Васил Левски (област Стара Загора): Разлика между версии

В почвената структура в село Васил Левски останалите видове почви имат по-слабо хумусно съдържание. Тези почви имат преобладаващо лек механичен състав и рохкав строеж, което ги прави подходящи за интензивно и високо -рентабилно земеделие. МеханичнияМеханичният им състав е глинест или тежкопесъчлив–глинест с текстурен коефициент 1,3.

В миналото горските площи са били злачителнозначително по-големи, но в настоящето отстъпват място на културните растения. В близост до селището на 1 км в източна посока се намира язовир с незначителен обем и малка рекичка (Мусачевската река), протичаща по дъното на долина, ориентирана север–юг и вливаща се в река Съзлийка край град Гълъбово, с което се включва във водосборния басейн на река Марица по долното й течение. Мусачевската река често образува малки блата по пътя си, а през лятото пресъхва,но дава известна възможност около коритото й да се развива поливно земеделие.

По тези трасета преминава интензивен поток от леки коли, товарен и пътнически автотранспорт. Замърсяването има локален характер. Изследванията на почвата с профил 0,30 см (известен като “орен” слой, в който е разположена основната биомаса на кореновата система при тревистите растения) показва, че основнияосновният екологичен проблем постъпва от акумулирането на оловото в повърхностния слой на почвата. Успоредно с оловното замърсяване, в резултат на изгорелите газове от автотранспорта и въздушния аерозол от микрочастици от износването на гумите формират допълнително замърсяване, не само с тежки метали, но и с други вредни газове.

ПордиПоради високото съдържание на глина и други вещества, които придават свойство на втвърдяване на определени земни пластове при упределениопределени условия, то тези пластове системно са добивани за нуждите на строителството в селото. Все още са запазени поне три находища на такъв материал около селото.

Населението е предимно от български произход, а втортавтората по големина народностна група – демерджиите, почти се е асимилирала с българския етнос, процес, датиращ от повече от полувинполовин век.

Основните демографски показатели са сходни с тези на община Опан, но в последните години положението се влошава,а именно: средна гъстота: 10.7 д/кв.км. (към 14.09.2007г.),ръждаемостраждаемост: приблизително –60%о годишно при –25%о до –30%о в по–предни години. В последните три години числеността на населението драстично намалява, като за този период (до септември 2007г.) селото е загубило приблизително 1/8 от числеността си. Декември 2005г. населението е 320 души, през лятото на 2006 г. е 299 жители (–6,56% спрямо предходната година или –65%о), според НСИ към 011 януари 2007 селото е с 300 жители, 14.09.2007г. е 282 души с постоянен и 11 с настоящ адрес......(като спадът на постоянното население за периода края на 2005 – началото на 2008 год. е –11.9% или –119%о ), дял на млади генерации: приблизително 10% възрастни надв трудоспособнанадтрудоспособна възраст: приблизително 60%.

БрояБроят на населението претърпява и незначителен ръст понякога, причината за който най–често е спонтанната икономическа емиграция, която има сезонен характер. Влияние върху броя на местното население оказват и периодично завръщащите се вече пенсионирани стари жители на селото.

Според кмета на селото Д. Димов към 2011 г. постоянно живеещи в селото са 26 семейства. За сравнение преди столетие около първатаПървата световна война 1910-1920 г. постоянно пребиваващите семейства в селото са над 350 и население от 1800-2000 жители.

Село Васил Левски се ситуира в област с преходноконтиненталенпреходно-континентален климат. Орографските прегради оказват съществено значение за формирането на многогодишния режим на времето. На север Стара планина и Средна гора са сериозни орографски прегради спрямо студените въздушни маси, а на юг Родопите възпрепятстват нахлуването на топлия средиземноморски въздух. Зимният сезон е сравнително мек и топъл. Средната януарска температура е около 0°C, а температурната амплитуда е по-малка от тази на Дунавската равнина. Средната юлска температура е около 23-24°C. Топлият климат благоприятства отглажданетоотглеждането на топлолюбиви култури, което е причина за разнообразието в селскотопанскатаселскостопанската продукция и специализацията на района на низината. Безмразовият период е доста по-продължителен от този в Северна България. Ветровете преобладаващо са от запад. Източни ветрове почти не се наблюдават. Валежите са между 600-500 мм за година, което е по-малко от средното за страната. Налице е почти равномерно разпределение на валежите по сезони. Главният валежен максимум е през май, а минимум- през март. Валежите са недостатъчни за селскостопанското производство, заради това в района активно се развиват мелиоративните земеделски стопанства, подпомагани от мелиоративна инфраструктура - канали, язовири, водоизравнители и т.н. Годишната сума на Сумарнасумарна слънчева радиация, постъпваща върху хоризонтална повърхност (ССР), е 1550 kw/m2.

