Сергей Прокофиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
 
== Биография ==
Сергей Сергеевич Прокофиев е роден на [[23 април]] [[1891]] г. в село Сонцовка в бившата Екатеринославска губерния. Големите си музикални способности той проявява още в ранно детство и това прави впечатление на видните руски композитори Сергей Танеев, Рейнголд Глиер и [[Александър Глазунов]]. През 1904 г. Прокофиев постъпва в композиторския клас на ПетербургckатаПетербургcката консерватория - като ученик на Н. А. Римски-Корсаков и А. К. Лядов. Завършва го през 1909 г. Пет години по-късно, през 1914 г., завършва и класа по пиано на Kонсерваторията. Но своята плодотворна артистична дейност Прокофиев започва още през годините на следването си в нея. Самобитното му дарование, смелостта и новаторските му замисли на голям художник се разкриват още в неговите младежки произведения, като Първия концерт за пиано и оркестър (1911) "Класическа симфония" (1917) и др., както и в концертните му прояви като пианист. Изкуството на Прокофиев се е ползвало с искрените симпатии на [[Максим Горки]] и [[Владимир Маяковски]].
 
От 1918 до 1932 г. Сергей Прокофиев живее в чужбина. В някои от произведенията му, писани през това време, личи печатът на противоречивите търсения, на сложното идейно-художествено развитие на композитора. Огромният талант на Прокофиев разцъфтява напълно след завръщането му в Pодината. Сталин полага големи усилия за връщането на известни творци, за да рекламира "социализма". След връщането си Прокофиев е подложен на репресии, както се случва с всички, които позволяват да бъдат заблудени от сталинската пропаганда. Творчеството му в Русия се характеризира с широтата и значимостта на замисъла, богатството на темите и разнообразието на жанровете. Прокофиев ту възкресява славни страници от руската история, като създава величествени картини, разтърсващи човешката душа с дълбочината на драматизма си, ту се обръща към вълнуващи съвременни теми, подчертавайки в тях хуманистичното и жизнеутвърждаващо начало. Между неговите най-хубави произведения са балетите "Ромео и Жулиета" (1936), "Пепеляшка" (1945), "Каменното цвете" (1950), оперите - "Годеж в манастира" (1940), "Повест за истинския човек" (1950), "Война и мир" (1953), "Семьон Котко" (1939), кантатата "Александър Невски" (1939), ораторията "На стража на мира" (1950), Петата симфония (1944), Семата симфония (1952), за която композиторът е бил удостоен посмъртно с Ленинска награда, и др.
 
Прокофиев умира на [[5 март]] [[1953]] г. в [[Москва]].
 
== Творби ==