Уикипедия

Задбалкански котловини: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Географско положение,
Географско положение
Ред 9:
Западно от вододела на реките [[Сливнишка река|Сливнишка]] и [[Габерска река|Габерска]] — [[Забелски рид]] се простира [[Бурелска котловина|Бурелската котловина]] , а на изток от него и от Алдомировските височини се откриват елипсовидните контури на [[Софийска котловина|Софийската котловина]] . Нейното просторно котловинно дъно се отводнява от река [[Искър]] и притоците ѝ. Подчертаната заравненост на [[Софийска котловина|Софийското поле]] се нарушава от вътрешнокотловинните възвишения Лозенец, Редута и Баба. В източната периферия на [[Софийска котловина|Софийската котловина]] ниският [[Негушевски рид]] я отделя от малката [[Саранска котловина]] . Високият [[Опорски рид]] представлява орографска граница между [[Саранска котловина|Саранската]] и [[Камарска котловина|Камарската котловина]] , която посредство рида [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] се разграничава от [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската котловина]] . По-малката западна част на тази котловина в обсега на Буновското долинно разширение се заключава между [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] и Мирковския праг. На изток от Мирковския праг до високото гърбище на рида [[Козница (рид)|Козница]] се простира по-обширната и по-равна част на златишко-пирдопското котловинно дъно.
 
Между меридионалните напречни ридове [[Козница (рид)|Козница]] и [[Стражата (планински праг)|Стражата]] (Кръстец) се простира [[Карловска котловина|Карловската котловина]] . Нейното равно котловинно дъно има характер на типично поле. То се отводнява от река [[Стряма]], а широкият обхват на рвната му повърхнина се нарушава от уединените вътрешнокотловинни възвишение Момини гърди, Конят и др. По̀ на изток между напречния рид [[Стражата (планински рид)|Стражата]] и западните разклонения на [[Межденик]], възвишението [[Ямурджа]] се простира [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]] , която има значително надлъжно протежение и се отводнява от река [[Тунджа]]. Между сложната орографска конфигурация на южния старопланински склон и северните разклонения на [[Межденик]] се обособява [[Твърдишка котловина|Твърдишката котловина]] с източната ѝ по-ниска част Шивачевска котловина . Източно от [[Межденишки пролом|Межденишкия пролом]] на река [[Тунджа]] на значително по паралела протежение се простира [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]]. Равната повърхност на нейното котловинно дъно е нарушено от няколко добре обособени вътрешнокотловинни възвишения, между които е и възвишението при град [[Сливен]] Хамамбаир. Източно от [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]] между долинното стеснетие на река [[Мочурица]] и вододела на нейния басейн с [[Айтоска река]] се простира [[Карнобатска котловина|Карнобатската]] с малко по-високата си западна част — Сунгурларско поле. В най-източната част на област се простира най-ниската от всички Задбалкански котловини — [[Айтоска котловина|Айтоската котловина]]
 
Така анализираната морфографска особеност на Цадбалканските котловини — различната вадморска височина, нееднаквата орографска затвореност, както и някои други признаци от морфотектонски и физикогеографски характер в техния обсег дава основание да поделим областта на две подобласти:
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Задбалкански_котловини“.