Йосемити (национален парк): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 35x интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 53:
|Застрашен =
}}
[[Картинка:Muir and Roosevelt.jpg|ляво|мини|Рузвелт и Мюир]]Първите човешки обитатели на тези земи са коренните жители на Америка, които се заселват в района на Йосемити най-вероятно преди 10 000 – 7 000 години. В този район живеят най-различни племена, най-последно от които е племето ''майуок'', което нарича долината Йосемити ''Ауани'', което се предполага, че означава ''„мястото на прозяващата се уста“''. Самото племе нарича себе си ''ауаничи''.нар
 
Ауаничите се препитават със [[земеделие]], събиране на [[жълъд]]и, [[лов]] и [[риболов]]. Откриването на [[злато]]то в ниските планини на Калифорния слага край на този идиличен начин на живот, когато някои от членовете на племето, разгневени от нахлуването на миньорите, атакуват едно от техните търговски поселища в каньона на река Мерсед. Като репресивен отговор миньорите организират ''„[[батальон Марипоса|батальона Марипоса]]“'', който е под командването на щата. Батальонът навлиза в долината Йосемити на [[27 март]] [[1851]] г., за да преследва местните индианци. Вождът Теная предвожда племето си при нападенията срещу белите заселници в подножието на Сиера Невада. Батальонът залавя Теная и племето му и ги отвеждат в резерват в подножието на планината, но накрая ги оставят да се върнат в долината, носеща тяхното име.
 
През [[1855]] г. в долината Йосемити пристига първата група туристи, а девет години по-късно [[Ейбрахам Линкълн]], подкрепен от група влиятелни калифорнийци, подписва акта за Йосемити, с който за обществен [[резерват]] под контрола на щата се отделят долината Йосемити и гората с гигантски секвои Марипоса.
 
През [[1890]] г. [[Робърт Ъндъруд Джонсън]], редактор на списанието ''„[[Сенчъри (списание)|Сенчъри]]“'', и [[Джон Мюър]] са обезпокоени, че високопланинският терен над парка се унищожава чрез използването му за пасища и дърводобив. Двамата започват успешна кампания за убеждаване на Конгреса да задели и високопланинските терени за национален парк.
 
През [[1906]] г. долината Йосемити и гората Марипоса са върнати под федерална юрисдикция. През [[1932]] г. държавата откупва земите в басейна на [[Уауона (река)|река Уауона]] и хотел „Уауона“ и ги включва в националния парк.
 
Местността Уауона първоначално е индиански лагер, а по-късно, през [[1856]] г. там е построен крайпътен хотел, известен като „Странноприемницата на Кларк“, по името на собственика, Гейлън Кларк. През 1864 г., когато бива основан паркът, Кларк става първият пазач на защитената територия. През [[1875]] г., когато бива открито първото шосе през Уауона, мястото е купено от братята Уошбърн, които построяват хотела ''„Уауона“'', действащ и до днес. Днес Уауона е организиран център по история на първите заселници в Йосемити, където са пренесени исторически сгради и конски фургони.
 
== Геология ==
[[Картинка:TenayaJune2005.jpg|мини|Езерото [[Теная]]]]
 
Геологичната история на Йосемити започва преди около 500 милиона години, когато планината Сиера Невада в Калифорния се образува постепенно от редица земни катаклизми. С все по-голямото издигане на планината и увеличаването на наклона на терена, течащата на запад река [[Мърсед (река, Калифорния)|Мърсед]] увеличава, като издълбава дълбоко, V-образните речни [[каньон]]и. По-късно, масивни глетчери се спускат надолу по каньоните, като ги преобразуват в U-образни долини. Потоците, притоци на Мърсед, не издълбават своите каньони толкова дълбоко, колкото е каньонът на основната река. Глетчерите пресичат тези каньони и ги оставят като „висящи долини“. Притоците, които някога са се вливали на еднакво ниво с това на основния поток, сега се спускат от отвесни скали, образувайки прочутите водопади на парка. Накрая, [[седименти]]те, довлечени от високите терени, запълват езерото Йосемити и образуват сегашното дъно на [[долина]]та.
 
