Източни Родопи: Разлика между версии

'''Източните Родопи''' са част от планината [[Родопи]]. За разлика от западната и централната части, източната част на планината има предимно нископланински и хълмист [[релеф]]. Средната надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове са също обширни, но значително по-ниски. Източнородопският регион се простира на площ от 14 700 кв км, от които 12 200 кв км се намират на българска [[територия]]. Останалите са на гръцка.

 

 

На север от [[река]] [[Арда]] се намират ридовете [[Чуката (рид)|Чуката]] и [[Гората]], [[Вълчеполска котловина]] и [[Хасковска хълмиста област]], която заема голяма част от територията на дяла. На северозапад от река Арда са ридовете [[Драгойна]] и [[Мечковец]].

Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - [[андезит]]и, [[риолит]]и, [[туфи]] и др. Вследствие външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

 

Климатът в Източните Родопи е по-мек от планинския [[климат]] на Западните Родопи, защото надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг.

 

Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански [[ендемит]]и и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблини видове - [[вергилиев дъб]], [[брекина|брекиня]], [[габър]], [[дива круша]], [[драка]], [[червена хвойна]] и др. Източнородопският регион е едно от редките места в света, където расте Орфеевото цвете — родопският силивряк, известен с невероятната си способност да изпада в "мнима" смърт за период до 2 години, след което при подходящи условия да се съживява и продължава да расте. Биологичното разнообразие на Ивточните Родопи е забележително. Опит за неговото обобаване е колективната монография на Националния природонаучен музей при БАН.<ref>Beron P., Popov A. (Eds) 2004. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). National Museum of Natural History, BAS, Sofia. Pensoft Publishers, 1-951.</ref><ref>Боев, З. 2006. Първо обобщение на биоразнообразието на Източните Родопи – Historia naturalis bulgarica, 17: 108.</ref>

 

 

Център на Източните Родопи и област Кърджали е град [[Кърджали]]. Той е и административен център на най — голямата община в региона - [[община Кърджали]]. Градът се гордее с великолепната сграда на Регионалния исторически музей, близостта на язовир Кърджали и [[Кърджали (язовир)|уникалната язовирна стена]], Художествената галерия, манастира "Успение Богородично", църквите [[Йоан Предтеча (Кърджали)|"Свети Йоан Предтеча"]] и "Свети Георги", близостта на археологически комплекс "[[Перперикон]]", природните си феномени [[Каменна сватба|Каменната сватба]] и [[Скалните гъби]].

 

 

== Източници ==