Въпреки сравнително меката зима (като всички зимни средномесечни температури са положителни), понякога минималните температури се понижават значително.В случая съществена роля играят Родопите и Средна гора,които препятствуватпрепятстват изтичането на преохладения приземен въздух,както и разположеността на селото на възвишение,без значителна геофизична преграда в непосредствена близост.Валежите през този сезон са средно от 115 до 155мм.155 мм,но само около 1/3 от тях са от сняг(30–35%).Средната януарска температура варира около 0 градуса с по–чести затопляния под влияние на средиземноморските циклони.Снежната покривка се задържа 20–30 дни годишно, когато се образуват и навявания, т.нар. преспи поради масовото изсичане на горите в миналото.Върху зимните условия влияе също и Стара планина,която спира по–слабите нахлувания от студен континентален въздух.

Пролетта започва рано.Сумата от валежите е от 120 до 170мм170 мм.Валежите до края на май са относително по–добри,но през останалата част от пролетта се чувства недостиг на влага.Характерно за този сезон,особено през март,е голямаголямата температурна амплитуда в денонощието.

Сумата от валежите е между 130 и 190мм190 мм. При високите температури, които обуславят значителна изпаряемост,тези валежи са твърде недостатъчни. Особено това се чувства през средата и втората половина на лятото, когато много често настъпва продължително засушаване. Поради физикохимичния си състав почвата в региона се спича и образува множество пукнатини, дълбоки понякога повече от 2 метра, ако има продължително засушаване, които местното население нарича „пуканиди“.

Като цяло лятото е горещо. Не липсват и температурни рекорди от над 40оС, които се приемат от местното население като нещо травиалнотривиално.

Есента е значително по–топла от пролетта.Валежите през есенните месеци са продължителни,но с нисък интензитет, средно между 130 и 160мм160 мм за сезона.Сравнително повече вали през втората полувинаполовина на есента,докато през първата все още се чувства лятното засушаване.

Валежните условия в района са в общи линии с континентален характер, за отделните сезони почти се изравняват (като годишната им сума е 525–615мм525–615 мм.),което показва преход към континентално–средиземноморски климат.

* На 13 октомври 2007 г. падна обилен снеговалеж и натрупа 50 см. сняг, след това падна и много гъста мъгла, когато след няколко дни снеговалежаснеговалежът се повтори, температурите паднаха до -19 градуса.

* На 23 ноември 2007г2007 г. падна обилен дъжд около 130 л. на м2кв. м, обявено беше бетственобедствено положение.

* На 30 октомври 1971г1971 г. падна първияпървият сняг, който завари плодовете на дърветата необрани, а листата по дърветата бяха все още зелени.

* На 1 януари 1969г. валя сняг, придружен с гръмотевици.

* На 3 юни 1963г1963 г. падна проливен дъжд, който за 25 минути покри земята с 4 - 5 см. вода. При съединяване в двете сухи дерета водата преля и покри шосето, а чешмата бе покрита с вода над един ме-търметър. Къщите, които се намираха в близост до деретата, бяха наводнени до таваните. Също така от бурното течение се срути до основи обораоборът на ТКЗС.

* На 7 май 1932г1932 г. след падане на обилни дъждове се понижи силно температурата, падна слана, последвана от лед, който унищожи всички пролетни растения.

* На 26 април 1928г1928 г. стана силно земетресение. Януари същата година температурите се понижиха силно и земята замръзна повече от един метър. Вследствие на бетствиетобедствието измръзнаха всички посеви.

* На 2 юли 1911г. падна силна градушка с размер по - голямаголям от орехи, придружена със силна буря.

'''Кметството''' е сграда със съвременна фасада, разположено в северната част на централния площад. Там се помещава и медицинският пункт, подчинен на РЗОК Стара Загора.

В община Опан функционира едно училище – Основно Училищеучилище “Христо Ботев” в село Опан, като основната цел в развитието на сектора образование е запазване на училището и развитие в посока по-качествено образование.