== Ландшафт ==
 
=== Ливадите Туолъми и високопланинските терени ===
Тази част от Йосемити представлява най-величествения пейзаж в Сиера Невада. През лятото ливадите, езерата и голите гранитни склонове изобилстват от живот. Поради краткия летен сезон, растения и животни се възползват максимално от топлите дни за растеж, репродукция и трупане на хранителни запаси, преди да започне дългата и студена зима.
 
* Шосето Тайога (шосе № 120, Калифорния) пресича този район. Построено е през [[1882]]–[[1883]], първоначално като миньорски път, а през [[1961]] г. е модернизирано. Шосето пресича район на езера, ливади, гранитни куполи и високи върхове. Покрай шосето има отбивки, от които се откриват панорамни гледки. Шосето пресича билото на Сиера Невада през прохода Тайога на височина 3031 м над морското равнище – най-високото място в Калифорния, до което може да се достигне с автомобил.
 
* Ливадите Туолъми са разположени на височина 2993 м над морското равнище и са най-обширните субалпийски ливади в Сиера Невада. Намират се на 88,5 км от долината Йосемити по шосето Тайога. През лятото ливадите Туолъми са отправна точка за туристически преходи, а стават все по-популярни и като район за зимен туризъм.
 
=== Гори с гигантски секвои ===
[[Картинка:Sequoiadendron1.jpg|мини|ляво]]
Гората Марипоса, намираща се на 56 км южно от долината Йосемити, е най-голямата от трите гори с гигантски секвои в Йосемити. Горите Туолъми и Мърсед са близо до местността [[Крейн Флет]]. Въпреки заплахата от страна на човека, тези огромни дървета, най-големи от всички живи организми, устояват хилядолетия. Обаче едва през последните години започва да се разгадава средата, в която растат гигантските секвои. През последните 100 години защитата им понякога е недостатъчна, а понякога – прекалено силна. Например, в края на [[19 век]] през две от секвоите в гората Марипоса са прокарани тунели. Обратно, добрите намерения създават друг проблем – защитата от пожари има отрицателен ефект.
 
Секвоите са се приспособили чудесно към огъня. Дървесината и кората са пожароустойчиви. Черни белези върху редица големи дървета, които все още виреят добре, показват, че те са устояли на много унищожителни [[пожар]]и. Репродукцията на секвоята също зависи от огъня. Малките ѝ семена се нуждаят от минимално количество [[почва]], за да покълнат, но на фиданките е необходима слънчева светлина. Исторически, честите естествени пожари разреждат гората, намаляват конкурентните видове и обогатяват почвата с [[минерали]]. Но през годините на ограничаване на пожарите се натрупват паднали клони, листа и др., които пречат на [[възпроизводство]]то и позволяват на дървета, които могат да растат и на сянка, да навлязат в гората от секвои. Управата на националния парк понастоящем симулира естествени пожари, които да подобрят здравето на гората.
 
Секвоите в Йосемити са били тук и при появата на първите европейски заселници. За най-стара се счита секвоята ''Гризли Джаянт'' (Сивият гигант), на 2 700 години.
 
