Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
Син е на [[Дарий I]] и [[Атоса]], дъщеря на [[Кир Велики]]. Той е най известен като предводител на големия поход на персийската войска във война с Гърция.
 
Отначало Ксеркс е ангажиран с потушаване на въстанията в Египет 484 пр.н.е. и Вавилон 484 и 482-1 пр.н.е. СледОт това483 тойпр.н.е. Ксеркс насочва усилията си към подготовката на нов голям поход на запад, който да заличи провала на баща му Дарий I в предишната война срещу гърците.
 
==Гръко-Персийската война==
{{main|Гръко-персийски войни}}
 
ОгромнатаСъбрана в продължение на няколко години, огромната армия на персийския цар възлизала на над2 или 3 милиона души, според Херодот. СпоредМнозина изследователитеизследователи приемат че численост от 300 до 500 хил.000 души изглежда по-реална, а някои смятат че персийската войска в Гърция едва ли е надвишавала 100 хиляди. В армията на Ксеркс имало войници от десетки подчинени народи, включително и 10 хил. елитни гвардейци, известни като "[[Безсмъртни]]те".
 
През 480 пр.н.е. Ксеркс оглавява армията и потегля от [[Сарди]], с което дава началото на похода срещу гърците. Част от армията е транспортирана с кораби по море, но повечето от пехотата и самият Ксеркс преминават в [[Тракия]] през [[Хелеспонт]]а, ([[проток]]а [[Дарданели]]) върху специално построени [[Понтонен мост|понтонни мостове]]. Според разказа на Херодот, когато буря разрушава мостовете, разгневеният Ксеркс заповядва морето да бъде бичувано с [[камшик]] за наказание.
Първото сражение е в подножието на теснината [[Термопили]]. Там персийската армия се сблъсква с няколкостотин спартанци и аркадци, предвождани от спартанския цар [[Леонид I]]. Спартанците удържат за известно време т. нар. "Горещи порти". Предател от гърците издал на персите, че има една овчарска пътека по която могат да атакуват в гръб. Цар Леонид вижда че битката е изгубена и изпраща повечето от войниците си у дома. Той останал да се бие с 300 спартанци. Но тъй като са по-многобройни персите успяват да надделеят над малката гръцка армия и продължават своята експанзия в Гърция. Тази експанзия достига своя край при заветната [[битка при Платея]]. Там персийската армия се изправя пред обединената армия на двата най-силни гръцки полиса - [[Атина]] и [[Спарта]], предвождана от [[Милтиад]]. Там армията на Ксеркс I бива разгромена от 30 000 Атинска и 10 000 Спартанска армия.
 
Когато Ксеркс и многочислената му армия преминават в Европа, превеса на силите е явно на негова страна. Той е сключил съюз с [[Картаген]], а някои от гръцките държави, като [[Тесалия]], [[Тива (Беотия)]] и [[Аргос]] минават на негова страна. Настъплението на персите в Тракия, Македония и Северна Гърция е успешно и почти безпроблемно.
 
===Похода в Гърция===
{{main|Битка при Термопилите}}
Първото сражение между перси и гърци е в подножието на теснината [[Термопили]] (т. нар. "Горещи порти") през август 480 пр.н.е.. Там армията на Ксеркс се сблъсква с няколкостотин [[Спарта|спартанци]] и [[Аркадия|аркадци]], предвождани от спартанския цар [[Леонид I]]. Гърците удържат за известно време прохода Термопили. Предател от гърците издава на персите, че има една овчарска пътека по която могат да атакуват в гръб. Цар Леонид вижда че битката е обречена и изпраща повечето от войниците у дома. Той самия остава да се бие заедно с 300 спартанци и отбранява прохода в продължение на три дни непрестанни боеве до смърт.
 
Жертвите от персийска страна са много големи, но тъй като са далеч по-многобройни, персите успяват да надделеят над малката спартанска армия и продължават своето настъпление в Гърция. Изоставената [[Атина]] е превзета и опожарена от Ксеркс, наказани са и редица други градове оказали съпротива. Отбраняваната от гърците територия се свежда до [[Пелопонес]]. Флотът на персите търпи поражение в опустошителната [[Битка при Саламин]] (септември 480 пр.н.е.). Обезпокоен от загубата и прекъснатата връзка по море, Ксеркс се оттегля да зимува с армията си в Северна Гърция.
 
В началото на 479 пр.н.е. Ксеркс научава за избухналия бунт във [[Вавилония]], поради което се връща в Азия и оставя командването на своя приближен [[Мардоний]]. В заветната [[битка при Платея]], в [[Беотия]] (август 479 пр.н.е.), персийската армия търпи решаващо поражение от обединената армия на двата най-силни гръцки полиса - [[Атина]] и [[Спарта]], предвождана от [[Милтиад]]. Персите биват разгромени от 30 000 Атинска и 10 000 Спартанска армия, а персийският генерал загива. Остатъците от персийската армия напускат Гърция. Това приключва втората Гръко-Персийска война.
 
Благодарение на гръцката пропаганда се налага мнението за Ксеркс като жесток вманиачен тиранин и самовеличаещ се мегаломан, неспособен във военното дело. През последната част от управлението си Ксеркс е апатичен и бездеен владетел, подвластен на дворцовите интриги. През 465 г. пр. Хр. Ксеркс I и най-големият му син Дарий стават жервтажертва на дворцов заговор, начело с началника на охраната Артабан и евнуха Аспамитър, които убиват царя в покоите му.
 
==Външни препратки==
*[http://www.livius.org/x/xerxes/xerxes.html Xerxes I] livius.org
*[http://www.iranchamber.com/history/xerxes/xerxes.php Xerxes (Khashayar Shah)]
*[http://www.ancient.eu.com/Xerxes_I/ Xerxes I] Ancient History Encyclopedia
 
Благодарение на гръцката пропаганда се налага мнението за Ксеркс като жесток вманиачен тиранин и самовеличаещ се мегаломан, неспособен във военното дело. През последната част от управлението си Ксеркс е апатичен и бездеен владетел, подвластен на дворцовите интриги. През 465 г. пр. Хр. Ксеркс I и най-големият му син Дарий стават жервта на дворцов заговор, начело с началника на охраната Артабан и евнуха Аспамитър, които убиват царя в покоите му.
 
{{Шаблон:Царе на Мидия и Ахемениди}}
Анонимен потребител