Уикипедия

Уикипедия:Форматиране на текст: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на Rostislavyovchev (б.), към версия на Termininja
Ред 1:
{{ИП Уикипедия/TabsHeader|This=5}}
Петър Щабеков е роден в София. Още от 5 годишна възраст започва да учи пиано при известната клавирна педагожка от онова време Елена Янкова-Колтоновска, сестра на Тамара Янкова.
{{ИП Уикипедия/TabsHeader/5|[[У:ФТ]]}}
Още като ученик в гимназията има разностранни интереси и висока обща култура, което му позволява да подготвя изоставащи в учението ученици от по-долните класове и да осигурява издръжката на цялото семейство. След завършване на средното си образование учи химия в Берлин, където продължава да изучава пиано и музикално-теоретични дисциплини като частен ученик.
 
По време на престоя си в Германия посещава редица културни изяви като концерти на Емил Зауер, Фуртвенглер, както и спектакли на Deutsche Oper. След завръщането си в България, поради несигурното положение на професионалния музикант, работи като химик в представителството на немския концерн «Пеликан» (Pelikan).
__NOTOC__
През този период Щабеков контактува с изтъкнати български музиканти, като е личен приятел на Димитър Ненов и Христо Обрешков.
В '''лявата''' колонка на следващата таблица виждате различни варианти за това, как да изглежда вашия текст.
През 1948 г. той издържа успешно нелекия конкурс за корепетитор в Софийската опера, което коренно преобръща по нататъшната му съдба. В продължение на 20 години той работи в този наш най представителен оперен театър. Личният му репертоар обхваща 47 опери. Участва активно в българския концертен живот като пианист акомпанятор. В рамките на тази си дейност, той е партньор на изтъкнатите по онова време певци Михаил Попов, Женя Стефанова, Райна Михайлова и др.
В '''дясната''' са посочените символите и форматирането, които трябва да използвате, за да изглежда текста ви както е в лявата колона.
През 1953 г. Петър Щабеков основава с голямата българска певица Лиляна Барева първото по рода си в България постоянно вокално клавирно дуо за стилна песенна лирика, което в продължение на 25 години концертира активно както в България, така и в много европейски страни.
 
Репертоарът на дуото обхваща около 400 художествени песни от световната Класика и Романтика, както и от всички български композитори. Някои от тях, като Марин Големинов и Димитър Сагаев, създават специално за двамата артисти произведения за глас и пиано. Чрез програмите си зад граница, Лиляна Барева и Петър Щабеков пропагандират неизменно и на първо място българската художествена песен.
{| style="border:1px solid silver" rules="all" cellpadding="4" cellspacing="2"
През 1967 година големият акомпаняторски опит на Щабеков намира признание от Любомир Пипков, който го кани за корепетитор, а по късно — като ръководител на самостоятелен клас по камерно пеене в Българската държавна консерватория (днес: Национална Музикална Академия „проф. Панчо Владигеров“). Малко по късно, съвместно с известната наша пианистка Савка Попова, Щабеков организира редовен клас по клавирен съпровод за студентите пианисти — факт, непознат дотогава в учебната програма на Националната музикална академия.
|-
Наред с тази огромна изпълнителска и преподавателска дейност, Петър Щабеков е един от малкото преводачи на опери в България. За нуждите на оперните театри в страната, той превежда около 30 опери от италиански, немски, френски и руски езици, най известните от които са «Дон Жуан» и «Бастиен и Бастиена» от Моцарт, «Трубадур» и «Фалстаф» от Верди и др. Преводите му са еталон в трудната професия на професионалния преводач.
! width="50%"| Как изглежда
Освен активно концертиращ пианист, Петър Щабеков е музикален публицист, лектор на редица семинари по време на музикални фестивали, в студио «Музика» към Българското национално радио.
! width="50%"| Какво се въвежда
Той пише редица отзиви за концертния живот още от края на 40 те години на ХХ век. Особено активно работи в тази област в началото на 80 те години. Петър Щабеков е неизменен сътрудник на вестник «Музикален живот» по това време, и почти няма брой, в който неговото име да не се откроява като автор със свой оригинален стил, дълбоко познаване на изпълнявания репертоар и — което е особено показателно — винаги с позитивно отношение към рецензирания изпълнител, без обаче да са спестени критични бележки, ако се налага.
|-
Личност с енциклопедична култура, полиглот, естет във всеки момент от своето съществуване, Петър Щабеков оставя трайна диря в българската музика.
| width="50%"|
Невписващ се в тогавашната конюнктура, той няма нито титла «доцент», нито «професор», но неговите дълбоки познания в областта на музиката респектират със своята многопосочност.
Започвайте разделите на вашата статия със заглавия:
Петър Щабеков приключва жизнения си път през януари 1984 година.
<h2>Нов раздел</h2>
<h3>Подзаглавие</h3>
<h4>Под-подзаглавие</h4>
| width="50%"| <pre style="white-space: pre-wrap;"><nowiki>
 