=== Долината Йосемити ===
[[Картинка:Yosemite Falls afternoon.jpg|мини|ляво]]
Долината Йосемити е вероятно най-известният в света пример за образуван от глетчер [[каньон]]. Нейните буйни водопади и извисяващи се скали, скални куполи и масивни монолити са изключително чудо на природата. Характерни за долината Йосемити са отвесните стени и плоското дъно. Еволюцията и  започва, когато по каньона на река Мърсед се спускат алпийски глетчери. Ледът отсича по-слабите части от гранитните скали, като ги откъсва от местата им и ги отнася, като доста разширява каньона, проправен от река Мерсед през Сиера Невада. По-твърдите и по-солидни части, каквито са скалите ''[[Ел Капитан (Йосемити)|Ел Капитан]]'' и ''[[Катидрал (връх, Калифорния)|Катидрал]]'', остават цели. Накрая глетчерът започва да се топи и последната [[морена]], останала след последното настъпление на глетчерите в долината, прегражда като бент водата от топящия се [[лед]] и по този начин в новосъздадената U-образна долина се образува древното езеро Йосемити. Най-накрая седиментите запълват езерото, като образуват съвременния плосък под на долината. Същият процес сега запълва езерото ''Мирър'' (огледало) в подножието на скалата ''[[Халф Доум]]'' (половин купол).
 
Обратно на долината Йосемити, каньонът на река Мърсед, извън парка, е типичен V-образен каньон, понеже глетчерите не са стигнали до него. Извън самата долина, по залесените слонове личат следи от глетчер, но през по-голямата част от този район не са минавали глетчери.
 
Долината е мозайка от обширни ливади, обсипани с диви цветя и цъфтящи храсти, [[дъб]]ови гори, смесени [[иглолистни]] гори с бор пондероза, тамянов кедър и дъгласова ела. [[Фауна]]та в долината Йосемити е изключително разнообразна: от пеперудите ''[[монарх (пеперуда)|монарх]]'' до [[черноопашат елен|черноопашатите елени]] и черните глигани. По периферията на долината има множество водопади, най-известните от които са: [[Йосемити (водопад)|Йосемити]], [[Брайдалвейл (водопад, Йосемити)|Брайдалвейл]] (булчински воал), [[Върнал (водопад, Йосемити)|Върнал]] (пролетен), [[Невада (водопад, Йосемити)|Невада]] и [[Илилует]], като в някои от водопадите от средата на август до ранната есен няма вода.
 
== Фауната на Йосемити ==
 
=== Мечки ===
[[Картинка:Black bear large.jpg|мини|Черна мечка]]
Националният парк Йосемити е обитаван от 300 – 500 [[Американска черна мечка|черни мечки]]. Въпреки името си обаче, много малко от тях са черни и по-обичайно е да са с различен цвят в диапазона от черен през кафяв до светлокафяв и жълто-кафяв.
 
Черните мечки са всеядни и ядат почти всичко. По-голямата част от деня те прекарват в търсене на семена, горски плодове, жълъди, [[насекомо|насекоми]], като понякога рядко се хранят и с месо. Мечките разчупват изгнили дървета и дънери в търсене на [[ларва|ларви]] от насекоми. Ливадите им предлагат голямо разнообразие от храна, като напр. [[Житни|трева]], [[детелина]], [[момина сълза]], [[див лук]] и др. луковици. Растителната храна представлява 75% от храната на мечките в Йосемити. Те много обичат [[плод]]ове, особено дива [[ябълка]], [[скоруша]], плодове от [[бъз]] и [[дива череша]]. Различни видове [[катерици]], [[мармоти]], [[мишки]] и други [[гризачи]], също са част от храната им. През есента мечките се забелязват често да търсят жълъди под дъбовете.
 
=== Калифорнийска дива овца ===
Когато първите заселници идват в Йосемити преди повече от 150 години, из планината бродят стотици [[калифорнийска дива овца|калифорнийски диви овце]]. Обаче скоро след това дивите овце започват да изчезват от Йосемити, поради лов, болести и конкуриране за храна с питомните овце. Днес, след положените усилия на управата на националния парк и редица други служби и организации, калифорнийската дива овца отново е част от фауната на Йосемити. Среща се в източната част на парка.
 
=== Голяма сива сова ===
[[Картинка:Bubo virginianusPCCA20031019-0367B.jpg|мини|Голяма сива сова]]
Йосемити е обитаван и от рядката и застрашена [[голяма сива сова]], ''Strix nebulosa''. В някои части на парка може да се чуе характерният звук, който тя издава. Учените изследват и документират броя, навиците и здравословното състояние на популацията на голямата сива сова в Йосемити.
 
