Боян Пенев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Литературни историци; Добавяне на Категория:Български литературни историци using HotCat |
|||
Ред 11:
==Биография==
Боян Пенев е един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век.
Завършва „[[Славянска филология]]“ в [[СУ|СУ „Св. Климент Охридски“]] (1907). В началото на 1909 г. печели конкурса за доцент в Софийския университет и започва да преподава там. В спомените си негова студентка пише: "Боян Пенев ни четеше лекции по българска литература. Добре си спомням абсолютната тишина, всред която звучеше спокойният му, увлекателен равен разказ за българската литература през 60-те и 70-те години на ХІХ век. Не зная точно в какво беше обаянието на този човек, тази магия, в която ни увличаше. Нещо необикновено се излъчваше от цялата му строга фигура."
Във връзка със своите литературоведски изследвания от 1912 до 1914 г. пребивава в [[Мюнхен]], [[Берлин]], [[Краков]], [[Варшава]] и [[Прага]].
Поет, художник, музикант или всичко в едно?
Боян Пенев е изключително талантлив, освен с литература той се занимава и с рисуване, а и свири на различни музикални инструменти.
През 80-те години на 20 век век издателство „Български писател“ издава поредицата 'Х и У в спомените на съвременниците си'. Тези, които са познавали Боян Пенев, прибавят нови щрихи към портрета на професора. Разказват, че едно от любимите му забавления е да прави рисунки и карикатури на приятели или да рисува пейзажи. "Без да бъде художник, той – по думите на художествения критик Никола Мавродинов – имаше много вярно око и чувство за характерното в човешкото лице и тяло."
За Ето какво пище Дора Габе за неговата изключителна музикалност: "Малцина може би подозират каква голяма роля е играла музиката в живота на Боян Пенев и какво значение е имала тя за формиране на някои черти от характера му. Като малък Боян свирил на ръчен хармониум (с една октава), по-късно като ученик в Разград свирил на цигулка, но уроци по музика никога не е взимал.
Когато се оженихме и аз все още вземах уроци по пиано и напредвах доста бавно, той свиреше моите упражнения, преди аз да ги науча. Без да взима уроци, разбира се. Какъвто инструмент да попаднеше случайно в ръцете му, след половин час той вече свиреше на него."
След смъртта му Дора Габе пише за него: "Боян беше изключителен човек. Такъв не съм срещала. И вече няма да се роди такова съчетание на способност, ум, характер. Голяма личност. Човек с други измерения."
В прощалното си слово Владимир Василев, редакторът на тогавашното литературно списание 'Златорог' много добре характеризира талантите и личността на Боян Пенев:
"Боян Пенев можеше да бъде поет – затова никоя лъжа в поезията не можеше да остане скрита за него.
Можеше да бъде художник – достатъчно е тънкото му наблюдение и нерв на художник.
Той можеше да бъде музикант – и написа великолепната си книга за Бетовен.
Но и поетът, и художникът, и музикантът се чувстваха във всичко като в огромен и дълбок фон.
Такива хора могат нищо да не „напишат" – достатъчно е само тяхното присъствие. То вече е една мярка за времето."
Любов
В продължение на близо 2 десетилетия негова съпруга и най-близка спътница е поетесата [[Дора Габе]].
Когато се запознават м/у нея и Яворов тече роман, но Пенев не се отчайва, затрупва я с лбовни писма и непрекъснато я ухажва. "Слушай, аз те обичам! Нашата среща не е случайна. Ако се разминем сега, вече никога няма да се срещнем… За мен ти си едно нежно, самотно цвете, до което само груби ръце са се докосвали. Дай ми нещастието си, аз ще ти дам моето щастие. Само аз бих могъл да те направя щастлива…”
След като на връзката с Яворов идва край, Дора най-сетне обръща внимание на неуморимия си ухажьор, уилията му биват оценени и те се оженват, сватбата е в чифлика на баща и в Добруджа.
Настаняват се да живеят в София, но неусетно обаче в изглеждащия отстрани щастлив брак се появяват пукнатини. Пенев е млад и амбициозен учен и когато Дора забременява той смята, че не му е сега времето да имат дете. Тя прави аборт и за съжаление след това не може повече да забременее. В края на 1911 г. тя заминава на лечение във Виена, там изтърпява нечовешки мъки, но и виенските лекари са безсилни. Боян чувства угризения на съвестта, но работата му го поглъща изцяло. Постигнатата вече любов му се струва като нещо делнично, прозаично и все по-рядко усеща сърцето си да се вълнува.
Междувременно реколтите в Добруджа са добри, тъстът печели и праща зетя и дъщерята в чужбина.
Когато обаче през 1914 г се завръщат от Виена в София двамата живеят заедно, но все едно че са разведени. По това време Пенев е много харесван от студентките си. Дора знае, че той намира щастието си другаде, но се примирява и не го осъжда. Оставя го да се увлича ту по тая, ту по оная. Нали все пак се връща при нея? Прегърне я и сякаш всичко е по-старому.
През 1917 г. Дора и Боян заживяват отделно. Причината е връзката му с една от дъщерите на проф. Любомир Милетич – Олга. Смъртта на майката на Пенев в известна степен ги сближава и през лятото на 1918 г отново заживяват заедно. По това време Дора е много красива, прави впечатление дори на Вазов.
Но през лятото на 1920 г. Пенев подновява връзката си с Милетич, докато летува в Чамкория. След завръщането си в София той заживява отделно от Дора. През 1922 г Олга Милетич ражда момче - Владимир, чийто баща е Боян Пенев. Това дете е основната причина на следващата година Дора Габе и Боян Пенев окончателно да се разделят. Без да се разведат обаче.
Друга забележителна жена в живота на Боян Пенев е неговата бивша студентка, поетесата Елисавета Багряна. Когато през 1924 година ги достига любовта и двамата са женени – той за Дора Габе, а Багряна за царски офицер от когото има пет годишен син. Багряна напуска дома си, заживява в частна квартира и през 1926 г година успява да получи развод. Влюбените правят планове за съвместен живот. Бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе е насрочено за 15 юли 1927 година, но само месец преди това Боян Пенев съвсем неочаквано умира. Постъпва в клиниката на д-р Иван Карамихайлов (сега в тази сграда е съюза на архитектите), където сполучливо го оперират от апандисит. Всички очакват да бъде изписан, но положението му се влошава и той издъхва едва 46-годишен. Той завинаги остава 'най-голямата любов' на Е. Багряна.
==Библиография==
| |||