Антиохийско княжество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 35 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q235030.
Редакция без резюме
Ред 115:
 
== Смъртта на Боемунд ==
Антиохийското княжество е въвлечено в серия от военни конфликти, приключили без успехи за Боемунд и териториални разширения за кръстоносната държава. Няколко несполучливи кампании и обсади са последвани от събитие с почти трагични последици. След загубената битка с [[данишменди]]те [[Битка при Мелитена|при Мелитена]] Боемунд е пленен и окован във вериги в [[Никсар|НеокесареяНеокесария]]. За регент на Антиохийското княжество е обявен [[Танкред Галилейски]], племенник на Боемунд и също ''"[[ветеран]]"'' от Първия кръстоносен поход. Първият княз на Антиохия е освободен през 1103 г.<ref>Или 1104 г., според ''Жан Ришар''.</ref> и пътува за Европа, където успява да организира подкрепата за себе си в нов етап на кръстоносния поход, който обаче е разбит от византийско-венецианската коалиция. Боемунд е принуден да се обяви за васл с няжеството си на византийския император - [[Деволски договор]], 1108 г. Норманският принц никога повече не се завръща в Антиохия, умира през 1111 г. в Бари.
 
Танкред управлява княжеството, оспорвайки наложеното му византийско сюзеренство. Той се бие с турците в Апамея и дори се опитва да прогони византийците, проникнали в [[Адана]] и източна [[Киликия]]. Танкред всъщност е единственият жив кръстоносец<ref>Раймонд Тулузки умира през 1105 г.</ref>, който не е обвързан с отколешната (1097 г., началото на похода) васална клетва към византийския император. Това позволява независимо мислене за Танкред, но и той умира през 1112 г. Княжеството е поето от сина на [[Боемунд I Антиохийски|Боемунд]] и [[Констанс Френска]] [[Боемунд II Антиохийски|Боемунд II]]<ref>Наричан ''ибн-Маймун, сина на Боемунд.''</ref>, под регентството на ''Роже Салернски''. Последният загива в [[Битка на Кървавото поле|битката на Кървавото поле]], 1119 г. Едва презз 1126 г. осемнадесетгодишният вече пълнолете княз Боемунд II пристига в Антиохия само за да продължи отчаяно агресивната политика на баща си дори спрямо доскоро съюзното [[Графство Едеса]]. И отново данишменидската заплаха надвисва над бъдещето на Антиохия - попаднал в засада на същия онзи Малик-Гази Гюмюштекин, пленил баща му преди двадесет години Боемунд II загива, обезглавен е и главата му е изпратена в дар на [[Халиф]]а на [[Багдад]].