=== Койот ===
Този сребристо-сив представител на семейство Кучета се среща в Йосемити през цялата година. [[койот|Койотите]], ''Canis latrans'', се хранят предимно с полски мишки и катерици, обаче са се научили да си просят храна и от хората. За съжаление, човешката храна е вредна за тях, освен това, когато се опитват да получат храна от хората, може да ги блъсне кола.
 
=== Черноопашат елен ===
Всички елени в Йосемити са черноопашати (''Odocoileus hermionus''). Английското им название ''mule deer'', означаващо ''муле елен'', им е дадено поради това, че ушите им напомнят тези на мулето. Често се забелязват да пасат по ливадите или около тях. Понякога се приближават и до хората, но могат да станат опасни, ако не могат да избягат – копитата и рогата им са остри.
 
=== Катерици ===
В Йосемити се срещат различни видове дървесни и земни катерици. Една от най-известните катерици в парка е западната [[сива катерица]], ''Sciurus griseus''. Характерни са с рунтавите си сиви опашки. По време на размножителния им период (два пъти годишно), стават оживени, преследват се, бият се и вдигат шум.
 
=== Стелерова сойка ===
[[Картинка:Yosemite blue bird.JPG|мини|Стелерова сойка]]
Това е светлосиня на цвят птица, със заострена сиво-черна качулка. Наричат я ''лагерен крадец'', поради това че краде храната на туристите. За Стелеровата сойка, ''Cyanocitta stelleri'' е характерен звукът, който издава, подобен на мучене на крава. Често той означава, че птицата е намерила храна.
 
=== Сокол скитник ===
[[сокол скитник|Соколът скитник]], ''Falco peregrinus'', е застрашен вид, но вече се е завърнал в долината Йосемити. С усилията на управата на парка и на много други организации, след завръщането в парка през [[1970-те]] години, популацията му се е увеличила значително. Соколите скитници, които гнездят в Йосемити, са защитени от управата на парка.
 
== Дърветата в Йосемити ==
От 27 различни вида дървета в парка, най-лесно, поради внушителните им размери и отличителни белези, се разпознават следните четири:
 
* [[калифорнийски черен дъб|Калифорнийският черен дъб]], ''Quercus kelloggi'', се среща в изобилие в долината Йосемити. Той е голямо [[широколистни|широколистно дърво]] с жълто-зелени листа и тъмен ствол. Ражда жълъди, които индианците майуок смилат на брашно.
 
* [[калифорнийски тамянов кедър|Калифорнийският тамянов кедър]], ''Calocedrus decurrens'', е характерен с червеникавата си кора, поради което често го бъркат с гигантската секвоя. Тамяновият кедър се среща в изобилие из Сиера Невада, докато секвоите растат само в ограничен брой гори.
 
* Гигантската секвоя, ''Sequoiadendron giganteum'', е най-голямото дърво на земята. В Йосемити има три гори с гигантски секвои. Гигантската секвоя често живее между 1000 и 3000 години. Някои от тези дървета са посадени в долината Йосемити от заселници, но са донесени от друго място.
 
* [[бор пондероза|Борът пондероза]], ''Pinus ponderosa'' може да се разпознае по кората си, покрита с тъмни пукнатини, образуващи люспи с неправилна форма. Възрастните дървета са със значителен диаметър в основата и с прав ствол, издигащ се на много метри, преди да се разклони.
 
== Източници ==
<font size=-2>
*Harris, Ann G. ''Geology of National Parks: Fifth Edition''. (Iowa, Kendall/Hunt Publishing; 1998) ISBN 0-7872-5353-7.
*Kiver, Eugene P. and David V. Harris. ''Geology of U.S. Parklands: Fifth Edition''. (Jonh Wiley & Sons; New York; 1999) ISBN 0-471-33218-6.