Ярослав Вешин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот: Преместване на 6 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q2635824. |
мРедакция без резюме |
||
Ред 16:
Ярослав Вешин пристига в България през [[1897]] година и остава в нея до края на живота си. До [[1904]] година е преподавател в Държавното рисувално училище (днес [[Национална художествена академия]]) и твори предимно в областта на битовата живопис - „''Вършитба в Радомирско''“ (1897), „''Орач''“ „(''Земя''“, 1899), „''Конски пазар в София''“ (1899), „''Контрабандисти''“ (1899), „''Пред пазар''“ (1899), „''Вършитба''“ (1900) и други. Основна тема в творчеството му от този период е животът и трудът на българския селянин.
След 1904 година е военен художник при Министерството на войната и макар че не изоставя останалите теми (битови и ловни сцени - „''Въглищар''“ (1910), „''Дървари''“ (1910), „''По следите на дивеча''“ (1910), „''Ловец с хрътки''“ (1911) и др.), става известен с шедьоврите си в баталната живопис - „Маневри“ (цикъл, започнат през 1899 и продължил до Балканската война), „''Самарското знаме''“ (1911), „''Атака''“ („''На нож''“, 1913), „''Отстъплението на турците при Люлебургас''“ (1913), „''Люлебургас-Чаталджа''“ (1913) и цяла серия ескизи и готови творби от обсадата на [[Одрин]] - „''Бивак пред Одрин''“ (1913), „''На почивка след 13 март 1913''“ (1913), "''Царят наблюдява боевете''", и други.
Ученици на Ярослав Вешин са [[Никола Петров (художник)|Никола Петров]], [[Атанас Михов]] и други български художници.
| |||