Един от най-големите проблеми, който стоял пред конструкторите на оръжието, бил прорива (загубата) на барутни газове, които се отделят при [[изстрел]] и частта от които се губела през луфта, който конструктивно се намира между изхода на камерата на барабана и цевта. Загубата на газове води до намаляване на дулната скорост на патрона, намалена далекобойност и пробивна сила.
В конструкцията, разработена от друг белгийски оръжейник - Анри Пипер, е намерено решение, с което се подобрява [[обтурация]]та, посредствумпосредствОм движение на барабана напред преди и по време на възпроизвеждането на изстрел. Освен това той разработил патрон, който имал особена конструкция, като бил напълно затворен в гилзата, като ролята на обтуратор играе закривката на гилзата, която при изстрел се отваря и задържа барутните газове в момента на изстрел към канала на ствола, което изключва възможността за загубата на газове (схеми - [http://www.earmi.it/armi/nagant/az1.gif] [http://www.earmi.it/armi/nagant/az2.gif] [http://www.earmi.it/armi/nagant/az3.gif] [http://www.earmi.it/armi/nagant/az4.gif] [http://www.earmi.it/armi/nagant/az5.gif]). Този модел става класически, като последвалите модификации не внасят сериозни изменения в конструкцията, изключение прави модела с автоматично изхвърляне на гилзите, който е въведен сравнително късно - през [[1910]] година, и който не заинтригува особено клиентите.