== Нов раздел ==
 
=== Подзаглавие ===
 
==== Под-подзаглавие ====
</nowiki></pre>
|-
 
|
''Важно'', '''доста важно''', '''''много важно'''''.
* Това е логическо, смислово подчертаване. Това са двойни и тройни апострофи, не кавички.
|
<pre style="white-space: normal;"><nowiki>''Важно'', '''доста важно''',
'''''много важно'''''.
</nowiki></pre>
|-
 
 
|
Може също да ползвате <i>курсив</i> и <b>удебелен шрифт</b>,
ако желаният ефект е промяна на шрифта, вместо логическо подчертаване,
примерно в математически формули:
:<b>F</b> = <i>m</i><b>a</b>
*Всъщност, разликата в двата метода не е голяма за графичните браузъри и много потребители не я знаят.
|
<pre style="white-space: normal;"><nowiki>Може също да ползвате <i>курсив</i>
и <b>удебелен шрифт</b>, ако желаният
ефект е промяна на шрифта, вместо
логическо подчертаване, примерно в
математически формули:
:<b>F</b> = <i>m</i><b>a</b></nowiki></pre>
|-
 
 
 
|
Шрифт с фиксирана дължина за <tt>технически термини</tt>.
|
<pre style="white-space: normal;"><nowiki>Шрифт с фиксирана дължина за
<tt>технически термини</tt>.
</nowiki></pre>
|-
 
 
 
|
Можете да ползвате <small>малък текст</small>.
|
<pre style="white-space: normal;"><nowiki>Можете да ползвате <small>малък текст</small>.
</nowiki></pre>
|-
 
 
|
Можете да <strike>задраскате изтрит материал</strike>
и да <u>подчертаете добавен текст</u>.
|
<pre style="white-space: normal;"><nowiki>Можете да <strike>задраскате изтрит материал</strike>
и да <u>подчертаете добавен текст</u>.
</nowiki></pre>
|-
 
 
 
 
 
|
Един нов ред
не променя страницата.
Така могат да се разделят изреченията
от даден абзац.
Някои сътрудници
смятат, че това помага
при редакция и подобрява функцията '''{{МедияУики:diff}}'''
(за показване на разликите).
 
Но един празен ред
започва нов абзац.
| <pre><nowiki>
Един нов ред
не променя страницата.
Така могат да се разделят изреченията
от даден абзац.
Някои сътрудници смятат, че това помага
при редакция и подобрява функцията '''разл'''
(за показване на разликите).
 
Но един празен ред
започва нов абзац.
</nowiki></pre>
|- valign="top"
| Можете да имате нов ред,<br>
без да започвате нов абзац.
| <pre style="white-space: pre-wrap;"><nowiki>Можете да имате нов ред,<br>
без да започвате нов абзац.</nowiki></pre>
|-
|
* Списъците са много лесни:
** Започвайте всеки ред със звездичка
** Повече звездички дават под-нива
| <pre style="white-space: pre-wrap;"><nowiki>* Списъците са много лесни:
** Започвайте всеки ред със звездичка
** Повече звездички дават под-нива</nowiki></pre>
|-
|
# Номерираните списъци са много полезни
## добре организирани
## лесни за разбиране
| <pre style="white-space: pre-wrap;"><nowiki># Номерираните списъци са много полезни
## добре организирани
## лесни за разбиране</nowiki></pre>
|-
|
* Може дори да има смесени списъци
*# едновременно
*#* ето така
| <pre style="white-space: pre-wrap;"><nowiki>* Може дори да има смесени списъци
*# едновременно
*#* ето така</nowiki></pre>
|-
|
; Списък с дефиниции : дефиниции
; нещо : дефиницията на "нещо"
''(Оставяйте интервал преди и след двоеточието)''
| <pre style="white-space: normal;"><nowiki>; Списък с дефиниции : дефиниции
; нещо : дефиницията на "нещо"</nowiki></pre>
|-
|
: Двоеточие отмества даден ред или абзац.
Нов ред след това започва нов абзац.
* Това служи основно за подреждане, но също се използва при разговорите на [[Уикипедия:Дискусионна страница|дискусионните страници]].
| <pre style="white-space: pre-wrap;"><nowiki>: Двоеточие отмества даден ред или абзац.
Нов ред след това започва нов абзац.</nowiki></pre>
|- valign=top
| АКО редът започва с интервал, ТОГАВА
той ще бъде показан точно
както е написан,
с шрифт с фиксирана ширина на знаците,
няма да се минава автоматично на нов ред.
Това е полезно за:
* залепване на форматиран текст;
* описания на алгоритми;
* изходен програмен код;
* ascii art;
 
''Внимание:'' Ако редът е дълъг, цялата страница ще стане
много широка и трудна за четене.
Никога не започвайте обикновени редове с интервал.
| <pre style="white-space: normal;"><nowiki> АКО редът започва с интервал, ТОГАВА
той ще бъде показан точно
както е написан,
с шрифт с фиксирана ширина на знаците,
няма да се минава автоматично на нов ред.
Това е полезно за:
* залепване на форматиран текст;
* описания на алгоритми;
* изходен програмен код;
* ascii art;
</nowiki></pre>
|- valign="top"
| <center>Центриран текст.</center>
| <pre style="white-space: pre-wrap;"><nowiki><center>Центриран текст.</center></nowiki></pre>
|-
| Хоризонтална черта: преди
----
и след.
*Основно се ползва за разделяне на нишките на дискусионните страници.
| <pre style="white-space: pre-wrap;"><nowiki>Хоризонтална черта: преди
----
и след.</nowiki></pre>
|}
 
{{Превод от|en|Wikipedia:How to edit a page|2104649}}
 
[[Категория:Уикипедия:Редактиране|Форматиране на текст]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Форматиране_на_текст“.