Кузнецк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 38:
След 1874 г. през Кузнецк преминава Моршанско-Сизранската железопътната линия, която през 1890 г. е включена в Сизрано-Вяземската линия. Първоначално гарата на Кузнецк представлява малка дървена сграда, но в периода преди и по време на Първата световна война е изградена каменна сграда, която съществува и до днес. Към края на XIX век в Кузнецк живеят 17 000 души, съществуват 63 кожарски фабрики, 6 маслобойни, една желязо-леярна фабрика и други предприятия. На територията на града функционират 6 църкви, три параклиса, една джамия и над дузина питейни заведения. На 18 януари 1918 г. в Кузнецк е установена съветската власт. От 1928 г. Кузнецк е център на едновременно на Кузнецки регион и Кузнецки окръг в рамките на Средноволжската област. През месец септември 1933 г. е пусната в експлоатация Топлоелектрическа централа (ТЕЦ „Кузнецк“) с обща мощност 2000 киловата, а в средата на 1930-те е основана обувна фабрика.
С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 8 февруари 1939 г. град Кузнецк е отделен като самостоятелна административна единица в състава на възстановената Пензенска област. Градът дава своя принос за победата на СССР във Втората световна война (Великата отечествена война 1941-45 г.). Около 12 хил. войници и сержанти и над хиляда офицери от Кузнецк се сражават с врага, като над 6 хил. от тях впоследствие получават отличия – ордени и медали за участието си във войната, а шестима кузнечани стават Герои на Съветския съюз. В града са сформирани 354-та пехотна девизия, 76-ти регион на полеви укрепления и 10-та армия начело с генерал-лейтенант Голиков. На територията на Кузнецк са дислоцирани бойни единици и са евакуирани четири болници. Редица предприятия снабдяват тила с дрехи, обувки, боеприпаси, оръжия и военно оборудване. По време на войната в Кузнецк са евакуирани голям брой машиностроителни предприятия, което спомага за следвоенното развитие на този вид индустрия в града.
| |||