Преди 099 септември 1945 г. много от жителите са били промонархически настроени. Традиционно е имал подкрепа БЗНС, но информация за създадени в селото политически структури има само за Консервативната и Национал-либерална партия. През 1919 г. е създаенасъздадена Комунистическата партия, но е разтурена по време на Септемврийското въстание 1923 г.

9-ти септември 1944 г. е повратна точка в политическия живот на селото. ДържавнияДържавният преврат, извършен от комунистите, катализира възстановяването на БРП (к) на 10 септември 1944 г. с партиен секретар Въльо Белчев Димов и членове на ръководството - Минчо Т. Минчев, Христо Н. Дяков, Господин К. Пулев и Харалампий И. Тонев. На 11 септември 1944 г. е основана младежката организация на РМС със секретар Злати С. Попов и членове на ръководството - Димо Д. Митрев, Христо Ж. Стаматов, Слави З. Славов и Христос Иванов Колев. Също на 11 септември 1944 г. се основава БЗНС под ръководството на активни членове на крилото „Пладненци“ - Христо П. Караджов, Панайот К. Панайотов, Ангел Поп Петров, Дечо Д. Янчев и Христо С. Делииванов. В този период са съградени и БРСДП, НСЗ и радикали, които са в състава на Отечествения фронт и поемат ръководството на „народната власт“ в с.Левски.

В първите години на демокрацията позициите на СДС са големи. 1990 г. е назначена временна управа и кмет е Димитър Димов Димитров. На първите демократични парламентарни избори селото е единственото, което защитава демократичните промени с 52% гласували за СДС, докато околните селища решително отказват да подкрепят политическата реформа. Демократичните въжделения на жителите на селото са попарени от икономическата разруха, която се стоварва над село Васил Левски, сериозно подклаждана от псевдодемократите ,управляващи икономиката на селото по това време.

Последвалите неприятни събития за България след неуспешните реформи по време не прехода от последното десетилетие на миналия век отчуждават Левченцилевченци от дясното политическо пространство.

Сегашният кмет Димо Димов е избран през 29.10.1995 г. с 64,5% (169 действителни гласове), поддържан от БСП, БЗНС „Ал. Стамболийски“, ПК „Екогласност“ срещу Димитър Димов Димитров от (СДС,НС) и Бързьо С. Андонов(инициативен комитет) съответно с по 20,99% и 14,50% ,и управлява трети мандат,(отново поддържан от Българската социалистическа партия), спечелен през 2003 г. със 72,2% гласове или 138 действителни гласове. ПротовницитеПротивниците му на тези избори – Самуил Искренов Вехов от „Доверие за отговорност“и Радка Колева Димитрова – независим, загубиха надпреварата съответно с по 29 и 24 действителни гласа.

ЧетвъртияЧетвъртият мандат като кмет на селото е спечелен от г–н Димов, подкрепян отново от Българската социалистическа партия, като последният е единственият кандидатирал се за поста и за него гласуват 127 души, което представлява 100% гласове.

Традиционното право тракийско [[Хоро|хоро]] се играе с една стъпка повече от оригинала, което е отличителен белег за прилежност към общността на Левченцилевченци.

Специфични местни храни са „кунгюзе“ - баничка с месо, „комбос“ - прави се от тиква, прословутия "бахур", "булгур", "масленица" - прилична на милинка, "катък", който се произвежда по два различни начина от кисело мляко и сирене, "кишкек" - ястието, съставено от жито и месо, се приготвя в големи казани. Житото се измива в деня, предшестващ приготвянето на ястието. След това се стрива в хаван. Процесът на готвене обикновено се извършва на открито. Освен житото и парчетата месо се прибавят още лук, подправки, вода и масло. Всичко това се готви прецпрез цялата нощ.

Някога в миналото селото се е изхранвало от многобройните си стада от кози,овце, биволи и крави. Имало е голям брой семейни тъкачници на платове, дърводелци, търговци, чифликчии, две страноприемницистранноприемници и още много други занаятчии и земеделци...

Към средата на 80-те години на миналия век започва посевместенпоевсместен упадък във всички отрасли на стопанството. Допълнителен негатив е и демографскиядемографският срив и емиграцията към града, усилила се през 60-те при колективизацията на земята.

ИкономическияИкономическият срив от 90-те пък довежда до невъзможност на селището да управлява самостоятелно обработката на земеделските си площи, които са най–силниянай–силният му продуктивен ресурс, руши се производствената база и инвентар.