Теодорих Велики: Разлика между версии

През [[476]] г. император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] му предоставя областта Систово (''Sistowo'', [[Новае|Нове]], [[Свищов]]) и му дава титлата ''императорски [[magister militum]] praesentalis''.

През [[478]] г. Теодорих се съюзява и заедно с [[Теодорих Страбон]] (''Theoderich Strabo'') предприема поход срещу [[Далмация]], [[Македония]] и [[Тракия]]. Страбон обаче отива отново при византийците, a Теодорих, стигнал до околността на [[Константинопол]], е разбит от византийските войски. Оттегля се в [[Епир]], опустошвайки Тракия и Македония, но вече е останал само с 6000 войни и е принуден да започне преговори. По това време управителя на [[Воден]] магистър [[Сабиниан Магн|Сабиниан Велики]] с командваната от него войска от българи и римляни разбива отряда от войската му командван брат му Теудимунд в който са майката и сестрата на краля, само това, че изоставя войните си на произвола на съдбата и дори разрушава спасителният за тях мост позволява на Теудимунд с майка си да не падне в плен, но войната продължава и по-късно той все пак е убит. Сабиниан убеждава императора да не сключва мир, получава значителни подкрепления и разгромът на краля е неизбежен, но магистъра става жертва на интрига и е убит с измама от императора в 481г.

След смъртта на Страбон [[481]] г. се сключва мирен [[договор]] между Зенон и Теодорих. Теодорих получава по-голяма заселническа територия в [[Долна Мизия]] и [[Крайбрежна Дакия]] (''Moesia II'' и ''Dacia Ripensis'') и e обявен през [[484]] г. за [[консул]] заедно с [[Деций Марий Венанций Василий]].