Боян Пенев: Разлика между версии

 

Многобройните му приноси са в областта на литературната история и на литературната [[критика]] върху [[българска литература|българската литература]] от [[Възраждане]]то до съвременните му писатели. Автор е и на четиритомен труд “История на новата българска литература”.

 

Поет, художник, музикант или всичко в едно?

През 80-те години на 20 век век издателство „Български писател“ издава поредицата 'Х и У в спомените на съвременниците си'. Тези, които са познавали Боян Пенев, прибавят нови щрихи към портрета на професора. Разказват, че едно от любимите му забавления е да прави рисунки и карикатури на приятели или да рисува пейзажи. "Без да бъде художник, той – по думите на художествения критик Никола Мавродинов – имаше много вярно око и чувство за характерното в човешкото лице и тяло."

 

Когато се оженихме и аз все още вземах уроци по пиано и напредвах доста бавно, той свиреше моите упражнения, преди аз да ги науча. Без да взима уроци, разбира се. Какъвто инструмент да попаднеше случайно в ръцете му, след половин час той вече свиреше на него."

 

След смъртта му Дора Габе пише за него: "Боян беше изключителен човек. Такъв не съм срещала. И вече няма да се роди такова съчетание на способност, ум, характер. Голяма личност. Човек с други измерения."

 

В прощалното си слово Владимир Василев, редакторът на тогавашното литературно списание 'Златорог' много добре характеризира талантите и личността на Боян Пенев:

Такива хора могат нищо да не „напишат" – достатъчно е само тяхното присъствие. То вече е една мярка за времето."

 

В продължение на близо 2 десетилетия негова съпруга и най-близка спътница е поетесата [[Дора Габе]].

Когато се запознават м/у нея и Яворов тече роман, но Пенев не се отчайва, затрупва я с лбовни писма и непрекъснато я ухажва. "Слушай, аз те обичам! Нашата среща не е случайна. Ако се разминем сега, вече никога няма да се срещнем… За мен ти си едно нежно, самотно цвете, до което само груби ръце са се докосвали. Дай ми нещастието си, аз ще ти дам моето щастие. Само аз бих могъл да те направя щастлива…”

През 1917 г. Дора и Боян заживяват отделно. Причината е връзката му с една от дъщерите на проф. Любомир Милетич – Олга. Смъртта на майката на Пенев в известна степен ги сближава и през лятото на 1918 г отново заживяват заедно. По това време Дора е много красива, прави впечатление дори на Вазов.

Но през лятото на 1920 г. Пенев подновява връзката си с Милетич, докато летува в Чамкория. След завръщането си в София той заживява отделно от Дора. През 1922 г Олга Милетич ражда момче - Владимир, чийто баща е Боян Пенев. Това дете е основната причина на следващата година Дора Габе и Боян Пенев окончателно да се разделят. Без да се разведат обаче.

 

Друга забележителна жена в живота на Боян Пенев е неговата бивша студентка, поетесата Елисавета Багряна. Когато през 1924 година ги достига любовта и двамата са женени – той за Дора Габе, а Багряна за царски офицер от когото има пет годишен син. Багряна напуска дома си, заживява в частна квартира и през 1926 г година успява да получи развод. Влюбените правят планове за съвместен живот. Бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе е насрочено за 15 юли 1927 година, но само месец преди това Боян Пенев съвсем неочаквано умира. Постъпва в клиниката на д-р Иван Карамихайлов (сега в тази сграда е съюза на архитектите), където сполучливо го оперират от апандисит. Всички очакват да бъде изписан, но положението му се влошава и той издъхва едва 46-годишен. Той завинаги остава 'най-голямата любов' на Е. Багряна.