частица от Вселената”, като “това, което ние знаем, но и което изисква допълнително познание” , а “светът на човека” и “светът на Космоса” са свързани чрез “необходимостта” и “случайността”.
 
При обяснението на природата и обществото Демокрит е встъпвал като предшественик на механическия детерминизъм– в неговата философска система “необходимостта” не е изключвала нито разума, нито свободната воля на човека, нито оценките на неговата дейност, а “случайността” е била схващана като “съвпадение на събитията”. Той е приемал, че освен самата Вселена всички други явления имат своя естествена (природна) или човешка причина и именно изследването на тези причини е висшата задача на учения и на науката .В неговата философска система е била напълно изключена каквато и да е външно зададена цел на природата, а като причина за събитията, протичащи в обществото той е признавал единствено поведението на хората, предизвикано от потребностите на живота, от човешката воля и преди всичко от човешкия разум.
 
===Тъмно и ясно познание===
За познанието Демокрит учи, че е два вида: тъмно и ясно, неистинско и ясно истинско. Тъмно и неистинско-е сетивното познание: чрез вкуса, мириса, зрението, слуха и осезанието. Истинско и ясно е: познанието чрез разума и мисленето. Там където спира сетивното, разумното единство ни ръководи. Но и с разума човекът не може напълно да опознае действителността. „И действително, ние нищо не знаем, защото истината лежи в дълбочината”. „Ние в действителност не знаем нещо определено, но мнението на всекиго зависи от различните външни впечатления”. Подобни изказвания има много у Демокрит. Според Демокрит езикът е вторичен : "думата е сянка на делото"
 
===Религиозни идеи===
В научната литература като правило в учението на Демокрит за обществото няма религиозно-митологически обяснения, както и позовавания на волята на боговете и на съдбата. В неразривна връзка с това гледище е и убедеността на Демокрит в смъртността както на човешкото тяло, така и на душата, а също и убедеността му в отсъствието на задгробен живот; а логическо следствие от тези възгледи е последователната ориентация на неговите етически и социално-политически възгледи само към земния индивидуален и обществен живот.
 
За религията Демокрит има интересно учение. От една страна той за пръв път създава така наречената натуралистическа хипотеза за произхода на религията, според която хипотеза Бог не съществува, а хората са обожествили страшните природни стихии, като гръм, светкавица, земетръс, наводнения, затъмнения на слънцето и месеца, появяването на комети и прочие; от друга страна той е приемал, че съществуват освен хората още и по-висши и зли духовни същества-не безсмъртни и творци на света, не дългочовечни, силни и вездесъщи. Те се откриват на хората по разни начини и влияят в един или друг смисъл на живота им. Тези именно същества според него хората са ги обожествявали.
 
==Нагласи за обществения живот==
В обществения живот Демокрит иска:
* Обществена дисциплина, послушание към законите и водачите и властване на най-компетентните „Властването е свойствено по природа на най-добрия. За глупавия е по-добре да се подчинява, отколкото да заповядва. Лошият трябва да се следи, да не причини вреда”.
 
* Социално подпомагане на безимотните и малоимотните от страна на имотните, за да се избегнат противоречия, бунтове и смутове.
 
* Не встрастяване в партии, но в обществени работи, които отнимат спокойствието и чистотата на душата.
* Борба срещу шовинизма и локалния патриотизъм. „Защото отечеството на една благородна душа е цялата вселена”.
 
==Източници==
<references/>