Гъскоподобни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 64 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q21651 (translate me)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Taxobox
| color = pink
| name = Гъскоподобни<br />(''Anseriformes'')
| image = Common.shelduck.2.arp.750pix.jpg
| image_caption = {{мъжки}} ''[[Бял ангъч]]'' (''TadornaT. tadorna'')
| image_widthregnum = 250pxAnimalia
| regnum-bg = [[Животни]]
| regnum = Animalia
| phylum-bg = [[Хордови]]
| phylum = Chordata
| classisphylum-bg = [[ПтициХордови]]
| classis = Aves
| ordoclassis-bg = Гъскоподобни[[Птици]]
| ordo = '''Anseriformes'''
| nameordo-bg = Гъскоподобни<br />(''Anseriformes'')
| ordo_authority = Wagler, [[1831]]
| rank = Anseriformes
| ordo_authorityrank_authority = [[Wagler]], [[1831]]
| subdivision_ranks = [[Семейство (биология)|Семейства]]
| subdivision =
* [[Anhimidae]]
* [[Anseranatidae]]
* [[Anatidae]]
* †[[Dromornithidae]]
* †[[Presbyornithidae]]
* †[[Gastornidae]](?)
}}
[[Картинка:Mute.swan.cygnets.750pix.jpg|thumb|left|[[Ням лебед]]]]
'''Гъскоподобните (Anseriformes)''' са древна група [[птици]] образувала се в края на [[Палеоцен]]а. В наши дни са известни над 180 вида, които са включени в този разред. Те се разделят най-често на 4 семейства, като понякога [[дървесни патици|дървесните патици]] и [[полуципокраки]]те са обединявани със [[същински патици|патици]]. Големи или средни по размер [[птици]], много рядко дребни, размерите се колебаят между 250 гр. и 15 кг. Оперението е твърдо, плътно, гъсто с голямо количество пух, равномерно покриващо цялото тяло. В много от видовете е изразен [[полов диморфизъм]] в окраската и размерите на тялото. Тялото е плътно и набито, шията е дълга и включва от 16 до 25 [[прешлен]]а, крилете са най-често дълги и заострени, [[опашка]]та е къса. [[Човка]]та обикновено е сплесната, широка, покрита с тънка чувствителна кожица, преминаваща към върха и в твърдо рогово уплътнение. Краката са с 4 пръста, три от които са съединени с кожена плавателна ципа и насочени напред, а четвъртият назад и разположен малко по-високо.
 
== Разпространение ==
[[Картинка:Woodduck95.jpg|thumb|left|[[Каролинка]]]]
Разпространени са по всички [[континент]]и с изключение на [[Антарктида]]. Обитателите на части с по-студен климат извършват регулярни сезонни миграции. Изборът им на местообитание е тясно свързан с водните басейни, като [[езеро|езера]], [[река|реки]], [[море]]та, [[океан]]и и др.
 
В [[България]] се срещат единствено представители на семейство [[Патицови]] (''Anatidae''), които са разделени в 14 (някои учени считат, че са 15) рода и 40 вида. За справка виж [[Птиците в България#Списък на птиците в България|списъка на видовете гъскоподобни в България]]
 
== Размножаване ==
Повечето от видовете са [[моногамия|моногамни]], като двойките се образуват или за цял живот или само в размножителния период. Гнездят най-често на земята, но някои представители предпочитат дупки, хралупи и др. Яйцата биват обикновено между 3 и 15. В мътенето на яйцата, участие взема най-често само женската, но се срещат видове при които и двамата родителя мътят. Яйцата биват много често покривани с пух от гърдите на майката, който ги предпазва от охлаждане и нежелателни погледи по време на храненето и&#768;. Срещано явление е и гнездовият паразитизъм, подобно на [[кукувици]]те. Малките се излюпват покрити с пух, и достатъчно развити за да се хранят и движат самостоятелно.
 
== Начин на живот и хранене ==
Line 41 ⟶ 39:
== Допълнителни сведения ==
Разред Гъскоподобни е с важно стопанско значение, някои видове, като [[домашна патица|домашната патица]], [[домашна гъска|домашната гъска]] и [[мускусна патица|мускусната патица]] се използват за месо, яйца и пух, а други са частично одомашени и биват отглеждани като декоративни [[птици]], например [[Ням лебед]], [[Черен лебед]], [[Мандаринка]].
 
Много от видовете са ловни обекти, в България това са 8 вида:
* [[Голяма белочела гъска]]
* [[Зеленоглава патица]]
* [[Шилоопашата патица]]
* [[Клопач]]
* [[Зимно бърне]]
* [[Лятно бърне]]
* [[Качулата потапница]]
* [[Фиш]]